Способността на микробите, предимно бактериите, да придобиват бързо антибиотична резистентност се счита за неприятен страничен ефект на съвременната медицина. Той обаче има дълбоки корени. Най-малко 30 000 години и вероятно много милиони години. Това заяви 13-членен канадско-френски екип, воден от Джерард Райт и Хендрик Пойнар от университета Макмастър в Хамилтън, Онтарио, Канада.
Първият автор на статията беше тяхната колежка Ванеса Д'Коста. По този начин антибиотичната резистентност очевидно е естествен феномен, много по-стар от съвременните му клинични прояви, наблюдавани при изкуствени антибиотици. Те са на сцената за по-малко от век, първият, пеницилин, открит от британския учен Александър Флеминг едва през 1928 г.
„Днес антибиотичната резистентност се счита за проблем и фактът, че антибиотиците стават все по-малко ефективни поради устойчивостта на бактериите, които се разпространяват в болниците, е добре известен. Големият въпрос е откъде дойде тази устойчивост? “, Каза Джерард Райт. Той и колегите му са изследвали ДНК проби от вечно замръзнала („вечно замръзнала почва“) близо до Доусън, Юкон, Канада.
В допълнение към приблизително 30 000-годишната ДНК, принадлежаща на различни животни от ледниковия период, като мамути, диви коне и прабизони, както и на различни растения, те идентифицират множество бактериални гени. Те потърсиха гени, които дават антибиотична резистентност. И те наистина са намерили съответните бактериални гени - специално придаващи резистентност към бета-лактам, тетрациклин и гликопептидни антибиотици. В този контекст те се съсредоточиха по-специално върху праисторическата версия на гена, който „помага“ на бактериите срещу антибиотика ванкомицин.
Това е сериозен клиничен проблем, който се ражда през 80-те години и все още се крие зад много "болнични" инфекции. В лабораторията те пресъздадоха протеиновия продукт, който кодира този ген. След това го почистиха и тестваха ефектите му. Доказано е, че има същата структура и активност като днешните бактерии.
Това е едва вторият случай на успешно лабораторно „съживяване“ на праисторически протеин. Този резултат по принцип не е изненадващ. Тъй като антибиотиците са част от естествената екология на планетата, те далеч не са изкуствено човешко творение.
Учените смятат, че естествените антибиотици може да са били на сцената от около 40 милиона години. По този начин устойчивостта на микробите към тях може да бъде сравнително стара.
Вероятно обаче не е възможно да се стигне дотам чрез директен анализ. Според Хендрик Пойнар вечната замръзналост на Юкон позволява изследователско гмуркане на дълбочина около един милион години. Екипът на Джералд Райт и Хендрик Пойнар публикува констатациите в списание Nature.