Зузана Чмеликова

компетенции

Продължителност на четене: 8 мин.

Прочетено: 721 x

Будилник, сутрешна хигиена, закуска, начин на работа, работа, работа, работа, път за вкъщи, няколко часа преди лягане и отново. В допълнение, много стрес от неочаквани ситуации, с които спешно трябва да се справите. Всеки, който не иска да бъде погълнат от тази въртележка, търси начини да поддържа баланс между личните ценности и работните отговорности. Решението е устойчивост.

Няма ясна дефиниция за устойчивост. Най-просто казано, това е способността да живеете щастлив и смислен живот в съответствие със собствените си лични ценности, личен потенциал и желания.

Концепцията за устойчивост е тясно свързана с организационната етика. Постигането на целите е толкова важно за изграждането на нашата устойчивост, колкото и начинът, по който ги постигаме. Тук етиката на индивида или етиката на организацията играят незаменима роля.

7 ключови компетенции на устойчивост

Когато решим да действаме последователно, тоест в съответствие с нашите ценности, ние сме щастливи и уравновесени. Но ако не успеем да го направим и се поддадем на външен натиск, резултатът е конфликт на ценности, който в дългосрочен план естествено води до отвращение, разочарование и здравословни проблеми.

Устойчивостта подчертава, че проблемите, предизвикателствата и стресът са естествена част от живота ни и единствената сигурност е промяната. Следователно е необходимо да се научим да се справяме с неблагоприятните обстоятелства и съзнателно да се опитваме да изградим в нас „крепост“, която да се основава на нашите твърди морални принципи - лични ценности. Такава основа ще ни позволи да следваме нашите виждания и да постигнем целите си чрез конгруентни действия.

Самосъзнание

Устойчивостта е цялостна концепция, тя възприема човека като цяло. Следователно една от най-важните му компетенции е самосъзнанието - да бъдете наясно с:

  • собствена стойност
  • лични визии
  • неговата мисия
  • частни и работни цели

В контекста на самосъзнанието личните ценности играят съществена роля като източник на лична идентичност и почтеност. Към тях се присъединява нашата лична визия за смислен живот в работата и личния живот.

Ако искаме да бъдем по-балансирани и по-щастливи, трябва да знаем къде точно отиваме и какво искаме да постигнем. Нашите лични ценности служат като компас, който ни помага да се съсредоточим върху това, което наистина има значение.

Удовлетворението от работата се превръща в удовлетворение у дома
и това от своя страна се отразява в работата.

Саморегулация и баланс

Саморегулацията говори много за способността ни да регулираме емоциите и способността да контролираме импулсивността или инстинктивните реакции. Да бъдеш балансиран означава да управляваш ежедневните малки неща и да пестиш енергия за решаване на важни проблеми.

Представете си ситуация, в която шефът ви казва: „Трябва да говоря с теб. Елате в моя офис след половин час. “Въпреки че изказването му е неутрално, повечето хора веднага се сещат за нещо негативно и предизвикват стресови реакции. Те са възпрепятствани да оценят правилно обстоятелствата поради неспособността си да се справят с емоционално напрегнати ситуации и следователно не са в състояние да оценят правилно ситуацията и след това да вземат правилното решение.

Саморегулирането помага за правилното тълкуване на трудни ситуации,
което ни прави по-устойчиви към тях и по този начин по-професионални.

Психическа гъвкавост

Способността на причинно-следствения анализ също е тест за способността да се действа последователно. Това е компетентност, която развива способността да решава проблемите творчески и иновативно по отношение на точното тълкуване на дадена ситуация.

Концепцията за устойчивост предлага практически техники за обучение на критично мислене, тясно свързани с творчеството и сега необходимия иновативен подход. Критичното мислене е една от най-важните управленски компетентности, която за съжаление не се развива съзнателно и целенасочено в нашите училища. Успешните мениджъри и лидери обаче осъзнават необходимостта от такова мислене, което им позволява обективно да оценят дори емоционално влошените ситуации.

Допълнете вашата креативност и иновативно мислене със способността да мислите критично и сте спечелили.

Съпричастност и сътрудничество

Ние, хората, не сме чисто рационални същества. Ние сме преди всичко социални създания, с огромна сила на емоционалност. Ако искаме да постигнем нещо наистина ценно, трябва да се свържем със съмишленици. За да се използва пълноценно огромният потенциал на работата в мрежа и сътрудничеството, не е важно да се ангажират голям брой хора, а преди всичко да се създаде емоционална подкрепа и връзка. Затова, дайте на хората ясно да разберете, че наистина ги е грижа за тях и че можете активно да ги слушате. В основата на добрата емпатия е просто емпатичното слушане.

Работата в мрежа трябва да включва положителни емоции. Силните връзки правят силна мрежа.

Оптимизъм и проактивност

Основоположникът на устойчивостта и бащата на положителната психология Мартин Селигман смята, че важността на реалистичния оптимизъм е от решаващо значение. Според него най-големият източник на реалистичен оптимизъм се крие в способността ни да осъзнаем това, за което можем да сме благодарни.
Техниката на благодарност е една от най-силните в резиденцията и лесно можете да я изпробвате. Помислете за ситуации, събития, срещи, за които сте били благодарни през краткия предходен период, и ги запишете на хартия. Прочетете ги отново и се опитайте да почувствате тази ситуация с всичките си сетива, доколкото е възможно. Чувствате ли това прекрасно чувство? Според Селигман това чувство води до пристрастяване.

Реализирайте такива кратки мисли редовно, в идеалния случай в края на деня, и изграждайте реалистичен оптимизъм като начин на мислене и оценка на реалността. Търсете обаче източник на оптимизъм не само във външната среда, мотивационни цитати или книги, но особено във вашия собствен интериор и в ситуации, за които наистина можете да сте благодарни в живота.

Всеки ден дава възможности да бъдете благодарни.

Постоянство и издръжливост

Известният психолог Анджела Дъкуърт описва връзката между страстта и способността да се упорства в нейното осъществяване („песъчинки“) като ключ към успеха. Алберт Айнщайн го видя по същия начин. Самият той твърди, че успехът му не се крие в това, че е по-умен от другите, а в това, че може да се справя по-дълго с проблема, търсейки нови, нестандартни подходи, да бъде иновативен и упорит.

Реалистичният оптимизъм е много важна част от развитието на упоритостта. Това означава да вярвате в успеха, но в същото време да осъзнавате, че това няма да е възможно без постоянство, старание и упоритост. Рядко успяваме за първи път. Трябва обаче да можем да се учим от грешките и да гледаме на тях като на „учебен опит“.

Прогнозата за успех всъщност не е талант, а по-скоро способността да упорствате и да работите упорито.