(В) Несъответстващи нравствени указания в Библията
Според Павел всички морални предписания на закона се основават на тази заповед: да обичаш ближния като себе си (Рим. 13: 8-10; Галатяни 5:14). В Стария Завет обаче откриваме някои заповеди и истории, които е трудно, ако не и невъзможно, да се защитят днес въз основа на заповедта за любовта. Като пример ще приведа заповедта на Мойсеевия закон да убие непокорното дете на семейството до смърт (Второзаконие 21: 18-21). В светлината на ученията на Новия Завет и нашето морално разбиране тази заповед звучи абсолютно невъобразимо. Тъй като няма истории, библейски или по друг начин, в които тази практика да се следва, може да не е неразумно да се предполага, че тя се е случвала рядко или изобщо не се е случвало. Дори цар Давид не екзекутира непокорните си и предизвикателни деца.
В някои истории от Стария Завет Бог заповядва на израилтяните да убиват всички врагове без милост (напр. 1 Царе 15: 2-3), но в Новия Завет Бог е изобразен като олицетворена любов (1 Йоан 4: 8; 1 Йоан 4:16) и Исус увещава последователите си да обичат онези, които ги мразят (напр. Мт 5: 38-48; Рим 12:20). Исус също забранява използването на каквото и да е насилие от неговите последователи (Мат. 26:52). Как тогава е възможно същият Бог, чиито морални ценности остават непроменени, да е дал такива противоречиви заповеди?
Още по-трудно е да се разбере как Бог убива от една страна (напр. Изх. 12: 29-30; Чис. 16: 27-33) или дава заповеди за убийство (напр. Чис. 31: 17; Втор. 13: 12-16; Йос. 8, 1-2, Джош 8:26; 1 Сам 15: 2-3; Оз 14: 1) невинни деца заедно с техните виновни родители, но на друго място той казва, че децата не трябва да бъдат избивани за греховете на родителите си ( Второзаконие 24:16; Езек. 18.1-20). Как може Бог, чиито морални норми не се променят, да издава такива противоречиви заповеди? Тези и много други подобни противоречиви морални закони изглежда предполагат, че не всички библейски морални заповеди идват от Божиите устни; по-скоро те отразяват моралните стандарти на съвременниците от библейските времена. Ако е така, тогава може да имаме право да попитаме дали текстовете, които говорят за хомосексуалността, наистина са Божия възглед или на израилтяните.
(Г) Последователност в тълкуването на Библията
Много християни показват подобни несъответствия по въпроса за свещеничеството на жените. Както беше споменато по-горе, съвсем ясно е, че Павел не приема жени като учители в църквата и въпреки това днес можем да ги намерим навсякъде, дори в евангелските църкви, които са против хомосексуалните бракове. В името на единството, тези противоречиви църкви трябва да започнат борбата срещу разведените бракове и посвещаването на жените толкова силно, колкото и срещу гей браковете.
Тези, които не са съгласни с хомосексуалните бракове, твърдят, че хомосексуалните съюзи са против реда на създаване, тъй като хомосексуалните двойки не могат да имат деца. Вярно е, че хомосексуалните двойки не могат да раждат деца, но Бог не е създал Ева за Адам, за да има деца предимно. Той го направи спътник, защото не е добре да бъдеш сам човек (Бит. 2:18). Ако възможността за раждане на деца трябва да бъде условие за брак, тогава, по същата логика, трябва да забраним браковете за жени в постменопауза и за тези, които не могат или не искат да имат деца.
Много хетеросексуалисти смятат хомосексуалните отношения за отвратителни и неестествени, но повечето хомосексуалисти не го правят. Любовта между еднополовите двойки е толкова естествена за хомосексуалистите, колкото любовта между двойките от противоположния пол към хетеросексуалните. За много хомосексуалисти дори идеята да правят секс с противоположния пол изглежда отвратителна. Това, което изглежда естествено, зависи от коя страна гледаме на проблема. Ако искаме да разглеждаме хомосексуалните съюзи като противоречащи на реда на създаване, трябва да помним, че многоженството и робството също са против реда на творението и въпреки това Бог ги е допуснал в закона, който е дал чрез Мойсей.