Обективно изрично установеният правен критерий за решение в случай на непълнолетно лице е „интересът на непълнолетното дете“, който съответства на същността и целта на основното право на непълнолетния на родителско образование и грижи и това право, съответстващо на правото на двамата родители право да се грижат за детето си. Съдържанието на тези права е хомогенизирано не само в закона, но и в задължението за непрекъснати грижи за образование, здраве, хранене и цялостно развитие на детето в съответствие с разпоредбите на § 28, ал. 1 буква а) от Закон № 36/2005 Coll. относно семейството и за измененията на някои закони, както е изменен (наричан по-долу „Законът за семейството“). Следователно, що се отнася до интереса на непълнолетния, съдът трябва да го оцени и обоснове не само механично и формално, но по отношение на конкретни обстоятелства, състоящи се в дадените или липсата не само „технически“ условия за възпитание, грижи и всестранно развитие на непълнолетния (условия на настаняване, посещение на училище или развлекателни дейности, медицински грижи и др.), но и по отношение на емоционалните (независимо дали положителни или отрицателни) връзки на непълнолетния с всеки от родителите, както ако качеството на тези връзки свидетелства за безпристрастна експертна оценка.

интереса

(Решение на Конституционния съд на Словашката република от 19 септември 2018 г., преписка № I. ÚS 216/2018; източник и аналитично правно изречение: ustavnysud.sk, обработка: najprávo.sk)

От обосновката:

1. Конституционният съд на Словашката република (наричан по-долу „Конституционният съд“) с Резолюция №. к. I. 21S 216/2018-13 от 25 юни 2018 г., приет съгласно § 25 ал. 3 от Закона на Националния съвет на Словашката република №. 38/1993 Coll. относно организацията на Конституционния съд на Словашката република, производството пред него и позицията на неговите съдии, както е изменен (наричан по-долу "Законът за Конституционния съд") за по-нататъшно производство (наричан по-долу "жалбоподателят") в част от твърдяното нарушение на основно право на съдебна защита в чл. 46 ал. 1 от Конституцията на Словашката република (наричана по-долу „Конституцията“), основното право на защита на родителството, гарантирано в чл. 41 ал. 1 и 4 от Конституцията и правата по чл. 18 ал. 1 от Конвенцията за правата на детето с решението на Окръжния съд в Нитра (наричано по-долу „Районен съд“) преписка №. zn. 7 CoP 18/2017, 7 CoP 19/2017 от 24 август 2017 г.

4. С жалба, подадена до Конституционния съд, жалбоподателят твърди, че окръжният съд и регионалният съд стриктно са се придържали към общоприетата догма за по-важната роля на майката от бащата в живота на непълнолетния, когато решават да поверят непълнолетния към личните грижи на един от родителите.съдилищата не са взели предвид, респ. не са взели предвид при оценка на най-добрия интерес на детето препоръките на експертите по психология относно необходимостта да се направи експертна оценка на състоянието на майката, както и техните изявления относно по-близките отношения на непълнолетния с жалбоподателя (бащата) и накрая, според жалбоподателя.

6. Според жалбоподателя регионалният съд е нарушил основното му право на съдебна защита с „. в частта за настройка на контакта с мал. самият той е променил контакта и не е отменил изявлението за контакт и не е върнал решението на първоинстанционния съд за нарушение на принципа на двуинстанционното производство, като по този начин е лишил жалбоподателя от възможността да претендира за родителските си права в две -производствено производство. ".

7. Предвид гореизложеното, жалбоподателят предлага Конституционният съд да констатира, че неговото основно право на съдебна защита, гарантирано в чл. 46 ал. 1 от Конституцията, ако е и основното му право на защита на родителството, гарантирано в чл. 41 ал. 1 и 4 от Конституцията и правото на образование на родителите съгласно чл. 18 ал. 1 от Конвенцията за правата на детето са нарушени с решение на окръжен съд по преписка №. zn. 7 CoP 18/2017, 7 CoP 19/2017 от 24 август 2017 г., за да се отмени решението на Регионалния съд, за да се предостави на жалбоподателя адекватно финансово обезщетение в размер на 1000 евро, както и обезщетение за разходи в размер на € 353,59 с включен ДДС.

