тарантиновка

Дългоочакваният, девети филм на режисьора Куентин Тарантино, Тогава в Холивуд, пристигна в словашките кина три седмици след американската си премиера. Любопитни зрители напълниха залите още първия ден, за да се уверят, че Тарантино е един от най-добрите режисьори, но особено сценаристи на съвременното кино. Ако обаче това наистина е така, тогава защо някои си тръгнаха разочаровани?

Нов филм Тогава в Холивуд

Няколко месеца преди премиерата медиите обявиха, че това ще бъде най-добрият филм на Тарантино от самото му създаване Криминале (1994), за която Тарантино спечели златна статуетка на Оскар (в категорията за най-добър сценарий). Изминаха 25 години и Тарантино доказа, че все още е на върха. Смея да твърдя, че дори по-добре от всякога. Ключът обаче е да осъзнаете за какво е филмът След това в Холивуд (Имало едно време в Холивуд) наистина е така. В противен случай изображението може да не ви удари толкова много.

Телевизионният западник Рик Далтън (Леонардо Дикаприо) опитвайки се да се утвърди през Златния век на Холивуд. Неговият дългогодишен спътник, каскадьор Клиф, му помага в това (Брад Пит). Това обаче не е никак лесно. И не е лесно да се обобщи съдържанието на новините на Тарантино.

Филмът може да бъде разделен на няколко отделни истории, които се случват едновременно и се пресичат помежду си. Тарантино реши да изобрази автентичния живот в Холивуд в края на 60-те години. През 1969 г., по време на който се развива филмът, се случват няколко много важни събития. Една от тях е войната във Виетнам, на която в отговор се състоя легендарният фестивал Уудсток, по време на който около половин милион хипита се срещнаха, за да изразят идеята за любовта и особено за мира. Затова във филма виждаме поколение млади хипита Чарлз Менсън, живеещи във фермата Spahn Ranch.

Самолетът на психопатичния манипулатор Чарлз Менсън

Тарантино извади на екран част от историята на престъпника Чарлз Менсън, който стои зад смъртта на седем души. Той обаче не ги уби сам. Той имаше отлични умения за боравене и можеше да използва членове на своето „Семейство“ за убийство. Наркотиците и по-специално сексът бяха основните средства за контрол над тях. Първоначалният план на Менсън беше да се утвърди със своята общност в музикалната индустрия. Когато този план се провали, те се заселиха в ранчо, което някога е служило като западно филмово студио.

Снимка: MovieStillsDB

Фермата беше само на 30 мили от Лос Анджелис и Менсън започна да кова дяволските си планове да се отърве от „прасетата“. Това именуване на бъдещите жертви на Менсън се споменава и във филма на Тарантино. Една от тях всъщност беше актриса Шарън Тейт. При смъртта й убиецът й всъщност обяви, че е дяволът. Тарантино също използва тази монологична последователност в своя сценарий, но тя не е насочена към Тейт. Въпреки това, едва по-късно на гениалното, подобно на тарантино заключение.

Режисьорска звезда Роман Полански

Със своя филм „По онова време в Холивуд“ Тарантино отдаде почит на стария Холивуд и наред с други неща ни показа как наистина работи там. Актьорът Рик Далтън се опитва да пробие. Това обаче не е никак лесно. До него обаче се премества филмов режисьор, на когото се възхищава, Роман Полански (Rafal Zawierucha), заедно със съпругата си, актриса Шарън Тейт (Марго Роби).

Полански стана особено известен предходната година (през 1968 г.) с филма Детето на Розмари (Rosemary’s Baby). Въпреки че са филмови съседи, те изобщо не се срещат. До самия край на Холивуд, който ги свързва и мечтата на Рик се сбъдва. И това е питие в къщата на Полански, което не е възпрепятствано дори от факта, че Рик е извършил кървава касапница само преди няколко минути.

Снимка: MovieStillsDB

В допълнение към атмосферата на 6969, благодарение на Тарантино, ние можем да разгледаме и функционирането на Холивуд. Фактът, че запознанствата на правилните места са били важни, може би не е необходимо да се подчертава. Освен това, както можем да видим в случая на Клиф, ако в коридорите има нещо негативно за вас, кариерата ви е приключила завинаги. Доброто име и репутацията са от първостепенно значение. И тук стигаме до централната двойка - Рик Далтън а Клиф Бут, които те изобразиха Леонардо Дикаприо а Брад Пит.

"Един ден" от Златния век на Холивуд

Със сигурност публиката ще обвинява филма за твърде бавно темпо. През първите два часа от 162 минути наблюдаваме само как се развиват тези отделни сюжетни линии, как живеят живота си, понякога се срещат, но не си влияят значително един на друг. Тарантино успява перфектно да изобрази амосферата на периода в Холивуд, като се сблъска с реални събития с измислени измислени герои и ситуации. И в това, според мен, се крие геният не само на този филм, но и на самия Тарантино.

