но може би в r. 2003 г.
Данъчната основа се определя като възнаграждението, заплатено от служителя за надбавка за хранене, намалено с данъка. Към данъчната основа съгласно § 22 ал. 2 от Закона за ДДС, работодателят няма да включи (решение на Съда на Европейските общности C-412/03):
1. вноската, платена от работодателя, която работодателят може да включи в разходите за целите на данъка върху доходите във връзка с Кодекса на труда (55% от стойността на надбавката за хранене, валидна за първата зона съгласно Закона за обезщетение при пътуване ),
2. вноска от социалния фонд.
Но нека спокойно облагаме надбавките за храна на служителите от ДФ, те определено ще се радват, също така е почтено да субсидираме доброволно държавната хазна:)
Но ако сме прекалено добри за служителите и не изискваме плащане от тях, тогава това е безплатна доставка и размерът на вноската от SF вече не играе никаква роля.
Начинът, по който пишете, звучи логично, но от друга страна става дума за различни транзакции от гледна точка на ДДС:
Входен ДДС:
Набавяне на храна за служители - покупка: работодателят следва осигуряването на храна за служителите по закон (Кодекс на труда), което предполага, че той има право да приспада ДДС на основание §49 ал.2 и §51 ал. 1 буква а.
Изходен ДДС:
1. определяне на данъчната основа в случай, че работодателят изисква заплащане от служителите: работодателят следва § 22, ал. 1, т.е. след решение на Съда на Европейските общности C-412/03
2. определяне на данъчната основа за безплатна доставка на услугата съгласно §9 ал. 3: в този случай данъчната основа се определя съгласно §22 ал. 5
. това е вечна тема, сигурно би искало да направи искане за ФС:), защото там, където е записано, че платецът е длъжен да плати ДДС върху вноската от ДФ или където е записано, че може да приложи само ДДС върху сумата, посочена в специална наредба в този случай въз основа на Закона за данъка върху доходите във връзка със Закона за обезщетение на пътниците - t. j. само от сумата, призната като данъчен разход по DzP?