8. Въз основа на искане от Конституционния съд, неговият председател коментира писмено въпроса от името на Окръжния съд в писмо №. zn. Spr 787/18 от 15 август 2018 г. и целесъобразността на устното изслушване на делото, адвокатът на жалбоподателя коментира по имейл (допълнен с квалифицирано електронно подаване) на 1 август 2018 г.

8.1 В своето изявление председателят на Окръжния съд заявява: „В настоящия случай Апелативният съд действа в съответствие с приложимото законодателство и след като го изслуша, заключи, че решението на първоинстанционния съд е фактически правилно в частта относно поверяването на непълнолетния на грижите на майката.с извода на първоинстанционния съд, че това е в най-добрия интерес на детето. Впоследствие в мотивите на решението той представи обширен и изчерпателен аргумент в това отношение, в който разгледа всички обстоятелства, имащи отношение към делото, по ясен и разбираем начин. Следователно решението на Апелативния съд не води до твърдяно нарушение на основните права на жалбоподателя, а фактът, че жалбоподателят не се идентифицира с него, не може сам по себе си да доведе до заключението, че основните права на жалбоподателя са били нарушени. Предвид гореизложеното, считам жалбата на жалбоподателя за неоснователна. Същевременно Ви информирам, че не настоявам за устно изслушване на получената жалба пред Конституционния съд. "

8.2 В своите забележки относно целесъобразността на устната процедура адвокатът на жалбоподателя заявява: „. Съгласен съм да се откажа от устното изслушване. "

9. Конституционният съд със съгласието на участниците в производството съгласно § 30, ал. 2 от Закона за Конституционния съд се отказа от устното изслушване по делото, тъй като, след като прочете техните коментари по съществото на жалбата, той стигна до заключението, че няма допълнително изясняване на твърдяното нарушение на основните права и права, гарантирани от Конституцията и Конвенцията за правата на детето може да се очаква от това изслушване.

10. Конституционният съд съгласно чл. 127 ал. 1 от Конституцията решава жалби на физически или юридически лица, ако те възразят срещу нарушаването на техните основни права или свободи, или човешки права и основни свободи, произтичащи от международен договор, ратифициран и деклариран от Словашката република, ако не реши относно защитата на тези права и свободи друг съд.

11. Конституционният съд посочва преди всичко, че неговата роля не е да представлява общите съдилища, които са отговорни основно за тълкуването и прилагането на законите. Конституционният съд е в съответствие с общата си компетентност, изразена в чл. 124 от Конституцията от съдебния орган за защита на конституционността. Това правомощие, заедно с правомощието по чл. 127 ал. 1 от Конституцията също му позволява да преразглежда обжалваните решения на общите съдилища, но само по отношение на това дали е в съответствие с конституционно-процесуалните принципи, заложени в Конституцията. С други думи, фактическите и правните заключения на общ съд могат да бъдат предмет на проверка от Конституционния съд, само ако направените заключения са явно необосновани или произволни и по този начин конституционно необосновани и неустойчиви и в същото време водят до нарушение на основно право или свобода (I. ÚS 13/00, I. ÚS 117/05, II. ÚS 127/07).

12. Жалбата на жалбоподателя се основава главно на твърдението, че неговите права са нарушени от регионалния съд, както и от окръжния съд пред него, след като не е оценил в достатъчна степен интереса на непълнолетния да реши дали да повери непълнолетния на грижите на един от родителите, а също и от факта, че регионалният съд го лиши от възможността за двуинстанционно производство при вземане на решение за регулиране на контакта с непълнолетно лице, като се произнесе по самия въпрос.

