елизабет

Никола Уинтън, който спаси стотици чехословашки деца от предстоящата катастрофа преди войната, дори не разказа на жена си за историята си от скромност. „Чуждестранно семейство, което ме прие в Англия благодарение на него, стана скромно за моя сметка и по-късно визитката на Бенеш ми помогна“, спомня си в интервю за Вера Гисингова, родом от предвоенна Чехословакия, която се срещна с британската кралица в Братислава. Правда.

Как изглеждаше срещата с Елизабет II?.?
Приятно, макар че продължи кратко, но тя имаше натоварен график. Тя се ръкува с всеки от няколкото гости, които Уинтън спаси и размени няколко изречения.

Какво й каза?
Забелязах, че той ще научи много от книга, която написах за този герой, а също и за моята съдба, като същевременно четя за себе си.

Какви факти?
Тя може да си спомни Втората световна война, когато като принцеса тя и сестра й Маргарет зарадваха ученици от чехословашкото училище в Англия. Липсваше храна, сладкиши, за които трудно можеше да се мисли. Изпратиха барел мед от Аржентина на две млади принцеси и ни го дадоха. Удивителен деликатес. И накрая, нещо повече от малко маргарин за хляб.

Как стигнахте до Англия?
Родителите ми искаха да се предпазя от нападението на нацизма. Имаше много деца с моята съдба. По-късно научих, че Уинтън е обещал да направи каквото може, но не гарантира, че Англия ще се срещне. И накрая, лондонското правителство постави условие първо да намери британците, които да се грижат за децата и да финансират престоя им. В същото време той трябваше да събере £ 50 за всеки малък бежанец, за да се върне у дома.

Кога всъщност разбрахте, че Уинтън се е превърнал във вашия спасител?
Едва през 1988 г. Ники дори не беше казал на жена си дотогава. Той спаси децата от войната; когато избухна, той изобщо не можеше да направи нищо и имаше други грижи. Дълго търсих как се казваше нашият спасител. Пътеката водеше до Ники, един ден съпругата му отиде на тавана и след много години намери списъци със стотици деца и други документи. Бях първият спасен по телевизията, след това друг и така светът опозна героичната му история с нашите съдби.

Как бихте описали Уинтън?
Благороден, скромен човек. Когато Ники се оженил, той имал дете, което не било напълно здраво. Очевидно дори под въздействието на това обстоятелство той е решил да помогне на добрите неща - разбирате ли, красивият му характер е спасил стотици деца от Чехословакия.

Както си спомняте, че сте дошли в Англия?
Преди всичко искам да кажа, че баща ми ми подари красив подарък - кожена книга, пълна с празни страници. Каза ми да напиша дневник, че когато се върна, ще четем от него. Тогава имах чувството, че след избухването на войната с моите писма преживях трудна съдба отдалеч заедно с родителите си.

Къде си живял?
В едно християнско семейство, което нямало собственост. Предпочитам да я нарека бедна. Дамата, която дойде да ме вземе в Лондон, проля сълзи. Още не съм разбрал английски, но знам, че тя каза: „Ще те обичаме.“ Това са най-красивите думи, които малко бежанец може да чуе.

Сигурно са били скромни, когато са те приели.
Да. Те имаха една дъщеря, за която казаха, че искат да се оженят за малко момиче от Чехословакия. Те обаче я предупредиха, че ще трябва да споделя стаята си, че вероятно няма да отидат на почивка, най-много за кратко. Дъщеря ми им каза да дойдат. Красиво отношение. Обратното би било моята трагедия.

Как се разбирате с нея?
Отлично. Тя ми помогна да науча английски бързо, все още поддържаме връзка и ни обединява приятелството. Искам да дам хубав пример на всички млади хора да осъзнаят, че никога не знаеш кога можеш да бъдеш на страната, където е животът и къде има смърт, а има моменти, когато дете или тийнейджър могат да спасят живот.

Останахте с тях до края на войната?
Не. Когато президентът Едвард Бенеш и много други хора от Чехословакия вече бяха в английска емиграция, попитах бащата на това семейство дали ще ме заведе на концерт в Ливърпул. Убедих го, въпреки че той ме предупреди, че германците вече хвърлят бомби срещу Великобритания. Възразих, че ако Бенеш не се страхува да отиде на музикално представление, няма причина да се страхува. Там дори се срещнах с президента.

Колкото е възможно?
На първата Коледа в Англия му изпратих поздрав, който вярвам, че той ще ни накара да се върнем в свободната си родина. В замяна получих от него по пощата визитка. По време на концертната пауза отидох до ложата, където седеше Бенеш. Пазеха го двама войници, за които казах, че искам да говоря с президента. Те ме гледаха като глупак (смее се). Подадох им визитката на Бенеш, президентът ме прие и ме постави между себе си и жена си. Попита дали съм в добро семейство и какво ми липсва.

Как завърши дебатът?
Казах му, че освен че съм разделен от майка ми и баща ми, ми беше мъчно, че не мога да уча с чехословашки деца. Бенеш ми обеща, че ако сурогатното семейство не възрази, той ще уреди да започна да посещавам наскоро създадено чехословашко училище в Англия в рамките на две седмици.

Каква беше съдбата на родителите ти по време на войната?
Баща ми почина по време на марша на смъртта, майка ми оцеля в концентрационния лагер Берген-Белзен. След освобождаването на лагера за унищожение получих съобщение от нея, че е жива, но след седмица тя почина от тиф. Така че не видях нито един родител след войната. Останах в следвоенна Чехословакия три години и половина, след смяната на режима емигрирах в Англия.

Целта на всекидневника „Правда” и неговата интернет версия е да ви предоставя актуални новини всеки ден. За да можем да работим за вас постоянно и дори по-добре, ние също се нуждаем от вашата подкрепа. Благодарим за всяко финансово участие.