Моят приятел Яно се регистрира във Facebook в петък следобед и в понеделник вече не беше там. След като се регистрира, той стана „приятел“ на тримата си синове и всичко, което трябваше да направи, беше да разгледа няколко маркирани снимки, за да разбере, че не иска да съществува в този виртуален свят.
Моят приятел Яно се регистрира във Facebook в петък следобед и в понеделник вече не беше там. След като се регистрира, той стана „приятел“ на тримата си синове и всичко, което трябваше да направи, беше да разгледа няколко маркирани снимки, за да разбере, че не иска да съществува в този виртуален свят.
Яно е екстремен случай, той решава всичко абсолютно. Той лесно можеше да прекъсне само „приятелството“ със синовете си, а също така можеше да настрои различни филтри, за да вижда и чете само това, което иска, и така че другите да виждат и четат само това, което те позволяват. Във всеки случай още при първото докосване той се натъкна на една от най-големите слабости на тази социална мрежа, т.е. невъзможността да се разграничи степента и формата на приятелство с различни хора. От основаването на студентската мрежа този удобен инструмент за комуникация се е разпространил не само в различни възрастови категории, но и в компаниите. Така че в момента сред „приятелите“ си имам не само най-близките си приятели, приятели в кръчмите, ученици, сестра, поколение по-млади племенници, колеги, шефа, но и бивши читатели на инсулин, от които не познавам половината от тях лично. Сместа от моите „приятели“ се допълва от деца и деца от детския ми ансамбъл.
Цялата тази разединена група чете на моята „стена“, как чакам с нетърпение партито, че съм счупила огледалото на колата, че просто слушам някаква инфантилна музика. Прочетете коментари на „приятели“, които често са много лични. Той ще види в кои различни групи съм замесен, дали ще гледам Лампа вечер, ще ме види на снимките от събитията, които е трябвало да бъдат изтрити.
От една страна, все по-досадни закони защитават по всякакъв начин нашата поверителност и лична информация, от друга страна, ние самите се държим като безотговорни деца във Facebook. Може би това е просто неопитност с новата среда. Нямаме дългогодишни навици да се справяме с честта да филтрираме информация за себе си, не осъзнаваме как другите могат да се справят с нашата информация, къде ще отидат и кой ще я запази цялата. И кога ще ни ги навлече. Американският ученик беше изгонен от училище за снимки от партито. Служителят се обадил на работа, че е болен, но написал във Фейсбук, че маймуната спи и шефът му я чете. Това обаче са само дребни неща в сравнение със стойността на безразсъдните снимки от младостта, когато човек се изкачва по служебната стълба на работа и би искал да спомене бурното си минало само в кръг от истински приятели, а не всички „приятели“ от Facebook и в HD качество.