13. По отношение на жалбоподателя, оспорен с решението на Регионалния съд, Конституционният съд, с оглед на предишната си съдебна практика, счита за необходимо да припомни на първо място, че по същество няма право да преглежда и оценява правните становища на Общия съд, което води до неговото тълкуване и прилагане; да се провери дали фактите са били правилно установени в производството пред обикновените съдилища и какви фактически и правни изводи Общият съд е направил от фактите. Ролята на Конституционния съд се ограничава до преглед на съвместимостта на ефектите от това тълкуване и прилагане с Конституцията или международните договори върху правата на човека и основните свободи. От тази позиция на Конституционния съд следва, че той може да преразгледа решение на Общия съд, ако в предшестващото го производство или от самото решение е налице нарушение на основно право или свобода. Следователно фактическите и правните заключения на Общия съд могат да бъдат предмет на проверка от Конституционния съд само ако направените заключения са явно необосновани или произволни и следователно конституционно необосновани и неустойчиви и в същото време водят до нарушение на основно право или свобода. ÚS 13/00).

14. Общият съд трябва да тълкува и прилага разпоредбите на приложимото право в съответствие с целта на основното право на съдебна защита. Прилагането и тълкуването на тези разпоредби не може да ограничава това или други основни права по начин, който да пречи на тяхната същност и значение. От тази гледна точка, когато тълкува и прилага съответните законови разпоредби, общият съд трябва да вземе предвид справедлив баланс при осигуряване на защита на приложените права и законните интереси на страните (по подобен начин, напр. III. ÚS 271/05, III. ÚS 78/07). Принципът на справедливост и изискването за материална защита на правата са, в рамките на концепцията за материалната норма на закона, основни и необходими атрибути на правната защита (особено съдебната).

18. Що се отнася до въпроса за поверяването на непълнолетно лице, от решението на Окръжния съд (стр. 8 от решението, бележка) следва, че жалбоподателят е променил исковата молба по време на производството по обжалване, тъй като първоначално е искал да възложи непълнолетния на неговата изключителна лична грижа и само в производството по обжалване. предложи да се обърне внимание на въпроса за грижите за непълнолетна, като я повери на редуващи се грижи на двамата родители (на интервали от две седмици). Апелативният съд обаче се занимава с въпроса за изменение на исковата молба в своето решение само като посочва, че предвид констатациите на първоинстанционния съд, че майката не е пренебрегнала грижите за непълнолетния, за редуване на грижи не може да става и дума (виж страница 10 от решението). Семейният закон в § 24, ал. 1 изисква съдът да проучи дали редуването на грижите ще бъде в най-добрия интерес на непълнолетния, но регионалният съд не е предоставил специални доказателства в това отношение (не е установил мнението на майката, бележка) и се е позовал само на резултатите от областта доказателства на съда по въпроса за подаване на петиция на непълнолетния от родителите (окръжният съд не е взел доказателства относно реда за възможни алтернативни грижи и на двамата родители).

19. Предвид горните констатации, Конституционният съд стигна до решение относно недостатъчната обосновка и конституционна неустойчивост на заключенията, изразени от регионалния съд, в резултат на което основните права и свободи, гарантирани от жалбоподателите, гарантирани в чл. 46 ал. 1 и чл. 41 ал. 1 и 4 от Конституцията, както е посочено в точка 1 от диспозитива на настоящото решение.

