Следователно основният принцип на потребителските договори е фактът, че те не трябва да съдържат неприемливо условие, т.е. j. разпоредба, която причинява значителен баланс в правата и задълженията на страните в ущърб на потребителя, под наказание за абсолютната недействителност на такова условие. Значителните дисбаланси могат да се обяснят като правен статут на потребителя, който не позволява или значително ограничава упражняването на искове, с които той търси правилното изпълнение на договора, обезщетение на вече полученото изпълнение или който се отнася до възможността за отказ. По отношение на съдържанието на § 53 ал. 4 от марката може да се заключи, че неприемливите условия в потребителските договори са абсолютно невалидни и поради това не е необходимо потребителят да се позовава на тяхната недействителност.
(Решение на Окръжен съд в Нитра от 10 февруари 2009 г., преписка № 6Co/254/2008)
От обосновката:
Окръжният съд в Нитра, като апелативен съд (§ 10, ал. 1 OSP), разглежда жалбата на ответника (§ 212, ал. 1 OSP), без да разпорежда изслушване по жалба (§ 214, ал. 1 OSP) и заключава, че решението на първоинстанционния съд в оспорената задоволителна част е фактически правилна, следователно съгласно § 219 ал. 1 OSP потвърдено. В частта за възстановяване на разходите той промени решението на първоинстанционния съд съгласно § 220 от OSP, тъй като в тази част решението е фактически неправилно.
Вносителите на петицията сключват договор с ответника за осигуряване на обиколка съгласно Закон №. не. 281/2001 Coll. не. договор 032366, сключен на 17.7.2006г. Предмет на договора беше осигуряването на пътуване в Гърция, остров Л., настаняване в хотел А. В. в периода от 18.8. до 29.8.2006 г., на обща цена от 64 652 SKK (настаняване, транспорт, трансфер, храна, летищни такси, такса гориво, застраховка). В договора е посочено, че подписаният клиент потвърждава с подписа си, че е поел копие от договора, застрахователни условия на цялостна застраховка за пътуване, каталог с актуалното издание на ценовата листа на ТА А. с общите условия за участие при обиколки на TA A., се съгласява изцяло с тях от името на останалите пътници.
В каталога на ответника по време на пътуването се посочва, че хотел AV е категория А, това е единственият хотел в тяхната оферта на остров Л., който предлага ол инклузив услуги, всички стаи са просторни, обзаведени с вкус, с климатик, телефон, телевизор, радио, хладилник, сейф, баня, тоалетна, сешоар, балкон или тераса. Съгласно общите договорни условия за участие в обиколки на ТА А., чл. I. т. 3 предметът на договора за пътуване и договорните условия се определят от договора и се уточняват по-подробно в неразделните му части, t. j. в каталога на ТА А. за посочения релевантен сезон в валидния актуален ценоразпис на ТА А. за съответния сезон и общите договорни условия за участие в обиколки на КК А., които ще бъдат получени от клиента едновременно с подписания договор за пътуване.
Съгласно § 6 от Закон. не. 281/2001 Coll. за обиколки, бизнес условия на туристически агенции и туристически агенции, договор за турне е потребителски договор.
Горната разпоредба се отнася до бележка под линия §§ 52 - 60 и §§ 741a - 741k OZ.
Съгласно § 53 ал. 1 от Гражданския кодекс, потребителските договори не могат да съдържат разпоредби, които причиняват значителен дисбаланс в правата и задълженията на страните, в ущърб на потребителя (по-нататък "неприемливо" "условие").
Съгласно § 53 ал. 3 писмо е/от Гражданския кодекс, "неприемливи" "условия", посочени в потребителския договор, се разглеждат по-специално разпоредби, които позволяват на доставчика да се откаже от договора без договорна или правна причина и не позволяват на потребителя.
Съгласно § 53 ал. 4 от Гражданския кодекс, "неприемливите" "условия", регламентирани в потребителските договори, са невалидни.
Съгласно § 54 ал. 1 от Гражданския кодекс, договорните условия, регламентирани от потребителския договор, не могат да се отклоняват от този закон в ущърб на потребителя. По-специално, потребителят не може предварително да се откаже от правата си, предоставени му от този закон, или по друг начин да влоши договорното си положение.
Според ал. 2, в случай на съмнение относно съдържанието на потребителските договори се прилага по-благоприятното за потребителя тълкуване.
Съгласно § 741а от Гражданския кодекс, договорът за предоставяне на турне, възложителят (туристическа агенция) се задължава да достави комбинация от туристически услуги (обиколка), предложени предварително от клиента, а клиентът се задължава да заплати договореното цена.
