Понеделник след Synogent неделя започва с гръкокатолици Свети четиридесет - Голям пост преди празника Пасха.

гръко-католическата

Свети четиридесет е една от най-старите и големи свещени разпоредби на християнската религия.

Историята на Великия пост има дълга и богата традиция. Датира от апостолски времена.

Първите християнски писатели единодушно свидетелстват, че постът от Четиридесет и четири е установен от Св. апостоли да имитират четиридесетдневния пост на пророк Моисей (срв. Изх. 34), Илия (срв. 3 Царе 19), но особено по примера на Исус Христос, който е постил 40 дни (вж. Мт 4: 2) .

Свети Четиридесет Време първи християни живеещи в спомен за Христовите страдания, стремящи се да задълбочат любовта си към своя Спасител, докато се готвят да отпразнуват славното Му възкресение. Събитията от смъртта на Христос бяха много тъжен ден за тях. Докато евреите празнували Пасха, християните започнали да постит този ден. Според показанията на Св. Иренея беше първият ембрион на днешните четиридесет. По това време тя беше организирана за два дни и според това свидетелство някъде е продължило ден, два и някъде 40 часа. В следопостолски времена, през втория и третия век, Църквата започва да мисли повече не за тъжните събития от страданието на Христос, а за радостните събития от Неговото възкресение. И така, освен Пасхата на Кръста, Пасхата на Възкресението бавно придобива значението си, дори с неговия пост.

През трети век пред Великденският пост в някои църкви продължава цяла седмица, тоест седмицата, която наричаме нещастна. В края на III век Великият пост продължава 40 дни. Към четвърти век вече има ясно свидетелство, което ни доказва четиридесетдневен пост. Важно свидетелство са писмата на Св. Атанасис. В едно от писмата си (340) той пише следното: „Кажете на братята, че ако целият свят пости 40 дни, нека не се подиграват в Египет, защото се забавляват."

Св. бащи: Кирил Йерузалемски, Грегор Богослов, Ян Златоусти, Амброз Медиолански, Августин и други, заедно говорят за Св. Четиридесетгодишни, като за четиридесетдневен пост, и виждат в него общата разпоредба на Св. Църкви.

Големият пост не се нарича велик поради дължината му, а поради неговата сериозност и значение в живота на Църквата и всеки християнин.

Още в началото на Великия пост богослужението посочва целта си, както казва стихирата на Първата Велика постна вечеря. Трябва да постим и да действаме чрез милосърдие, за да бъдем достойни да видим страданието на Христос и Светата Пасха:Нека с радост започнем да постим, да се подготвим за духовни дела, да пречистим душите си, да пречистим телата си. Докато постим в храната, нека постим от всеки порок. Нека вдъхновяваме духа с добри дела, в които се усъвършенстваме с любов, за да можем всички да видим най-почтените страдания на Христос Бог и Светата Пасха и да се радваме духовно."

За първи път голямата молитва на Св. Ефрем Сирийски, свързан с дълбоки (земни) поклони. След вечерта има церемония на прошка. Свещениците и хората се молят взаимно за прошка. Помирението е първата стъпка в духовното обновление, което ще се осъществи през Великите пости. Тази церемония се разви в манастирите, където монасите се поздравиха с целувка на мир и помирение преди да постит.

Основните идеи на постните богослужебни текстове като цяло се фокусират върху същността на физическия и духовния пост, както и изрази на човешко смирение, духа на молитва, милост и сочат значението на поста в процеса на спасението.

Тяло бързо е временен отказ от месни ястия, млечни продукти, вино и умерена консумация на растителни храни. Това утолява в нас непостоянната жажда за придирчивост, лакомия и ни дава възможност да почувстваме и да получим благодатната сила на Бог.

Духовен пост тя се състои в премахване на страстни мисли, чувства и други пороци. В него всеки трябва да бъде носен с благодатта на молитвата, актовете на смирение и милост. В същото време е важно да се запалим с чиста любов към Бог и хората. Смирението, покаяната молитва и милостта играят основна роля тук.