Съгласно § 5 ал. б) от Закон № 595/2003 Coll. върху данъка върху доходите, изменен, доходът на управителя (за изпълнение на функцията, независимо от вида на договора - договор за изпълнение на функцията на управителя, договор за мандат.) и партньорът се счита за доход от зависими дейности и съгласно ал. 2 мениджър и партньор се считат за служители. В случай, че в съответствие с § 152 ал. 7 писмо в) от Кодекса на труда (след обсъждане с представителите на служителите) няма разширен кръг от физически лица, на които работодателят ще осигури храна, управителят и партньорът нямат право на ваучери за хранене. Ако работодателят все пак ще допринася за партньора и мениджъра за хранене, това е доброволно предоставяне на храна, т.е. o данъчни разходи на работодателя, като се има предвид, че задължението на работодателя да осигури храна съгласно § 152, параграф 1 от Кодекса на труда е свързано изключително с трудовото правоотношение. Следователно, ако кръгът от лица не се разшири, за такъв служител (управител и съдружник, служител по споразумение.) Това е непарично изпълнение, което не е освободено от данък съгласно § 5, ал. б) от Закона за данъка върху дохода и стойността на изпълнението се облага с данък в съответствие с раздел 35 в общия доход в месеца на осигуряване на такова изпълнение.
