Най-голямата и сложна машина, чиято експлоатация е описана от експертите като най-големия научен експеримент в историята на човечеството. Това определя Големия адронен колайдер (LHC), експлоатиран от Европейската организация за ядрени изследвания (CERN). Изминаха 10 години от пускането на ускорителя в експлоатация на 10 септември 2018 г.

божествени

LHC (Големият адронен колайдер) се помещава в кръгъл тунел с обиколка от 27 километра на дълбочина от 50 до 175 метра. Построен е близо до Женевското езеро, на границата на Швейцария и Франция. Около 2000 учени от 34 държави взеха участие в проектирането на проекта. Тук работят и словашки учени, а словашки фирми също са участвали в изграждането на съоръжението.

Във физиката адроните се отнасят до тежки субатомни частици, съставени от кварки или антиквари. Има т.нар силни взаимодействия. Тази категория частици включва също неутрони и протони, които образуват ядрата на атомите. Това се дължи на силните взаимодействия, които частиците в ядрата държат заедно, въпреки че протоните с еднакви t. j. положителният електрически заряд трябва да отблъсне. Ускорителят създава физически условия, подходящи за сблъсъците на такива частици. По-специално, той ги снабдява с високата енергия, която получават чрез циркулация в подземен тунел, например протон обикаля около орбитата в ускорителя 11 245 пъти в секунда със скорост, близка до скоростта на светлината. С всеки цикъл енергията му се увеличава поради импулсите на силно електрическо поле. Лъчът на частиците се поддържа по пътя си от набор от свръхпроводящи електромагнити, охладени от течен хелий. Проводниците в магнитите работят при температура около 271,3 градуса по Целзий, което е дори градус по-ниска от средата в открито пространство. Детекторите ATLAS, ALICE, CMS, LHCb, TOTEM и LHCf са разположени на местата за сблъсък на частици.

Ускорителят позволява на учените да разгледат например условията, които преобладават във Вселената непосредствено след нейното създаване, т.е. след Големия взрив. Също така по време на сблъсъци на частици в ускорителя, нови частици или. нестабилни частици с изключително кратък живот. Един от тях и дългоочакваните учени беше бозонът на Хигс. Частицата, съответстваща на неговото описание, е наблюдавана в адронен ускорител на 4 юли 2012 г. Както заявява на портала aldebaran.cz Михал Марчишовски, един от словашките учени, работещи в LHC, търсенето на полето на Хигс върху експериментален апарат продължава от десетилетия. Тогава прякото проявление на това поле е бозонът на Хигс, който може да бъде създаден от сблъсъка на достатъчно енергийни частици. "На 4 юли беше открито внимателно откриването на нова частица, съответстваща на нейните свойства с хигс бозона. Новата частица беше наблюдавана едновременно на детектори ATLAS и CMS", пише Марчишовски.

Бозонът на Хигс, наричан още божествена частица, представлява липсващата досега значителна част от мозайката на познанието на съвременната съвременна физика, по-точно т.нар. Стандартен модел на частици. Според физиците взаимодействието на отделни елементарни частици с т.нар Хигсовите полета обуславят тяхната маса. На 8 октомври 2013 г. Питър Хигс и Франсиос Енглерт получиха Нобелова награда за физика за техния принос в научното познание. Значителните наблюдения и открития на LHC обаче включват и сблъсъци на йони с рекордна енергия, наблюдения на протони и антипротони, респ. ядра и антинуклеарни клетки или частици, съставени от до пет кварка (например протоните и неутроните са съставени от три кварка.)