Въпреки че човешкият мозък тежи само два процента от тялото, нуждите му от кръв и кислород достигат до 20 процента. Ето защо този орган е много чувствителен към липса на кислород. Болестите му често могат да причинят смърт. TASR разговаря с невролога Мариан Кондаш от 1-ва неврологична клиника на FNsP в Братислава за най-често срещаните мозъчни заболявания.

съдови заболявания

Кои мозъчни заболявания са сред най-сериозните днес?

Има много мозъчни заболявания, но ние се опитваме да се съсредоточим върху тези, които се появяват често и които имат масово разпространение. По-специално цивилизационните болести засягат най-много пациенти, изключват ги от работа в най-продуктивната възраст и причиняват големи социални щети. От тези заболявания най-чести са съдовите заболявания на мозъка, които също са причинени от заболявания на други органи. Те включват по-специално съдови заболявания, дължащи се на артериосклероза, повишен холестерол и лош начин на живот.

Какви промени в кръвоносните съдове причиняват цивилизационни заболявания?

Веществата се съхраняват в стените на кръвоносния съд, което го кара да се сгъсти, като по този начин влошава притока на кръв към важни органи, включително мозъка. Исхемично мозъчно увреждане или мозъчен инфаркт възниква, когато притокът на кръв към част от мозъка падне под критичното ниво поради увреждане на съд, което е абсолютно необходимо за поддържане на жизнеспособността на мозъчната тъкан. Тези заболявания трябва да се лекуват възможно най-скоро.

Какви са симптомите на този тип внезапно съдово събитие?

Пациентът има внезапен неврологичен дефицит, който например се проявява при сутрешното събуждане на слабост на крайниците от едната страна на тялото. Той има слаб десен горен и десен долен крайник. Ако доминиращото полукълбо е засегнато, то също има нарушения на речта и познанието при хора или предмети. В този случай е от съществено значение той незабавно да потърси най-доброто отделение за интензивно лечение на неврологичната клиника или „отделение за инсулт“, т.е. отделението за интензивно лечение, специализирано за съдови пациенти, където трябва да бъде диагностицирано най-късно до три часа. Тоест да се направи КТ и други изследвания, за да се изключат рисковите фактори. На тези работни места е възможно да се направи т.нар тромболиза, при която кръвен съсирек може да се разтвори в мозъка. Условието е обаче пациентът да бъде доставен много бързо в болницата много бързо, без излишни междинни станции - като спешна помощ или друга долекарска помощ - и на специализираното работно място трябва да се прилага вещество за разтваряне на кръвта съсирек, който е най-честата причина за съдови събития.

В коя част на мозъка най-често се появява исхемия?

Мозъкът се захранва от два съда от шията и две гръбначни артерии, които идват от гръбначния стълб. Дори ако големите съдове се запушат, се развиват неврологични симптоми на фокална церебрална исхемия. Тази исхемия обаче най-често се появява след запушване на по-малкия съд на мозъчната медиална артерия. Това е средният съд, който доставя най-важните области на мозъка, които са свързани с инерцията и речта, контрола на мускулите. Следователно, ако пациентът не стигне до професионалното работно място в рамките на три часа, това увреждане може да бъде доста опустошително, тъй като възстановяването на инерцията отнема няколко седмици, но обикновено до месеци.

Какви други съдови заболявания на мозъка познаваме?

В допълнение към фокалната церебрална исхемия, която се причинява от безкръвност на мозъчната тъкан, често се случва мозъчен кръвоизлив или мозъчен кръвоизлив. Кървенето е най-често при хора с нелекувано високо кръвно налягане. Високите стойности на по-ниско кръвно налягане над 100-120 тор са особено опасни. В определена ситуация, напр. при възбуда или физическо натоварване, нелекуваното кръвно налягане може да доведе до разкъсване на кръвоносните съдове и типично кървене в базалните ганглии.

Как се проявява такова кървене?

Кървенето води до внезапна слабост на крайниците от противоположната страна на тялото, разстройство на съзнанието и това заболяване често може да бъде фатално през първите часове. По-късно кървенето обикновено спира от само себе си. В определени случаи е показано неврохирургично лечение, т.е. аспирация на кръв от мозъчното пространство. Мозъкът няма къде да избягва, той е ограничен по обем в черепа, така че е необходимо да се аспирира кръв. Това обаче не винаги е възможно и тогава лечението е консервативно.

Какво причинява такова кървене?

Това кървене често възниква от сменен съд, от т.нар изпъкналост, която наричаме аневризма. Разкъсването на аневризмата води до образуването на т.нар субарахноидален кръвоизлив. Става въпрос за кървене под меката пелена на мозъка. Това причинява внезапно главоболие, което пациентът не е изпитвал преди, схванат врат, при който той не може да докосне гърдите си с брадичката си. Това заболяване трябва да се лекува неврохирургично и тази съдова „издутина“ може да се отстрани хирургично.

Има и други сериозни заболявания, принадлежащи към групата на съдовите заболявания на мозъка?

