Програмиране на дисертации за укрепване на читателската грамотност, изграждане на образователна икономика и
поддръжка за динамичен пазар на книги:

обръщение

Безброй изследвания показват, че книгите и четенето имат положителен ефект върху образованието и развитието на обществото. Словакия завърши на 30-то място от 60 държави по показателя за културна жизненост на нацията. Това включва няколко образователни поведения: брой библиотеки (научни, обществени, училищни), брой книги в тях, средна продължителност на обучението, еквивалентност по време на обучението (което означава разлики в резултатите на децата от богат и беден произход), достъп до интернет, брой на вестници и списания, както и възприеманата стойност на четенето.

В същото време е доказано, че децата на родители, които имат много книги у дома, са с около 20% по-голяма вероятност да завършат университет. Дете, израстващо в домакинство с поне 25 книги, ще учи средно с 2 години по-дълго от връстника си, който има ограничен достъп до книги. Броят на книгите в домакинството е по-силен фактор за образованието на детето от образованието на родителите.

Няма съмнение, че развитието на образованието и изграждането на образователна икономика водят дори в днешната дигитална ера чрез достъпа на хората до литература и четене. Следователно Асоциацията на издателите и продавачите на книги в Словакия представя тези програмни тези на съответните политически партии и движения в Словакия за обсъждане.

1) Културата като приоритетна област в развитието на обществото
Министерството на културата отдавна се възприема като незначително и непривлекателно - финансово и по съдържание. В същото време културата и образованието несъмнено ще играят важна роля в по-нататъшната посока на Словакия. Способността да възприемаме културата и да разбираме света е най-простата бариера пред екстремизма и фалшивите новини. Политическите елити трябва да възприемат културата като приоритетна област за развитие и съответно да адаптират своите кадрови политики. Във време на функционираща и разрастваща се икономика е време да се приближим към обема на бюджета на Министерството на културата, който е често срещан в развитите страни.

2) Насърчаване на библиотеките и улесняване на достъпа на хората до книги
Функционалните библиотеки са основата за достъп до култура и образование за групи в неравностойно положение. Културната държава подкрепя развитието на общинските и градските библиотеки и разбира значението на създаването и подкрепата на училищна библиотека във всяко основно и средно училище. Държавата също трябва да задели инвестиционни фондове за развитието на библиотеките като центрове за местна култура и образование и да улесни достъпа на библиотеките до подкрепа от местни потенциални дарители. Доказано е, че достъпът до литература помага за балансиране на социалните различия.

3) Отваряне на пазара на учебници
Динамичният пазар на учебници помага да се окаже натиск върху издателите да модернизират, допълват и преразглеждат учебниците. Единният контролиран от държавата пазар на учебници изкривява достъпа на ученици и студенти до нова информация и образователни методи, като същевременно създава пространство за корумпирано и непрозрачно вземане на решения.

4) Намаляване на ставката на ДДС за други форми на книги и литература
Четенето е най-лесният начин за образование, но и за развитие на креативност и критично мислене. Държавите от ЕС, включително Словакия, се съгласиха, че всяка форма на четене не трябва да бъде в неравностойно положение от данъчната система. Следователно, в допълнение към традиционните печатни книги (които са включени в ставка от 10% в Словакия), държавите се задължиха да облагат и други форми на книги - електронни книги, аудио книги - както и други видове печатни носители на образователно съдържание, като атласи или музикални ноти. Обединяването на ставката на ДДС по всички тези позиции би имало практически нулево въздействие върху държавния бюджет, но би премахнало една от съществуващите бариери пред публикуването и достъпа до книги.

5) Признаване на позицията и ролята на издателите
За първи път новата Европейска директива за авторските права определи незаменимата роля на издателите при създаването на книги. Голям брой заглавия са създадени благодарение на инициативата и инвестициите на издателите, които подкрепят авторите в тяхната работа, сътрудничат си с голям брой експерти при подготовката на заглавия на книги и често крият - особено на по-малките пазари - значителен риск. (Според FEP, Европейската федерация на издателите, само едно от десет публикувани заглавия е печелившо. Успехът на това заглавие съфинансира некомерсиални или неуспешни заглавия, без които книжният пазар би бил по-лош.) Следователно издателите трябва да се радват на определени области по новата директива.подобни права като авторите. При нашите обстоятелства те трябва преди всичко да имат възможността да участват отново в разпределението на средствата от репрографския фонд, които са загубили преди няколко години въз основа на тълкуване на европейско съдебно решение.

6) Улесняване на достъпа до културни ресурси за културни институции и организации
От години необходимостта от закон, определящ правилата за частно и корпоративно спонсорство на култура, образование или спорт, се обсъжда неефективно. Дискусията обикновено завършва с неизказания страх на политиците, че спонсорството ще се превърне само във форма на изкуствена оптимизация на данъчните резултати. Сякаш е забравено, че 79% от дарените средства (при данъчна ставка от 21%) наистина се дават от спонсора. Време е да създадем условия частните донори да заменят онова, което държавата е пренебрегнала и често продължава да пренебрегва.

7) Актуализация на Закона за задължителните копия
В древното аналогично минало системата за архивиране на копия на всички издадени книги е служила за запазване на историческата памет на нацията в случай на пожари и други бедствия. В наши дни, когато SNK дигитализира всички заглавия и регионалните библиотеки се борят с липсата на място за архивиране на книги, които според закона не им е позволено да заемат, броят на т.нар. „Задължителните отпечатъци“ у нас е анахронизъм и няма пара в други страни. Законът за задължителните разпечатки трябва да бъде актуализиран за дигиталната ера и издателите, които са частен бизнес, трябва да бъдат освободени от скандалното изискване да заменят архивната роля на държавата.

8) Модернизация на системата на художествените фондове
Друг от действащите закони за изкопаеми в областта на книжната култура е Законът за художествените фондове, въз основа на който издателите удържат от всяка такса такса на авторите за тези фондове. Вярваме, че идеята за солидарно финансиране между авторите е правилна и актуална, но трябва да се извършва на доброволни начала, а не като скрито допълнително данъчно облагане, чийто дневен ред е прехвърлил на издателите.

9) Подкрепа за словашки книги, публикувани в чужбина
Броят на преводите на словашки книги на чужди езици непрекъснато нараства. Въпреки това, поради слабата видимост в чужбина на нашата литература и култура като цяло, постоянно е необходимо да се подобрява системата за подкрепа на чуждестранни издатели при издаването на словашки книги. Фондът за подкрепа на преводите на словашки книги SLOLIA трябва да бъде уверен в разумно нарастващ размер на наличните средства за тази дейност.