unilabs

Непоносимостта към хистамин (HIT) е нарушение, характеризиращо се с недостатъчно разграждане на натрупания в организма хистамин. HIT засяга 2-3% от населението, предимно жени
след 40-годишна възраст.

Хистаминът - химически 2- (4-имидазол) -етиламин - е биогенен амин, който се синтезира и съхранява в мастоцитите и базофилите на тялото. В по-малка степен и в други клетки, например в тромбоцитите, някои чревни и нервни клетки - т.нар ендогенен хистамин, но се съдържа и в храни, богати на протеини - т.нар екзогенен хистамин.

Функцията на хистамина в организма

При физиологични условия хистаминът се разгражда непрекъснато и относително бързо от ензима диамин оксидаза. Този ензим се произвежда от ентероцити и се намира главно в тънките черва, черния дроб, бъбреците и белите кръвни клетки. По време на бременност се образува в големи количества в плацентата.

Какво представлява хистаминовата непоносимост

Непоносимостта към хистамин (HIT) е състояние, характеризиращо се с несъответствие между количеството хистамин и неговото разграждане в организма. Непоносимостта към хистамин може да бъде причинена от:

прекомерно предлагане хистамин в диетата,

собствено свръхпроизводство хистамин в тялото,

нарушение на ензимната активност диамин оксидаза (DAO), отговорна за разграждането на хистамина.

Клинична картина на непоносимост към хистамин

ХИТ се проявява с разнообразни симптоми, които могат да бъдат с бързо начало, от една страна, и хронични, от друга. Най-честата поява на симптомите е следната симптоматика:

кожата (зачервяване, сърбеж, подуване, уртикария)

стомашно-чревни (спазми в корема, подуване на корема, киселини, диария)

дихателна (кашлица, задух, хрипове, кихане, ринит, подуване на устните и езика)

сърдечно-съдови (мигрена, проблеми със сърдечния ритъм, промени в кръвното налягане, световъртеж)

От хроничните симптоми това са главно хронична умора, нервност, безсъние, тревожност, депресия, паническо разстройство и болезнена менструация.

Диагностика на непоносимост към хистамин

Основата на диагностиката е качествена анамнеза, физикален и лабораторен преглед. Когато събираме анамнестични данни, ние се фокусираме върху наличието на горепосочените трудности. Също така е необходимо да се обърне внимание на тяхната възможна връзка и употребата на наркотици и алкохол или консумацията на храни с потенциално високо съдържание на хистамин. Физикалният преглед определя състоянието на кожата (цвят, подуване, обрив, напрежение), дишане (носна проходимост, хрипове), пулс, кръвно налягане, изследваме коремната кухина и крайниците. Лабораторните тестове включват кръвни тестове, основни биохимични параметри, включително бъбречна и чернодробна функция, и показатели за възпаление. Изследването на активността на диамониевата оксидаза е най-важно за диагностицирането на HIT. При стойности над 80 HDU, диагнозата HIT е практически изключена, при стойности до 40 HDU, HIT е много вероятно, в диапазона 40 - 80 HDU, диагнозата HIT е възможна, но е необходимо да се изследва с течение на времето. В допълнение към контролния DAO е подходящо да се извърши тест за елиминиране-експозиция с изключване или приложение на храни, съдържащи хистамин, както и терапевтичен тест с приложение на препарат, съдържащ DAO.

Диференциална диагностика

В допълнение към първичната диагноза на HIT трябва да се разгледат и други възможни диагнози въз основа на клиничната картина. При кожни симптоми, особено ако респираторните симптоми се проявяват едновременно, ние разглеждаме алергичния произход на проблема. В случай на стомашно-чревни проблеми е необходимо да се мисли за възпалително заболяване на червата (болест на Crohn, улцерозен колит), синдром на раздразненото черво, но също така и други хранителни алергии. При главоболие мислим и за неврологичния произход на мигрената. При сърдечно-съдови и кожни проблеми мислим за феохромоцитом. При тревожност и депресия е необходим психиатричен преглед.

Лечение на хистаминова непоносимост

Ключът към успешното лечение е елиминирането на храни, съдържащи хистамин. Разглеждайки обширния списък с храни, съдържащи хистамин, става ясно, че избягването на хистамин в диетата не е никак лесно.

Основата на фармакотерапията е използването на препарат, съдържащ диамин оксидаза (DAOSIN) непосредствено преди хранене. Свързването на хистамин с рецепторите се предотвратява от антихистамини, докато кромогликатът предотвратява освобождаването на хистамин от мастоцитите. Според някои експериментални трудове високите дози витамин С намаляват производството на хистамин в организма и ускоряват неговото разграждане, докато витамин В6 увеличава активността на DAO в червата.

Заключение

И накрая, важно е да се подчертае, че непоносимостта към хистамин е болестно състояние с такава полиморфна клинична картина, че е необходимо да се мисли за тази диагноза в ежедневната медицинска практика на практика във всички медицински дисциплини.

Hrubiško, M.: Непоносимост към хистамин, известно неизвестно. 2011 г.