БЛОГ - Шокова терапия 13.2.2012 г., 10.53 г., Татяна Чуперкова
Могат да се напишат есета за това как хората губят контрол над себе си след прилагане на лекарства. По принцип не ме притеснява, когато хората в моето общество са ограбени и в крайна сметка са обезглавени по Божия образ.
Всички мои приятели са забавни и забавни на този етап, а не просташки и агресивни. Не съм стигал до този етап от години, тъй като все още имам свежи спомени за това как исках да умра, прегърнал порцеланова купа. И тогава тя започна да преговаря с Бог, че ако ми позволи да оцелея, никога повече няма да се напия.
Преди няколко дни, заедно с една част от моето парти, отидох да поздравя друга част от нашата партия за раждането на бебе. Началото на срещата беше класическо. Пренесе се накуцвайки над мъничко момиче със сълзливи очи, докато гледаше голото микронозе на новороденото.
Майката не можеше да пие детето по очевидни причини, аз спазих обещанието си към Бог, приятелят ми не пиеше, защото беше шофьор. Така че преодоляването на бутилка водка от седем унции остана на плещите на двама господа. Те се справиха смело с това бреме и когато го преодолеха, се преместиха в още по-силна родина, която пристигна.
В рамките на няколко минути те станаха рокери без тениски, но носеха не-рокерска песен от Your Patejdel Art to Live. Преструваха се на членове на групата AC/DC и си тананикаха като Metallica. Може би щях да се забавлявам с него, както бяха, ако господата в делириума не бяха забравили, че в тяхната компания има малко дете.