Какво ще съди съдът

Оценка на основанията за отмяна на брака

около

Няма законно право на унищожаване на брака, т.е. съдът няма задължение за развод на съпрузите. Съгласно член 22 от Семейния закон разводът може да бъде анулиран чрез развод само в оправдани случаи. Съдът оценява обосновката съгласно следните критерии:

  • отношенията между съпрузите са сериозно нарушени
  • отношенията между съпрузите са трайно нарушени
  • бракът не може да изпълни целта си (целта на брака е предимно създаване на семейство, създаване на здравословна семейна среда, възпитание на деца, взаимопомощ и задоволяване на емоционални и сексуални нужди)
  • не може да се очаква съпрузите да възобновят брачното съжителство
  • съдът винаги взема предвид интересите на непълнолетните

Ако горните критерии са изпълнени, съдът може да се разведе, ако не - съдът ще отхвърли молбата за развод.

Разводът в брака възниква предимно когато съпругът или съпрузите не спазват брачните задължения, посочени в § 18 и § 19 от Закона за семейството. Те предвиждат:

  • съпрузите са равни по права и отговорности в брака. Те са длъжни да живеят заедно, да бъдат верни, да си уважават достойнството, да си помагат, да се грижат заедно за децата и да създават здравословна семейна среда
  • И двамата съпрузи са длъжни да се грижат за нуждите на семейството, установено от брака, според техните възможности, възможности и имуществени условия. Личните грижи за децата и домакинството също задоволяват нуждите на семейството
  • въпросите, свързани със семейството, се решават съвместно от съпрузите. Ако те не са съгласни по съществените въпроси, съдът ще вземе решение по предложението на един от тях
  • нито един от съпрузите не се нуждае от съгласието на другия съпруг за упражняване на професията и за работа

Вземане на решение относно родителските права и отговорности

Друго задължение на съда е да взема решения относно правата и задълженията на родителите по отношение на детето. Между родителските права и задължения по § 28 ал. 1 от Закона за семейството включват по-специално:

  • систематични и последователни грижи за възпитанието, здравето, храненето и всестранното развитие на непълнолетно дете,
  • представителство на малолетно дете,
  • управление на имуществото на малолетно дете.

В решението си съдът регламентира следното:

  • на когото непълнолетният поверява на лични грижи
  • който ще представлява и управлява имуществото на непълнолетния
  • как родителят трябва да допринесе за неговата издръжка
  • корекция на контакта на родителя, респ. и двамата родители с малолетното дете (регулирането на контактите на непълнолетния с родителите или родителите може да бъде регламентирано в споразумението на родителите за контакт с детето преди съдебното решение. Това споразумение урежда само регулирането на контактите с малолетното дете а не други споменати по-горе родителски права и задължения.)

Споразумение за упражняване на родителската отговорност

Съдебно решение относно родителската отговорност може да бъде заменено със споразумение за упражняване на родителската отговорност. Това споразумение подлежи на одобрението на съда, който винаги взема предвид интересите на непълнолетния, когато оценява този договор. § 26 от Закона за семейството гласи, че ако обстоятелствата се променят, съдът може дори без предложение да промени решението за упражняване на родителските права и задължения или споразумението за упражняване на родителските права и задължения.