функция

Какво ядем и колко ядем, може да повлияе на мозъчната функция. Това се доказва от някои изследвания върху животни, които развиват инсулинова резистентност в резултат на висококалорична диета.

След това клетките стават по-малко чувствителни, което е характерна черта на диабета. Как обаче диетата може да повлияе на мозъка, не е напълно ясно. Завесата на тайна над един от механизмите, чрез който диетата с високо съдържание на мазнини може да повлияе на способността за учене и паметта, е разкрита от проучване на италиански учени, ръководено от Клаудио Граси от Католическия университет в Рим.

Целта на проучването беше да се определят ефектите от диетата върху мозъка, като се приеме, че небалансираната диета може не само да причини натрупване на мазнини и развитието на инсулинова резистентност, но и да повлияе на функционирането на нервната система. Изследването е публикувано в списанието Nature Communications.

"Някои изследвания показват, че метаболитните нарушения, като тези, наблюдавани при диабет тип 2 и затлъстяване, също влияят върху когнитивните функции", казва Граси, цитиран от италианския всекидневник La Repubblica. Ето защо Граси и неговият екип направиха поредица от анализи, независимо дали в молекулярната биология, метаболизма и поведението, на някои мишки.

Едната група е получавала редовна диета и е служила за контрол, докато другата група е получавала диета с високо съдържание на мазнини. Вниманието на изследователите беше насочено главно към хипокампуса, който играе важна роля в краткосрочното съхранение на информация и пространствената ориентация.

„Искахме да създадем подобно на диабет метаболитно разстройство при животните и да видим как ще се отрази на нервната система“, обяснява Граси. По този начин учените успяха да изяснят механизма на действие на консумацията на мазнини върху здравето на мозъка.

По-специално, изследователите са забелязали, че диета, богата на мазнини, особено палмово масло, съдържащо палмитинова киселина, насърчава развитието на инсулинова резистентност в мозъка. „Това не е само палмитинова киселина, същото е и с олеиновата киселина. Ние обаче се съсредоточихме върху първия, защото знаехме, че основният фактор, влияещ пряко върху синапсите, може да бъде връзката на два неврона, предназначени да предават възбуждания в мозъка “, казва Граси.

С увеличаването на палмитиновата киселина изследователите наблюдават така нареченото палмитоилиране, което е свързването на мастна киселина към определени протеини, особено към глутаматния рецептор. Глутаматът се използва от клетките на нервната система за комуникация. В случай на диета с високо съдържание на мазнини, промяната на глутаматния рецептор предотвратява неговата функция. По същество такава диета нарушава един от механизмите, които координират мозъчната дейност и осигуряват правилна комуникация между клетките и клетките. В изследването изследователите също така наблюдават как промените, причинени от диетата, могат да бъдат потиснати.

"Ако дадем назален спрей, който блокира палмитоилирането на рецептора при диета с високо съдържание на мазнини, не виждаме модификации, причинени от високо съдържание на мазнини, и в същото време успяваме да поддържаме когнитивните способности на животните" казва Граси. Според него изследването е помогнало да се разбере по-добре връзката между храненето и когнитивните функции.