Всичко започна на 6 август 2018 г. в 8 часа сутринта.
Красивото сутрешно събуждане в Братислава беше заменено от сутрешния порив за влака за Кошице.
В десет часа се срещнахме във влака и потеглихме. Бяхме там само малка група аниматори - четирима напуснахме Братислава, а други четирима се присъединиха по пътя в Леополдов и Тренчин. След трансфера в Кошице и Требишов най-накрая стигнахме до Брехов. Около час по-късно дойде първата кола с министри, управлявани от Маджо Талайка. Колонията на брат Мартин пристигна около два часа по-късно, когато спряха по пътя в замъка Сулов. Приветствахме министрите, настанихме ги и последваха безплатната програма и сън, тъй като вече наближаваше вечерята.
На следващата сутрин министрите дойдоха от Жаковец, Спишски Щуртек и други общини. Първият ден, т.е. във вторник, се посветихме на спорта и въвеждането на лагера. Вечерта беше светата литургия и въвеждането на групи, по време на които всяка група трябваше да излезе със собствена сцена.
В четвъртък отново започнахме със света литургия. Последва спортна програма в Земплински Ястраби. След завръщането си обядвахме в манастира и следобедна програма. Състоеше се от литургични пръстени и следобедно плуване в басейна. През сутринта няколко аниматори отидоха да разгледат терена за нощна игра в гората. Вечерта след обожанието сложихме нищо неподозиращите деца в леглото и нощната игра можеше да започне. Някои от аниматорите - плашила и водачи, отидоха предварително на определените им места в гората. Цялото не
играта ни работеше по такъв начин, че Маджо караше децата на своята Каравела до гората, където ги хвърляше на двете места и децата тръгваха сами по пътя към гората и по друг път обратно към пътя. Така двете групи се срещнаха на върха на пътя при Бялата дама. По време на пътуването им те бяха преследвани от плашила, скрити в тъмното. По време на нощната игра трябваше да внимаваме за зрителите, за да не се приближат до нас. Поради това всеки от нас имаше по две петарди в раниците. В един момент, докато се криех, за да изплаша групата, започнах да се потрепвам. Вече бях отишъл да хвърля нестинарка, но се размислих, защото бях чул стъпките, които се отдалечаваха от мен. Едва по-късно разбрах, че брат Мартин се шегува. Всички най-накрая се върнахме от нощната игра.
В петък пътувахме до Рада от рано сутринта. Пътуването се усложни малко за нас, тъй като бяхме вързани с коли, лодка и пеша, но в крайна сметка успешно стигнахме до дестинацията си около обяда. В Съвета ни очакваха отличен гулаш и палачинки. След обяд участвахме в доброволческа работа и различни други дейности. Когато се върнахме, някои от момчетата тръгнаха на по-сложно пътуване отново с лодка, пеша и с кола. Останалите отидоха само с кола. Вечерта споделихме св. Литургия и опаковане.
В събота сутринта се сбогувахме и отидохме с Мей Талайка до гарата. Бяхме придружени от обилен дъжд, но с малко хумор стигнахме до Братислава след осем часа.