Той мечтае много в него през нощта и през деня, а самият той може да бъде мечта. Фантастична мечта за зрителя или мечта на шофьор на автобус на Патерсън в Патерсън, Ню Джърси. Новостта на Джармуш беше премиерата на филмовия фестивал в Кан, където тя беше номинирана за Златната палма.
След последното отклонение от нестандартното лечение на бившата мания около вампирските филми - Only Lovers Will Survive (2013), което развълнува някои, други бяха доста разочаровани, Джим Джармуш се върна към корените си. Патерсън е история за скромен поет, който намира опора във възвишената баналност на живота.
Джармуш се връща към ранния си, почти неразказен стил и най-динамичните моменти са, разбира се, когато Патерсън редовно спира на пейка до местните водопади по пътя към дома, отваря бележника си и започва да твори.
Изведнъж той сякаш беше на две места. Тази трансцендентална бифуркация ни е показана от Джармуш с помощта на множество експозиции и преплитания, когато стихотворението е написано от Патерсън, появяващо се в рамката на картината и присъстващо и в звука.
Патерсън беше изигран от Адам Драйвър, известен от последните два епизода на Междузвездни войни като злодея Кайло Рен.
Патерсън откри толкова млад такъв необичаен хладнокръвие. Той се отказа от амбициите, поне тези, които са според формулата на настоящия американски успех (включително този в творческата индустрия). Той става рано сутринта, като винаги изпреварва будилника.
В близост е до работа. На сутринта той все още управлява няколко линии на волана. През деня той кара автобус, слуша (обикновено ярмушковски) диалози на пътниците. Вкъщи го очаква красива съпруга, чиято скромност принуждава зрителя все още да мисли колко уникална е срещата точно на такива двама души.
Неговата ираноамериканска съпруга Лора (Golshifteh Farahani) превръща апартамента в най-странната арт лаборатория. Един ден тя е убедена, че тортата има потенциал, на следващия ден тя мисли, че би могла да стане известен автор на песни и Патерсън ще й осигури китара.
Най-странното е, че колкото и нелепо да го приема самият Патерсън, нещата се раздвижват и се оказва, че да, възможно е, дори това. Това е монотонна, медитативна и красива мечта.
Патерсън извежда американския булдог Марвин вечерта навън и изпива бира на бара зад ъгъла. Винаги има едни и същи хора, с които може да размени няколко думи на бара.
Привидната неподвижност и отсъствие на драма е достатъчна както за Патерсън, така и за Джармуш, така че не напразно говорим за връщане към корените.
Нека си спомним дебюта на Джармуш „Постоянни празници“ (1980), който е историята на едно голямо търсене, но по-важно от динамиката на историята е размисълът и съзерцанието. Собствен свят, създаден в това, което всички наричат истински - това е универсално за филмите на Джармуш.
Потокът от малки събития в напълно бавно темпо - актове на навлизане, без стрес и спокоен живот, не е лесно да се изгради днес и по-добра основа за това със сигурност е в потъналия Патерсън, отколкото в забързания Ню Йорк. Патерсън свободно избра живот, на който всички можем да му завидим.
Светът, какъвто го познаваме, въпреки че американската реалност, така позната и отразена в американското кино, престава да съществува. Градовете на Джармуш са изкуствено обезлюдени, но тук-там изненадват с диалог между главния герой и напълно случаен персонаж, който посява в него идея, значима по-късно за цялата история.
Ако Патерсън публикува стиховете си и постигне, например, международен успех, той може да започне да живее живот, който не се основава на резултатите от познанията на възрастните за неговите ценности, и нямаше да бъде по-щастлив.
Патерсън се възхищава на Уилям Карлос Уилямс, също роден в Ню Джърси, но споменава и името на Алън Гинсбърг. Патерсън съхранява книгите и стиховете си в мазето на малка къща.
Всяка сутрин (от седмица и ден), повтарящ се изстрел на две млади тела в леглото завършва с преразказ на сън, за който Лоур е мечтала. Толкова нормално, толкова вълшебно, толкова ненатрапчиво, толкова прочистващо. Животът излиза от платното чрез оптиката на Джармуш. Нищо повече, нищо по-малко.