Британският пътешественик живее на улицата 60 дни и след това преживяване решава, че никога повече няма да дава пари на бездомните.
Ед Стафорд е бивш капитан на британската армия, авантюрист и пътешественик. За новия телевизионен документален филм „60 дни по улиците“ той напусна сина си, съпругата и уютния си дом за 2 месеца, за да живее без дом. В средата на зимата той трябваше да живее без храна, пари и подслон. Искаше да разбере защо хората се оказват на улицата и как успяват да се измъкнат от тази ситуация.
Проблемът с бездомността имат не само развиващите се страни. Според проучване от 2018 г. във Великобритания живеят 320 000 бездомни, което е около един на 200 души. Повече от половината от тези хора живеят в Лондон и много от тях са бивши войници.
43-годишният Ед Стафорд живее по улиците на Лондон, Манчестър и Глазгоу в продължение на 60 дни, за да разбере защо тези хора се оказват без дом.
Ново екстремно преживяване
Ед Стафорд е страхотен пътешественик, който влезе в Книгата на рекордите на Гинес през 2012 г., когато успя да извърви територията по цялата дължина на река Амазонка. Докато снимаше друг проект за Discovery Channel, Ед трябваше да живее 60 дни на необитаем остров Фиджи, наречен Остров Оролуа, без храна, вода, дрехи или инструменти. Въпреки тези екстремни преживявания, животът на бездомник беше най-страшният за него.
Той качи 5 килограма
Животът на бездомник беше по-доходоносен, отколкото Ед първоначално смяташе. Той успя да спечели £ 100-200 за една нощ, което е повече от средния жител на Лондон за редовна работа.
Той не страдаше от недостиг на храна. Много хора даваха бездомни бургери и друга бърза храна и имаха много повече храна, отколкото наистина им беше необходима. Например в Глазгоу Ед изчисли, че има 26 доброволци за двама бездомници, които раздават храна. Един от бездомните дори се оплака, че вече е пълен.
Въпреки първоначалните си страхове, че ще гладува и ще отслабне, Ед е наддал 5 кг по време на 60-дневния проект. По-късно тестовете показват, че ако продължи да се храни с такава диета, ще има сърдечни проблеми.
Ед обаче реши да рискува и освен това яде храна от кошницата. Там намери салата, която иначе би била годна за консумация, но в нея беше залепена дъвка. Случвало му се е и да трябва да се мие с вода от тоалетната, защото само вътре в кабината е могъл напълно да се съблече и да измие тялото си, което го е сърбело.
Някои от тях правят пари и след това се прибират да си вземат топъл душ
Ед смяташе, че никой със здрав разум няма да иска да прекара нощта в мразовито време, но всъщност много бездомници предпочитаха улиците пред приютите. Един от просяците успя да спечели 20 британски лири за около 20 минути, като каза, че му трябват парите, за да плати за приюта, но в крайна сметка ги пропусна с наркотици.
Но Ед установи, че не е единственият фалшив просяк. Някои имаха собствени домове, но все пак работеха на улицата, за да печелят лесно. Те често молеха да си изкарват прехраната, но в крайна сметка харчеха всичко за наркотици и алкохол. Един от тези фалшиви просяци, Дарън, каза, че може да печели до £ 600 на вечер, като иска пари от пияни хора, които обикалят баровете. Но обикновено се прибираше у дома за вечеря и горещ душ, след като качи 100 килограма.
Друг фалшив просяк получил апартамент от правителството, след като бил освободен от затвора. Първоначално той искаше да си намери работа, но потенциалните му работодатели му предлагаха 8 паунда на час, което той смяташе за неприемливо. Затова той избра по-лесен начин да си изкарва прехраната.
Според Ед той дори няма да го направи бездомните хора често не се нуждаеха от толкова пари, колкото от психологическа подкрепа, за да може да се адаптира социално. Той каза още, че въпреки че намира добри приятели по улиците на Лондон, той никога няма да даде пари на фалшиви или истински просяци.
Как хората се озовават на улицата?
Въпреки трудностите, в края на експеримента Ед се радваше на свободата на новия си живот, в който нямаше планове или ограничения. Той обаче подчерта това дори тези, които свикнаха с живота на бездомните, не искаха да останат с тях завинаги. Някои от тях са избягали от родителите си, зависими от наркотици, или са се спасили от домашно насилие. В Манчестър Ед се срещна с Дина, която беше майка на 6 деца. Тя твърди, че е била модел, който е снимал кампании за вериги за дрехи като Debenhams и Marks & Spencer. Животът й обаче се промени, когато беше на 13 години. Родителите й се развеждат и тя остава при майка си, която е наркоманка. Когато Дина беше на 15, тя се влюби в мъж, който стана баща на нейните деца. В момента децата й живеят с баща й, докато тя трябва да живее в приют от стари палатки и каруци. Въпреки факта, че Дина е наркоман, децата много й липсват.
По време на експеримента Ед се сблъска с агресия и наркомания. Той става свидетел на битка между двама просяци за по-добро място, а полицията също заплашва да го арестува за просия. Веднъж някой дори уринирал спалния му чувал и това не бил най-лошият случай, защото много бездомни хора били опожарени от спални чували.
Свиквате ли хората да пускат пари на улицата или не? Сами ли сте били свидетели на интересна история на улицата? Споделете мнението си в коментарите под статията.