снимка: Дарън Бойд
Коментари Печат Имейл Facebook Twitter LinkedIn WhatsApp
"Няма да умра, докато не се извинят", казва Уон-ок Гил в Берлин. Почти всички жертви на съдба като нея вече са мъртви. Дори извършителите са почти мъртви.
Въпреки че японските премиери вече са се извинили лично, жените никога не са чували официално „съжалявам“ от името на японското правителство, държава или японски народ. С новото японско правителство Гил вижда шанс за първи път, така че с помощта на Европа той се опитва да окаже натиск върху него.
Японски дипломат присъства анонимно
Първата малка стъпка („Смелост Ким Хак-Скоро Aktionsbündnis zur Aussöhnung im Asien-Pazifik-Raum“) беше направена в петък в Берлин на фестивала на мира Александерплац, на който, макар и обект на анонимност, присъства и по-млад дипломат от японците посолство. Мисията разбра, че присъствието на техния представител, макар и неназован, ще бъде споменато.
Армейски публични домове
През периода от Китайско-японската война (от 1931 г.) и по време на Тихоокеанската война (1937-1945 г.) японските военни извеждат над 200 000 момичета и жени на възраст между 11 и 29 години на фронтовете на войната. Момичетата, често деца, които бяха довеждани в публични домове, идваха главно от Корея, Тайван, Китай, Филипините, Бирма, но също и от други страни.
След капитулацията през 1945 г. армията на малкото жени, които оцеляха и не бяха убити, просто ги пуснаха у дома и дори от тях оцеля само част от пътя.
И до днес Япония отчасти поставя под съмнение подобно описание на нещата. За тях се казваше, че са истински проститутки, които го правят доброволно и за пари.
50 години мълчание
Оцелелите жени, както и страните, от които идват почти половин век, мълчат за тази травма.
Преломният момент настъпва едва през 1991 г., когато една от жертвите Ким Хак-Сук, която вече няма роднини, чиято история може да я смути, говори за съдбата на сексуален роб за първи път публично по телевизията.
Won-ok Gil е от Пхенян в Северна Корея и днес е на 84 години. На тринадесетгодишна възраст тя е влачена в Китай, за да бъде на разположение на японските войници като т.нар утешител, което е терминът, приет за тези жертви (утешаващи жени).
Нямаше име, само номер, както много други. Мъжете се наредиха на опашка, много момичета бяха тежко болни, малтретирани сексуално, много умряха, много убити и много направиха същото.
На 18-годишна възраст Гил се завръща през 1945 година. Последваха 50 години мълчание. Нито една от оцелелите жени не говори публично за насилието, което е преживяла. Никой не се интересуваше от тях. „Само след днес някои от нас не могат да спят спокойно през нощта, всяка вечер сънуваме кошмари.“ Едва през 1998 г. на 71-годишна възраст Гил е регистриран като жертва.
Само 83 жертви са живи
Всички бивши жертви сега са на повече от 80 години. От тези, които открито подкрепят такава съдба, живеят само 83. Почти никой от тях не може да пътува поради възрастта. Въпреки крехкостта си, Гил обикаля света и обръща внимание на съдбата на жените, преживели във войни това, което е правила, включително и в други страни. Наскоро в Босна и Херцеговина или Косово.
"Ще пътувам по света, доколкото мога, за да не се случват подобни болезнени неща на жените отново и отново винаги, когато има война."
„Повечето от нас се нуждаят от грижи и дори не можем сами да отидем до тоалетната. Много малко от нас все още могат да пътуват. Но докато няколко от нас са все още живи, ние се надяваме, че японското правителство ще признае грешката си и ще ни компенсира адекватно. ".
Борбата за истината с европейска помощ
Той не седи тук и не обича да говори за това, казва той пред EurActiv.de в Берлин, „но бих искал японското и корейското правителство да представят историята вярно. Ето защо няма да спрем да се борим за това. ”Въпреки официалното извинение, тези жени не само се опитват да си възвърнат честта, но и да оставят нещо хубаво за бъдещите поколения, а не просто да говорят за ужаси.
„Нямаме нужда от нищо, за да се обличаме или ядем, ние се нуждаем от истината!“ Ето защо те търсят помощта на европейски организации в Европа, за да окажат натиск върху японското правителство.
Надежда за ново правителство в Токио
След неотдавнашната смяна на правителството в Япония през 2009 г. мнозина виждат реален шанс за официална резолюция на ниво закон. Вече 14 пъти законопроектът е бил в долната камара на японския парламент, засега без успех. Всички надежди полагат в управляващата в момента коалиция, ръководена от Демократическата партия. Те се надяват на пробив през този парламентарен мандат, "може би през следващите месеци".
Резолюция на Европейския парламент
През 2007 г. Европейският парламент прие резолюция по този въпрос, която според Гил няма политическа власт. Японското правителство не реагира на него. От март 2008 г. обаче в някои японски градове (Сапоро или Осака) има граждански сдружения, които подкрепят жените в техните искания.
В резолюция Европейският парламент призова японското правителство официално, ясно и несъмнено да признае и поеме историческа и юридическа отговорност за практиките на имперската армия, която принуди жените за сексуално робство за определен период от време. В същото време резолюцията призовава за извинение.
Утре 930-ата демонстрация ще се проведе пред японския посланик в южнокорейската столица Сеул. От 1992 г. групи се борят за правата на т.нар „Утешавайте жените“ и поискайте официално извинение.
Евалд Кьониг
Коментари Печат Имейл Facebook Twitter LinkedIn WhatsApp
- Спомагателни витамини и други - Асоциация Надежда
- След новото се казва, че е идеално да се роди първото дете като 24-годишно, а последното след 35-годишна възраст. Но наистина
- Защо вече не трябва да разглеждаме Последното танго в Париж като „класика“ - Художествена култура 2021
- Първична детска онкология Ние се стремим да носим надежда и здраве на тежко болните деца
- Последните думи на Стив Джобс; EZOpress