В Източната църква постът продължава практически 36 дни и половина. Седем седмици на пост без събота и неделя съставляват (7 х 5 =) 35 дни. Към това трябва да се добави Великата събота и средата на нощта преди празника Пасха, който също все още се счита за Великия пост. (Следователно, например, в Западната църква, в региони, където е обичайно да се освещава храна за Великден, вярващите имат право да ядат тези свещени храни в събота вечер, докато в Източната църква до Великденската неделя сутрин). Така големият пост в гръкокатолическата църква продължава 36,5 дни, което е една десета от годината.
Числото 40, подобно на числата 3, 7, 9, има символично значение още от древните библейски времена. Следователно той влезе в предпастирски пост в символично, а не в буквално разбиране. Споменавания в Стария Завет: 40-дневното наводнение (Бит. 7: 4); 40-годишното пътуване на Израел през пустинята (Числа 14:33); 40-дневният пост на Моисей, преди да получи скрижалите на закона от Бог (Изх. 34:28); 40-дневно пътуване на пророк Илия до планината Хорив (1 Кр. 19, 8).
Споменавания в Новия Завет: на 40-ия ден Йосиф и Мария донесоха детето Исус в храма (вж. Лука 2:22); Исус е постил в пустинята 40 дни (Мт 4: 2); Исус се появи на земята 40 дни след възкресението си (Деяния 1: 2).
Велики пости и катехуменат
Тази кратка и проста молитва има важно място в мащабната служба, тъй като тя уникално изброява всички отрицателни и положителни елементи на покаянието и представя, така да се каже, „списък“ на отделни мащабни усилия.
Господи и Владетел на живота ми, вземи от мен духа на мързел, небрежност, алчност и празни думи.
Дай ми, твоя слуга, дух на чистота, смирение, търпение и любов.
Да, Господи и Господи, позволете ми да видя греховете си и да не осъждам брат си, защото сте благословени завинаги и винаги, амин.
Вярващите също се молят покаяна молитва няколко пъти „Боже, бъди милостив към мен грешника“ и отправят поклон.
Канон на Св. Андрей Критски. През първите четири дни от Великия пост на вечерната служба (Великата вечеря) се пее каещ се канон, чийто автор е Св. Андрей (660–740), архиепископ на остров Крит. Тук този канон е разделен на четири части. В четвъртък, след 4-та неделя на Великия пост, на гардероба се пее целият канон, заедно с тропиците на Св. Мария Египетска, отправяйки много големи поклони.
Алитургичност. Това е друга характерна черта на източната църква в сравнение със западната църква. Евхаристията на Изток има по-скоро празник, докато на Запад жертвеният характер на Св. маса. Следователно в Великия пост Източната църква ограничава това тържество само до съботите, през които споменава своите мъртви (т. Нар. Погребални съботи) и до неделите, които са денят на Господа, Великденската нощ от седмицата. Тези дни не са пости по отношение на литургичната дисциплина. Така през седмицата Евхаристията не се празнува в Великия пост. Следователно, т.нар Литургията на предварително осветени дарове, която се приписва на Св. Григорий към папата на Рим. Това всъщност е вечеря (вечерна молитва, вечерня), по време на която се разпределя Евхаристията, която свещеникът освети предишната неделя.
Под редакцията на Станислав Габор
Икона: МАНДИЛИОН, около 1720-1740 г., от църквата "Св. Архангел Михаил" от с. Ортутова, окр. Бардейов (Музей Сарис Бардейов)