Съгласно § 741h ал. 2 от Гражданския кодекс, ако причината за оттеглянето на клиента от договора е нарушение на задълженията на туристическата агенция, посочени в договора или този закон, или ако не е сключен нов договор съгласно § 741g ал. 2, туристическата агенция е длъжна незабавно да върне на клиента цялата сума, получена от него, за да заплати цената на пътуването по анулирания договор, докато клиентът не е длъжен да плаща договорни неустойки на туристическата агенция. Правото на клиента на обезщетение за щети не се засяга.
Споменатата законова разпоредба регламентира последиците от отказ от договора от клиента в резултат на нарушение на договора от туристическата агенция, включително случаите, когато клиентът не приема предложеното изменение на договора в смисъл, че в тези случаи пътуването агенцията е длъжна да върне пълната сума, без да приспада договорната неустойка или други такси. Споменатата разпоредба не уточнява дали става дума за оттегляне преди наследника на обиколката или по време на обиколката, когато клиентът на мястото на настаняване, т.е. едва след началото на обиколката научи, че туристическата агенция не е предоставила договорените услуги . В този случай това е обща разпоредба относно оттеглянето от договора от клиента поради нарушение на договора от туристическата агенция във всички случаи.
Съгласно § 8 ал. 1 буква е/а ал. 3 Закон. не. 281/2001 Coll., Туристическата агенция е длъжна преди сключването на договора за пътуване точно, ясно, вярно и разбираемо, напълно и правилно да информира клиента за съоръжението за настаняване, неговото местоположение, категория, ниво на оборудване и основните характеристики, докато каталогът или друга писмена форма на офертата или допълнителна информация за турнето се счита за част от договора за турне, освен ако страните не са се договорили друго в писмена форма.
Вносителите на петицията имаха право да се откажат от договора поради нарушение на задълженията на туристическата агенция, дори и след началото на пътуването, и те изпълниха този правен акт валидно. В производството пред Първоинстанционния съд бяха взети достатъчно доказателства и беше доказано от свидетели, че настаняването, предоставено от жалбоподателя, не е в съответствие с декларираните условия, посочени в каталога на туристическата агенция.
Туристическата агенция, и по-специално постоянният делегат на туристическата агенция, по никакъв начин не се обърна към ситуацията, не инспектира помещението, предоставено от вносителите на петиции, и не коментира конкретно всички твърдяни недостатъци. Ответникът не е доказал експулсирането на молителите от хотела, представеният документ от хотела не е документ, с който компетентен орган или съоръжение или техен упълномощен представител официално са решили да експулсират хотела въз основа на какви факти и правни разпоредби . По време на производството ответникът не е предложил конкретни доказателства срещу твърденията на молителите относно незадоволителни условия за настаняване и несъответствия с декларираните условия в каталога. Той съсредоточи защитата си основно върху анализ на поведението на жалбоподателя в жалбата, което според него беше вулгарно и неуместно. Този аргумент обаче не се основава на прекия опит на ответника или постоянния делегат и освен това е без значение за преценката на предмета на производството.
С оглед на горните факти, трябва да се посочи, че оттеглянето от договора за осигуряване на обиколката от вносителите на петицията е било основателно, поради което ответникът е бил длъжен да върне цената на обиколката, платена от вносителите на петицията съгласно § 741 h от Гражданския кодекс. Следователно, Апелативният съд по решението на първоинстанционния съд в оспорваната задоволителна част като фактически правилен съгласно § 219 ал. 1 OSP потвърдено.
В частта за възстановяване на разходите Апелативният съд съгласно § 220 от OSP промени решението на първоинстанционния съд, тъй като първоинстанционният съд се произнесе по същество съгласно § 142, ал. 3 от OSP, като жалбоподателите са се провалили само в малка степен и следователно са им присъдили пълни разноски. Това становище на Първоинстанционния съд е неправилно. С молбата си вносителите на петицията изискват плащане на сумата от 82 472 SKK (100%) и сумата от 64 652 SKK (78, 40% от исканата сума) им е присъдена с обжалваното решение. По този начин те са били неуспешни в размер на 17 820 SKK (21,60%). От това следва, че в никакъв случай не може да се твърди, че вносителите на петицията са били неуспешни само в малка част и следователно не е възможно да се вземат решения за разходите по производството съгласно § 142, ал. 3 OSP.
С оглед на това Апелативният съд измени решението в част от разноските по производството, така че да вземе решение за разноските по производството съгласно § 142, ал. 2 OSP според съотношението на успех и неуспех в производството. Тъй като кандидатите са успели, съответно 78, 40% и 21, 60%, те имат право да бъдат възстановени 56, 80% от общата стойност на техните разходи.