Затова не търсете непременно история зад нея, оставете се да се увлечете от отделни събития, които в крайна сметка ще се поберат. И какво е повече Холивуд от реклама на продукт, който актьорът, който го представя, абсолютно мрази, но въпреки това е абсолютно разочарован от него пред камерата? Тарантино завърши всеки един детайл и разнообрази заключението с изискана цигарена реклама.

Снимка: MovieStillsDB

И какво би бил Тарантино без сцени, пълни с явно насилие и определена B-тема? В крайна сметка той реши да се откаже от истинската линия с Менсън и Шарън Тейт. Пратениците на Менсън нападнаха Рик Далтън вместо къщата на Полански. Рик се наслаждава на басейна си, докато Клиф се изправя пред яростни хипи посетители, които идват в къщата, за да убият членовете му. И в този момент се отприщва най-голямото кърваво действие. Ако обаче сте от рок феновете на Тарантино, подобно нещо не може да ви спре и можете да прекарате перфектно какво се случва пред очите ви.

Освен това, докато нападение от куче, многократно удряне на главата на жената или изгаряне на живо с огнехвъргачка може да звучи странно след всичко това, Тарантино го е режисирал перфектно и именно тази последователност представлява огромната череша на тортата. И това е основно огромна кулминация на всичко, което сме виждали досега. Непосредствен, стилен, който беше от самото начало.

Не става въпрос само за историята

И така, за какво всъщност е Холивуд тогава? Мисля, че когато гледа, зрителят трябва да се фокусира предимно върху атмосферата, която му носи Тарантино. Докато някои от нас пишат дневника, Тарантино решава да продължи живота в Холивуд по този начин през времето, когато е израснал. Така че, ако чакате сцени, пълни с екшън или напрежение, ще останете разочаровани.

Във филма обаче присъства напрежение. Въпреки това, предимно визуално, използвайки сцени или ситуации. Например, хипита, бродящи по улиците по време на войната във Виетнам, Клиф на посещение във ферма, където има наистина странни герои - всъщност убийствената банда на Менсън или самото усещане за тяхното присъствие и фактът, че осъзнаваме какво планират.

Снимка: MovieStillsDB

На снимката, освен изобразяването на Холивуд по това време, можем да намерим и много други неща, които са повлияли на Тарантино. Не е тайна например положителната му връзка с режисьора Роман Полански. Според портала Vanity Fair например дори е известно, че Тарантино Полански се е защитил по делото за изнасилване само на 13-годишно момиче. Съществува и асоциация за порно кино, в която Тарантино се позовава на факта, че някога е работил като бастун в кино за възрастни.

Или светът на западните филми, в който той е израснал като момче. Важна е и самата 1969 г. и всички събития, случили се през нея. Например, повишена престъпност в домовете на холивудски звезди. И редица други подобно включени малки неща, които зрителят може дори да не хване, докато гледа, но за самия режисьор, са ключови за разказването на тази история.

Специфичният стил на Тарантино

В допълнение, Тарантино донесе обичайния си стандарт, когато става въпрос за избор на страхотна музика, този път настроен към времето, в което се развива филмът. В резултат на това зрителят често може да гледа сцени, в които Клиф шофира улиците на Лос Анджелис с луксозна кола и слуша невероятно увлекателен саундтрак. Ако след всичко това мога да се осмеля да твърдя, че нещо доминира, това със сигурност е сценарий, който също може да се счита за общ стандарт за Тарантино.

Гениално измислени ситуации и сцени, споменатото преплитане на фантастика с реалността, но особено диалози, диалози и диалози. Много шум, който с времето може да се превърне в култ. Любимата ми последователност от сцени включва например тази с момиченцето, с което Рик се среща по време на снимките. По време на тях той не само изпитва най-голямото си емоционално напрежение, но и зрителният студ тече по гърба му.

Снимка: MovieStillsDB

Най-добрият филм на годината?

Разбира се, не мога да посмея да кажа какви номинации ще направи журито на Академията за тази година. Лично за мен обаче това е суверенно не само един от най-добрите (ако не и най-добрият) филм на Куентин Тарантино, но веднага най-добрият, който съм виждал в киното през тази година. Гениалните актьорски изпълнения на Леонард Ди Каприо и Брад Пит, великолепният сценарий на Куентин Тарантино, оригиналните режисирани сцени и почти три часа, които могат да бъдат разглобявани за много по-дълго и поне да не излязат от главата ми толкова скоро.

Въпреки тези чувства, разбирам дали филмът може да скучае. Възможно е ключът да е да знаете горните факти, така че зрителят да разбере своя гений. Или се опитайте да разберете какво всъщност ни казва Тарантино. Аз обаче принадлежа директно към групата, която вече се радва на по-нататъшни възгледи и подробности, които са ми се изплъзнали.

Нашата оценка: 5/5

Vtedy срещу Hollywoode/Имало едно време в Холивуд

Режисиран от: Куентин Тарантино

Сценарий: Куентин Тарантино

Видео камера: Робърт Ричардсън

Те играят: Леонардо Ди Каприо, Брад Пит, Марго Роби, Емил Хирш, Маргарет Куали, Дакота Фанинг, Ал Пачино, ...