терористи

20.10. Уикенд отметки По време на работната седмица човек често попада на много интересни статии, които са толкова дълги, че няма време да се съсредоточим върху тях. И докато дойде уикендът, те ще бъдат изгубени във вярата на Интернет. В раздела „Отметки за уикенда“ ви предлагаме интересни статии, върху които е най-добре да се фокусирате с дълго съботно или неделно кафе.

Казват се Сара и Лейла. Сара е на единадесет години, Лейла на девет. Те са облечени в хубави дрехи, имат лъкове на главите си и говорят за мечета. Трудно е да се повярва, че са били спасени преди две години по време на пожар, в който са загинали родителите им, убедени бойци от Ислямска държава.

По това време Мосул е изображение на ада на Земята и момичетата оцеляват само заради голямото щастие. Но сега те трябва да се борят в друга битка за прилично бъдеще. И двете момичета имат роднини, но не ги искат. Те отказват да бъдат свързани с терористичната организация, за която са се борили родителите на Сара и Лейла. Те обаче не разбират защо не са могли да отидат при семейството.

„Искам лелите ми от Киркук да дойдат да ме видят и да ме вземат със себе си. Това е моята мечта ", разкрива пред редактора на Independent Bel Trew по-възрастното от момичетата, докато си играе с подгъва на роклята.

Сега, подобно на останалите сираци, оставени от бойци на ИД, той живее в сиропиталище. Те го поставиха в една от казармите, оригиналните полигони за непълнолетни бойци. Те имат общо място за временно пребиваване и травми, които ще носят със себе си през целия си живот.

За да могат да се справят с тях и да могат да функционират в обикновения свят, те се нуждаят от помощта на експерти. Уриниране, изблици на гняв или, обратно, пълна тишина, насилие, проблеми със съня, всичко е в дневния ред.

Ислямистите толкова много са промили мозъци на децата, че когато им правят парти или съвместна игра, те отказват да дойдат. Те все още вярват, че е забранено. Някои започнаха да се обучават в бойни техники или да тренират атентатори-самоубийци, преди ИД да напусне.

Бебетата често остават без хартия, така че заведението трябва да се погрижи за сложната администрация, която е пълен кошмар. Служителите се опитват да се свържат с възможни живи роднини, да се обадят в други центрове, в някои случаи, когато повече от едно семейство кандидатства за дете, да се направят ДНК тестове.

За всичко обаче е необходимо финансиране. Недостатъчно от тях идват от държавата и те не могат да разчитат на донори за стигмата, свързана с терористичната група, обяснява директорът Газван Мохамед. Децата обаче не могат да се надяват на по-добро бъдеще.

Войник и неговата плячка

Прочетете с абонамент TREND

Отключете статията чрез SMS за 1,90 евро на седмица с автоматично подновяване.