20. Конституционният съд обаче не уважи жалбата на жалбоподателя, както е посочено в параграф 5 от диспозитива на настоящото решение, в частта от мотивите, че нарушението на основните му права и свободи, гарантирани в чл. 46 ал. 1 и чл. 41 ал. 1 и 4 от Конституцията се е случило и защото регионалният съд, като самия апелативен съд, е взел решение за регламентиране на контакта с непълнолетния, като по този начин е нарушил принципа на двойственост на производството, и отчасти на твърдяното нарушение на чл. 18 ал. 1 от Конвенцията за правата на детето. По отношение на първото възражение на жалбоподателя, Конституционният съд намира, че не може да има нарушение на основните права и свободи в причинно-следствена връзка с процедура, разрешена от съда с процесуално правило, което позволява на въззивния съд да измени решението на съда на първа инстанция е предвидил състоянието на делото, но неправилно е оценил случая и освен това принципът за двойственост на гражданското съдебно производство не следва от нашия конституционен ред и във връзка с второто възражение на жалбоподателя следва да се отбележи, че в производство по чл. 127 ал. 1 от Конституцията, жалбоподателят може да възрази само срещу нарушаването на неговите права, а не на правата на друго физическо или юридическо лице, докато Конвенцията за правата на детето, посочена от жалбоподателя, разглежда правата на децата и не правата на родителите.

21. В интерес на ефективността на защитата, предоставена на жалбоподателя, Конституционният съд, след констатираното нарушение на правата му в диспозитива на настоящото решение в параграф 2, реши да отмени решението на преписката на Районния съд № . zn. sp. zn. 7 CoP 18/2017, 7 CoP 19/2017 от 24 август 2017 г. и му върна делото за по-нататъшно производство и повторно решение.

22. Съгласно § 56, ал. 4 от Закона за Конституционния съд, Конституционният съд може да предостави и на лице, чието основно право или свобода е нарушено, адекватно финансово удовлетворение.

22.1 Жалбоподателят е поискал адекватна финансова компенсация в размер на 1000 евро.

22.2 С оглед на обстоятелствата по делото Конституционният съд стигна до заключението, че само констатацията за нарушение на основното право на жалбоподателя, гарантирано в чл. 46 ал. 1 и чл. 41 ал. 1 и 4 от Конституцията не е достатъчно удовлетворение за жалбоподателя, поради което той счита за оправдано да му присъди финансова компенсация в размер на 500 евро, както е посочено в точка 3 от диспозитива на настоящото решение.

22.3 Съгласно § 56, ал. 5 от Закона за Конституционния съд, ако Конституционният съд вземе решение за присъждане на адекватно финансово удовлетворение, органът, който е нарушил основното право или свобода (в случая регионалният съд) е длъжен да го плати на жалбоподателя в рамките на два месеца от решението на Конституционния съд.

23. Конституционният съд присъди на жалбоподателя (член 36, параграф 2 от Закона за Конституционния съд) възстановяване на разходите по производството поради неговото процесуално представителство от адвокат, който поиска плащането им в размер на 353,59 евро, включително ДДС. При изчисляване на разходите за процесуалното представителство на жалбоподателя Конституционният съд се позова на съответните разпоредби на Декрета на Министерството на правосъдието на Словашката република №. 655/2004 Coll. относно хонорарите и обезщетенията на адвокати за предоставяне на правни услуги, както е изменен (наричан по-долу "Указът"). Основният размер на възнаграждението (§ 11, ал. 3 от Указа) за правна услуга, извършена през 2017 г., е 147,33 евро, а стойността на еднократната сума за режийни разходи е 8,84 евро. Основната ставка на възнаграждението (§ 11, ал. 3 от Указа) за правна услуга, извършена през 2018 г., е 153,50 евро, а стойността на еднократната сума на режийните разходи е 9,21 евро.

23.1 Позовавайки се на резултата от производството, жалбоподателят е имал право на възстановяване на разходи за две правни услуги, извършени през 2017 г. (поемане и подготовка на представителство, подаване на жалба до Конституционния съд) в общ размер на 312,34 евро, включително режийни разходи, без ДДС (законният представител на жалбоподателя не представи потвърждение на платеца на ДДС, бележка), както е посочено в точка 4 от диспозитива на настоящото решение. Жалбоподателят няма право на възстановяване на разходите за производството за един акт на правна услуга, извършен през 2018 г. (изявление относно целесъобразността на устно изслушване след получаване на жалбата), тъй като този акт не допринася съществено за оценката на жалбоподателя жалба.