Други кръвоизливи са често срещани посттравматични, т.нар. субдурален хематом. Това се случва особено при възрастни хора или хора, които имат нарушение на кръвосъсирването, чернодробно разстройство, при което само малко нараняване е достатъчно, за да предизвика кървене под твърда мозъчна обвивка. Това кървене се случва много бързо, но може да последва и луциден интервал, т.е. когато пациентът няма проблеми веднага след нараняването. Ето защо е необходимо да се наблюдава след всяко нараняване, особено възрастните хора. Всяко увреждане на съзнанието, подвижността, нарушена ширина на зеницата може да бъде индикатор за развитието на субдурален хематом, който трябва да бъде отстранен неврохирургично. Това е единственото лечение. Ако не бъде отстранен и е остър, пациентът може да умре. Това е много сериозно неврологично заболяване, при което ранната диагностика и неврохирургичното лечение могат да бъдат ефективно подпомогнати.

Можем напълно да предотвратим развитието на съдови заболявания на мозъка?

Развитието на съдови заболявания се влияе от фактори, на които ние не влияем. Това включва възраст, пол и често тегло. Всеки има определени наследствени предпоставки. Той може да наследи предразположението от своите родители или баби и дядовци към високо кръвно налягане, висок холестерол и други нарушения на липидния метаболизъм. Можем да наследим предразположеност към диабет, който също е един от сериозните рискови фактори за инсулт. Тези фактори могат да бъдат модифицирани само частично.

Което е един от факторите, които човек може да повлияе на начина си на живот?

Те включват фактори, които могат да бъдат напълно модифицирани. Това включва по-специално пушенето, което е много рисков фактор по отношение на инсулт. Съдови събития, особено фокална церебрална исхемия, често засягат пушачите, както и младите хора, които пушат. Кръвното налягане също трябва да се следи и лекува, тъй като нелекуваното високо или променливо кръвно налягане причинява фокална церебрална исхемия, от една страна, и хипертонични кризи или мозъчен кръвоизлив, от друга. Друг фактор, който може да бъде модифициран, е лечението на диабет и контрола на гликемията, който трябва да бъде балансиран, за да се избегнат усложненията, които диабетът причинява. Те включват промени в мозъчните съдове и развитието на фокална исхемия на мозъка.

Тези модифицируеми фактори включват консумация на алкохол?

Определено да. Днес т.нар умерено, т.е. умерено пиене. Неконсумацията, и особено високата консумация на алкохол, увеличава риска от фокална церебрална исхемия и други инсулти. Умерената консумация на алкохол намалява риска. Това означава, че се препоръчва да се консумират не повече от 21 единици алкохол на седмица, т.е. 8 грама за мъже и не повече от 14 единици алкохол за жени. Две единици алкохол съдържат около половин литър бира или два децилитра вино.

Пристрастяването не представлява риск с тази препоръка?

Разбира се, всяка консумация на алкохол може да доведе до пристрастяване. Не може да се препоръчва с фиксирана ставка, защото наистина има малко хора, които знаят как да пият умерено. За много хора консумацията на алкохол води до пристрастяване, самолечение при депресия и различни други заболявания. Не е възможно да се препоръча алкохол в този смисъл, дори и в малки дози, но принципът на тази профилактика на фокална исхемия на мозъка и инсулта е, че ако някой пие прекомерно, това увеличава риска от тези заболявания. Интересното е обаче, че в страни с различни културни и гастрономически нива, като Франция, Испания и други крайбрежни страни, правилното хранене, по-специално включването на риба в менюто и консумацията на малки количества червено вино, значително намали честотата на инсулт наполовина. В нашите географски ширини обаче жителите предпочитат консумацията на твърд алкохол, който има много вредно въздействие и е просто рисков фактор за инсулт и инсулт.

Как е свързан рискът от инсулт с теглото?

Адекватното тегло е много важно, тъй като затлъстяването е друг рисков фактор за съдови заболявания. Всички пациенти с наднормено тегло трябва да намалят теглото си според индекса BM. Оптималната стойност на ИТМ е 18,5 - 24 кг/м2, а обиколката на талията е под 102 см за мъжете и под 88 сантиметра за жените. В този контекст е необходимо да се наблегне на друг рисков фактор, който може да се коригира, а това е физическата активност.

Какво препоръчват лекарите във връзка с физическа активност?

Днес общата физическа активност на населението е много ниска. Ежедневно или поне три пъти седмично се препоръчват поне 30 минути интензивни физически натоварвания, при които сърдечната честота достига стойност от поне 130 импулса в минута или друга граница, която може да бъде изчислена точно според възрастта и зоната на упражнения. Профилактиката чрез увеличаване, по-специално, на издръжливост на физическа активност, като бягане, колоездене, плуване или гребане, също може значително да повлияе на високото кръвно налягане и е ефективна превенция за развитието на много, а не само съдови заболявания.

Какви процедури са важни за вторичната профилактика, т.е. за профилактика, ако пациентът вече е преодолял съдовите заболявания на мозъка?

По-специално е необходимо да се приемат лекарства, които в популярни термини разреждат кръвта, т.е. предотвратяват съсирването на кръвта. В първата фаза именно антитромбоцитната терапия предотвратява агрегацията, т.е. агрегация на тромбоцитите, намалява вискозитета на плазмата, подобрява свойствата на червените кръвни клетки, еритроцитите, които могат по-лесно да навлязат в капилярите. След това тези лекарства трябва да се приемат цял ​​живот. От друга група лекарства се използват т.нар. статини за намаляване на повишения холестерол, но също така и за цялостната профилактика на инсулт. Ако пациентът има усложнения от други органи, като предсърдно мъждене - се използват лекарства, които допълнително влияят върху съсирването на кръвта, но когато някои параметри трябва да се проверяват редовно, за да се предотврати кървенето в мозъка или някои други органи.