монтесори

Въпреки че може да изглежда, че днешният свят не ни дава много възможност да бъдем тихи, Мария Монтесори препоръчва упражнения за мълчание в предучилищните заведения. Упражненията на Монтесори за мълчание са първата стъпка, която кара децата да се концентрират, след това да млъкнат, да се успокоят и да проникнат в собствения си интериор. Това са духовни процеси за замяна на вътрешната празнота и вцепенение.

Трудно е да се успокоят децата в днешния шумен свят. Класовете са пълни с деца, за които се излива информация от всяка страна. Днес най-много реагираме на шумни стимули и животът ни някак изчезва все по-тихо и по-тихо. И така нямаме възможност да слушаме себе си, ние сме отчуждени от себе си и другите. Да доведеш децата в свят на тишина означава да им отвориш неограничените и богати граници на техния вътрешен свят. Мария Монтесори тихо го нарече хуманизиращ агент. Когато детето се научи да изпитва тишина и да й се наслаждава, то чувства способността да се контролира, става по-внимателно и сръчно. Мълчанието е моментът, който оформя умствения живот на детето. Това влияе върху концентрацията на детето, в същото време то формира социално, морално и духовно чувство. Упражненията за мълчание отварят пътя на детето към себе си и към вътрешните му промени.

Мария Монтесори разбира мълчанието като нещо доброволно

Разликата в концепцията за мълчание между класическата педагогика и педагогиката на Мария Монтесори се крие в нейното разбиране. В здравия разум учителят решава проблема с мълчанието само когато шумът е непоносим. Едва тогава учителят започва да се занимава с мълчанието, но това е принудително мълчание. В този случай да си тихо означава да си под влиянието на авторитета, господството на учителя, което кара детето да се чувства неудобно. Тъй като мълчанието се пази под въздействието на наказанието, детето е неспокойно, което означава, че не издържа дълго в това състояние.

Мария Монтесори разбира мълчанието като нещо доброволно, като определящо е отношението на учителя. Мълчанието при учениците започва с мълчанието на учителя. Необходимо е самият учител да бъде в спокоен и вътрешен баланс. Вътрешният мир помага на учителя да бъде по-чувствителен към изявленията на децата, защото именно чрез тях децата изразяват нещо важно. По същия начин мълчанието води самия учител към по-чувствително възприятие за себе си. Това му дава възможност да се промени и да осъзнае поведението си. Например темпото и тона на речта, вашите движения, мимики, жестове. Факт е, че той предава вътрешния мир, който постига, на самите деца.

Няколко упражнения за практикуване на мълчание

1. Слушаме тишината. Препоръчваме на децата да затворят очи и да слушат мълчаливо. След това обсъждаме кой какво е чул.

2. Слушаме тишината вътре. Децата се съветват да покриват очите и ушите си с ръце. Когато детето е в покой, то чува ударите на сърцето и собственото си дишане.

3. Чуваме бърборене. Ще кажем на децата да вземат бисквити или корнфлейкс, да затворят очи и да покрият ушите си с ръце. Всички започваме да дъвчем и слушаме заедно. След това обсъждаме какъв е звукът.

4. Докоснете дланта. Децата затварят очи и в кръг докосваме детските длани с писалка, клонка, цвете, класове зърно и други подобни. Обсъждаме кой какво е усетил.

5. Препоръчваме на децата да затворят очи и да протегнат дланите си. Поставяме по едно прясно розово венчелистче в дланта на всяко дете. Преди това казваме: „Ще ви дам нещо и вие трябва да познаете какво е това. Възможно е да го усетите и помиришете. Който мисли, че знае, протяга ръка напред и когото и да докосна, той познае и може да отвори очи. “Обсъждаме кой е предположил и как се е чувствал по този въпрос.

6. Говорим тихо. Децата трябва да говорят тихо известно време. Това условие се изпълнява не само от деца, но и от възрастни. Детето трябва да се опита да чуе и разпознае думи, изречени тихо и от разстояние. Според Монтесори това изисква предпазливо възприятие и готовност за лов на звуци.

7. Тихо движение. Детето се движи неловко и силно, защото не знае друго. Необходимо е обаче да го запознаете с различните степени на обездвижване, които водят до мълчание. За това могат да се използват различни упражнения. Например на децата се дава задачата да станат силно от масата и след това тихо, без резки движения, без да мърдат масата. Също така учим децата да ходят на пръсти. На пода може да се начертае с тебешир линия, след което децата трябва да ходят на пръсти, така че изобщо да не се чуват. В следващото упражнение децата трябва да преминат препятствията между препятствията. Например между таблици, така че да ги докосват. По същия начин децата могат спокойно да практикуват движещи се играчки по рафтовете. Те могат внимателно да ги вземат и да ги съхраняват на абсолютно същото място.

8. Елипса

Това упражнение изисква детето да поддържа баланс, като същевременно обръща внимание на полагането на краката си. Атмосферата може да бъде допълнена от релаксираща музика. Кажете на децата, че не говорят по време на ходене и че всеки има възможност да повтаря заниманието толкова дълго, колкото е необходимо. След овладяване на разходката по самата елипса е възможно да се пристъпи към различни варианти, където децата ходят и в същото време носят различни предмети в двете си ръце. След като частично усвоим разходката по самата елипса, можем да пристъпим към по-взискателен начин, където децата ходят по елипсата и в същото време носят различни предмети в двете си ръце. В този момент има огромна концентрация на внимание с участието на двете полукълба.

9. Охлюв с черупка

Учителят първо казва на децата да сложат шала си на някое място в игралната зала или класната стая. Отначало те вървят известно време след елипсата, за да се успокоят. След това те се установяват зад елипсата в кръг. След това учителят им показва черупка от охлюв, която всяко дете ще яде. След това им казва, че и те за известно време ще станат голям охлюв. Продължава да казва: „Охлювите се движат бавно. Те се нуждаят от много време, за да стигнат там, където им харесва. За да си представите това, опитайте да слушате тази бавна музика. Представете си, че сте очаровани от голям охлюв. ”Децата обикалят периметъра на елипсата. Учителят им казва да отпуснат краката си, да ги огънат, да седнат на свити крака, да ги прегърнат на колене и след това да сложат ръцете си свободно до телата си. После продължава: „Представете си, че от другата страна на стаята е любимата ви поляна. На тази поляна има плосък камък, където можете да се отпуснете. Когато чуете триъгълника, бавно се насочете към вашата "поляна", вашия шал. Когато намерите своя „камък“, можете да легнете върху него, да се търкаляте в къщичката си за охлюви, да се оттеглите до черупката си и да си починете на слънце. “

В края на упражнението учителят призовава децата обратно към елипсата и поставя черупка в средата на кръга. Той повтаря на децата правилото, че само този, който държи раковина в ръка, говори и задава на децата следните въпроси:

  • Как ви хареса играта?
  • Как ти хареса ливадата ти?
  • Хареса ви в къщата ви?