Общ преглед. Семейна целувка Мононуклеозата обикновено се предава чрез целувка -> Мононуклеозата е леко заболяване на лимфната тъкан, причинено от вируса на Epstein-Barr, което се среща главно при по-големи деца и млади хора.
24. януари 2004 г. в 16:18 Primar.sme.sk
Общ преглед
Мононуклеозата се предава най-вече чрез целувка
--> Мононуклеозата е леко заболяване на лимфната тъкан, причинено от вируса на Epstein-Barr, което се среща предимно при по-големи деца и млади възрастни. В зряла възраст почти всеки възрастен е заразен с вируса на Epstein-Barr. Вирусът се предава главно през устата. По време на острата фаза на заболяването, както и няколко месеца по-късно, вирусът се екскретира (слюнка), като по този начин създава риск от инфекция за неимунни индивиди.
Болестта започва след инкубационен период от 5 до 7 седмици с нехарактерни общи прояви. Тогава се появяват основните симптоми, като треска и подуване на лимфните възли, което е довело до обозначаването на жлезиста треска. Диагнозата се поставя, като се използват типични основни симптоми и също се основава на лабораторни стойности. Терапията протича симптоматично, усложненията са редки. Съобщава се обаче за хронични процеси, при които засегнатите месеци, а дори и по-дълго, страдат от треска, общи припадъци, както и силно чувство на заболяване.
Обща информация, определение
Мононуклеозата е преобладаващо леко заболяване на лимфната тъкан, причинено от вируса на Epstein-Barr и се среща предимно при по-големи деца и млади възрастни. Оставя имунитет за цял живот.
Инфекцията с вируса на Epstein-Barr (EBV) варира значително в зависимост от възрастта на заразеното лице. При по-големи деца, юноши и млади възрастни картината на заболяването мононуклеоза респ. инфекциозна жлезиста треска. Това име (на немски - Pfeiffersches Drüsenfieber) се свързва с германския интернист и педиатър Емил Пфайфер (1846-1921), който извежда термина жлезиста треска от двата основни симптома на заболяването - треска и генерализирано подуване на лимфните възли.
EBV инфекцията в ранна детска възраст обикновено се проявява не по видимост, т.е. без симптоми. Понякога картината на заболяването може да "имитира" картината на грипна инфекция, а именно кашлица, възпалено гърло и гадене. Тогава говорим за абортивна или отслабена EBV инфекция, а не за мононуклеоза.
Съобщава се обаче за хронични процеси, при които засегнатите месеци или дори по-дълго страдат от треска, общи припадъци, както и силно чувство на заболяване и често не разпознават причината за това състояние. EBV инфекцията е обсъждана като причина за "хроничен фатиков синдром" (CFS), но връзката не може да бъде убедителна в повечето случаи, напр. серологични анализи, доказани.
Освен това се смята, че EBV като кофактор участва в развитието на някои злокачествени заболявания в Африка, както и в Азия. От една страна, това е лимфомът на Бъркит, тумор на горната респ. долна челюст, което се среща почти изключително в ограничени райони на Африка, и от друга страна, назален карцином, който се диагностицира предимно при мъжете в Южен Китай.
Причини
Причинителят е вирусът на Epstein-Barr. Това е ДНК вирус от рода Herpesviridae и е открит през 1964 г. в Лондон от M. A. Epstein и Y.-M. Баром.
Вирусът се предава главно през устата, т.е. през устата. Това е и името "болест на целувките". Гениталното предаване е много по-рядко, т.е. напр. полов акт.
Вирусите първо инфектират епителните клетки, т.е. лигавичните клетки, чрез орално предаване във фаринкса или чрез генитално предаване във влагалището или. в шийката на матката. Там има интензивно размножаване на вируси, както и атака срещу В-лимфоцити, определени клетки на имунната защита, които обикновено произвеждат антитела. В този случай вирусите променят свойствата на тези В-лимфоцити по такъв начин, че В-лимфоцитите се делят и размножават неограничено и образуват вид антитела, които могат да бъдат наречени хетерофилни антитела. Чрез лимфните и кръвоносните съдове тези В-лимфоцити могат да проникнат във всички органи на тялото. В определени органи, като лимфните възли, черния дроб, далака или сливиците, В-лимфоцитите образуват инфилтрати, т.е. пролиферации, които водят до подуване или за да увеличите тези тела. При хора с непокътната имунна защита тези заразени В-лимфоцити се отстраняват от други защитни клетки, цитотоксични Т-лимфоцити и по този начин болестта се преодолява.
Честота
В развиващите се страни респ. в групи от населението с ниска социално-икономическа ситуация („бедни хора”), по-голямата част от децата през първите години от живота са предимно ненаблюдавани с вируса EBV.
В развитите индустриални страни само прибл. половината от всички деца, заразени с вируса EBV в предучилищна възраст. Това увеличава вероятността като юноши или млади хора да се разболеят от мононуклеоза след първия контакт с вируса EBV. Сред възрастните приблизително 100%, а именно 98%, са имунизирани срещу вируса като знак за предишна инфекция.
Инкубационен период
Инкубационният период за деца е от 5 до 21 дни, средно 10 дни. При юноши той вече е значително удължен с 4 до 7 седмици.
Симптоми
Болестта започва с няколко нехарактерни ранни, начални прояви (продромални прояви), като умора, загуба на апетит и гадене. На този етап често се появява лека температура, както и главоболие и болки в гърлото. Тези проблеми могат да продължат до 10 дни.
