Можем ли да считаме всяко кисело мляко за пробиотик? Пробиотичните култури са еднакви?

По отношение на жизнеспособността има големи разлики в оцеляването на отделни култури - бактерии, които се използват при производството на ферментирали млечни продукти (кисело мляко, кисело мляко, ацидофилно мляко, кефир и др.).

кисело мляко

Някои живи култури, съдържащи се в киселите млека, не изпитват киселинната среда на стомаха. Пробиотичните продукти с доказан ефект притежават това важно свойство. Той посочва проф. RNDr. Либор Ебрингер, д-р, заместник-директор на Института по клетъчна биология PRIF Великобритания Братислава.

През последното десетилетие учените установиха, че има значителни разлики във физиологията на отделните млечнокисели бактерии, дори в рамките на един и същи вид. Например, не всички лактобацили са еднакви. По-дълго оцеляване в киселото мляко се осигурява и от активността на самите нови видове бактерии. Те произвеждат различни биологично активни вещества (например органични киселини), резултатът от които е т.нар биологично опазване.

Трайност на киселото мляко

Той потиска размножаването на нежелани микроорганизми и не вреди на пробиотичните бактерии. Трайността на киселото мляко и запазването на пробиотичните свойства се подобряват чрез нови методи, включително въвеждане на строги хигиенни принципи и поддържане на продукта при ниска температура.

„Взискателните изследвания от последните две десетилетия дължим на факта, че живите пробиотични кисели млека с гарантиран срок на годност до 30 дни вече съществуват в търговската мрежа, без използването на синтетични консерванти“, казва проф. Ебрингер.

Не всяко кисело мляко може да се нарече и "пробиотик". Необходимо е да се прави разлика между класически кисели млека и кисели млека с пробиотични ефекти.

„Само тези, чиито ефекти за повишаване на здравето и жизнеността са потвърдени от официални и строги клинични проучвания, могат да бъдат обявени за пробиотик. Изследванията трябва да докажат способността на пробиотичната култура да оцелява при преминаването през храносмилателната система и превантивно или лечебно въздействие върху здравето “, припомня проф. Ебрингер.