Впоследствие се формира картина на мононуклеоза, която се характеризира с няколко основни симптома, но понякога може да се прояви и с няколко по-редки симптоми.
Основни симптоми
По време на целия ход на заболяването прибл. В продължение на 3 седмици пациентите имат треска, която треска се появява периодично, т.е. понякога резонира и след това отново се издига. По това време се формира предимно генерализиран, т.е.засягащ цялото тяло, подуване на лимфните възли. Особено на шията могат да се появят лимфни възли с различна консистенция, големи колкото кокоше яйце. Консистенцията варира от твърда до мека до гъбеста. Увеличени лимфни възли обаче се откриват и в гръдния кош или корема.
След подуване на лимфните възли, така наречената моноцитна ангина се среща при 80% от пациентите. Това е тонзилит поради инфилтрацията на В-лимфоцити, заразени с вируси. Климатът е червен, сливиците или „бадемите“ са силно подути и червеникави и често показват сиво-бели покрития. Тези промени обикновено изчезват след 1 до 2 седмици. В края на заболяването, ок. на 2 и 3 седмици повече от половината от пациентите достигат максималната си спленомегалия, т.е. разширяване на далака, след което отново бавно изчезват.
Редки симптоми
Редки симптоми се появяват при някои пациенти в допълнение към основните симптоми, но могат да се проявят независимо. След около 20% от пациентите развиват хепатомегалия, увеличение на черния дроб. Пациентите се оплакват от чувствителност при изстискване в дясната горна част на корема и понякога се появява лека жълтеница или пожълтяване на кожата. Чернодробните стойности се повишават.
В по-малко от 10% от случаите има обрив, кожен обрив, който може да покаже различни изображения, от малки зачервявания, причинени от кървене в кожата, до мащабни промени със син сърбеж. Съобщава се за синдроми на Lyell с ампицилин, антибиотик. Синдромът на Lyell е кожна алергия към лекарства. Тази алергия е много рядка, но тежка болестна картина, при която се появяват мащабни мехури по кожата, подобни на изгаряния, които дори могат да доведат до смърт на пациента.
Хронична умора с продължителност на месеците може да настъпи за около 1-2% от случаите.
Диагноза
Диагнозата е лесно да се определи, когато се появят типични основни симптоми. Допълнителна помощ е кръвен тест. Той причинява лимфоцитоза, т.е. размножаването на лимфоцитите. Освен това могат да бъдат открити хетерофилни антитела, които се образуват от заразени с EBV В клетки. В случай на необичайни форми на вълната, допълнително определяне на антитела, напр. антитела срещу EBNA = специфичен за EBV ядрен антиген.
Терапия
Както при повечето вирусни заболявания, все още няма специално лекарство, като например при бактериални заболявания. Следователно лечението е симптоматично - почивка в леглото и евентуално. лекарства за намаляване на температурата.
Ако възникнат усложнения, те трябва да бъдат лекувани специално. В случай на допълнителни бактериални инфекции, които изискват прилагането на антибиотици, прилагането на пеницилини трябва да се избягва, ако е възможно, поради риска от реакция на свръхчувствителност, като синдроми на Лайел, много рядка, но изключително тежка реакция. Това важи особено за лекарството ампицилин, което така или иначе се използва в хуманната медицина, поради относително лошата му поносимост, рядко.
Усложнения
Усложненията са редки. Те могат да засегнат широк спектър от власти и те ще бъдат изброени само накратко тук. Може да има намаляване на броя на останалите кръвни клетки в кръвта, напр. анемия на червените кръвни клетки, тромбоцитопения на тромбоцитите, гранулоцитопения на белите кръвни клетки. В сърцето може да възникне сърдечно възпаление, перикардит или възпаление на сърдечния мускул, миокардит. Дишането може да бъде ограничено както от подути лимфни възли, така и от пневмония. Усложненията на централната нервна система се проявяват като енцефалит или възпаление на мозъка или менингоенцефалит, т.е. асоцииран менингит. Кортикоидната терапия е възможна при споменатите до момента усложнения. При фулминантно заболяване може да се наложи отстраняване на сливиците (тонзилектомия).
В резултат на предишното намаляване на имунитета могат да възникнат допълнителни инфекции, причинени от бактерии или вируси. При пациенти с имунни дефекти, като При ХИВ инфекция имунната супресия след трансплантация на органи, вродени имунни дефекти, неконтролируема пролиферация на В-лимфоцити могат да доведат до развитие на лимфоми, които по-късно могат да се превърнат в злокачествени, т.е. Хроничният ход на заболяването може да бъде много неприятен, особено когато хората с увреждания често не разпознават причините за своите често дългосрочни трудности.
В много редки случаи уголемената далака може да се спука или да се спука. Следователно физическото натоварване трябва да се пропусне. В случай на спукване на далака само незабавна операция може да помогне.
Леталност
Неусложнената мононуклеоза никога не е фатална.
Профилактика
Профилактиката е необходима само при пациенти в риск, в този случай при пациенти с имунни дефекти. Ограничена е до профилактика на експозицията, т.е. за предотвратяване на инфекция чрез контакт с болни хора.
Прогноза
Прогнозата на заболяването е много добра, ако няма усложнения.
Получете преглед на най-важните съобщения по имейл
Обработката на лични данни е предмет на Политиката за поверителност и Правилата за използване на бисквитки. Моля, запознайте се с тези документи, преди да въведете вашия имейл адрес.