Днес в САЩ две трети от възрастните са със затлъстяване. Този зловещ брой може да е бил по-малък, ако един от основателите на световната мрежа от заведения за бързо хранене на Макдоналдс не се е родил на 16 февруари 1909 г. в Манчестър, САЩ.

17 февруари 2009 г. в 0:00 ч. Теодор Куна

Основателят на мрежата за бързо хранене е неизвестен за обществеността. Фамилията му обаче е известна

Днес в САЩ две трети от възрастните са със затлъстяване. Този зловещ брой може да е бил по-малък, ако един от основателите на световната мрежа от ресторанти за бързо хранене на Макдоналдс, Ричард "Дик" Макдоналд, не се беше родил на 16 февруари 1909 г. в Манчестър, САЩ.

Ричард "Дик" Макдоналд

Ричард Макдоналд и по-големият му брат Морис "Мак" се преместиха от родния си Ню Хемпшир в Калифорния, където започнаха бизнес с ресторанти. Още с първата си операция в Пасадена те се специализираха в бързото хранене - хотдог.

Беше 1937 г. и бистрото им не се различаваше от десетки или стотици същото на Западното крайбрежие.
Клиентите паркираха колите си и сервитьорките, както обикновено, идваха за поръчки. Три години по-късно братята откриха ресторант "Макдоналдс барбекю" в Сан Бернардино.

макдоналдс

Той стана популярен, но предприемчивата двойка все още не беше доволна от модела на продажбите, базиран на взискателно сервитьорско обслужване, с обширни менюта или клиентела, състояща се предимно от местни тийнейджъри. Искаха да преместят компанията по-нататък.

Искам по-бързо обслужване

Дик, който винаги е бил привлечен повече от бизнес и маркетинговите аспекти на бизнеса - докато брат му Мак се чувстваше по-добре в кухнята - все още беше озадачен от ефективността. Той осъзна, че бъдещето на ресторантьорския бизнес се крие не само в привличането на млади семейства, но особено в по-бързото обслужване и значително по-високото производство.
Освен това той прочете от цифрите, че повечето продажби идват от бургери. През есента на 1948 г., следователно, в продължение на три месеца братята окачиха табела с надпис „затворено“ и напълно обновиха цялата компания.

Те отвориха отново на 12 декември, но този път първият оригинален ресторант на Макдоналдс. С акцент върху бързото обслужване, но също и с бургери за 15 цента и пържени картофи за 10 цента.

Сервитьорките бяха заменени от клиенти, които чакаха под голямо меню над главите им, но не им беше позволено да чакат дълго. И не трябваше, бургерите бяха приготвени „на колана“ още преди пристигането им по единна рецепта - горчица, кетчуп, лук и сладко. Клиентите за известно време свикнаха с новия начин, но когато бизнесът започна, той не спря.

След това Дик проектира червените и белите теми на оригиналните сгради, както и оригиналните златни арки, простиращи се над двете фасади. Братята стигнаха до корицата на списание American Restaurant и с процъфтяването на магазина започнаха да отварят първите лицензирани ресторанти в САЩ.

Световен бизнес

Интересното е, че първоначално предметът на лиценза беше само система за производство и продажби, а не търговско наименование. Към 1954 г. те вече имаха единадесет такива заведения и по това време се срещнаха с Рей Крок, търговец на машини за млечен шейк. Той веднага разпозна огромния потенциал на Макдоналдс и започна да се грижи за мрежата.

Постепенно обаче той изпада в депресия, че братята му не са възпрепятствани от бавните темпове на растеж на веригата и през 1961 г. той купува компанията за 2,7 милиона долара. Магазинът обаче не е свързан с оригиналния ресторант в Сан Бернардино, но Kroc не се поколеба дълго и принуди братята да сменят името на „The Big M drive-in“. Агонията на магазина обаче продължи само две години, тъй като на съседната улица беше отворен нов McDonald's.

След този ход Дик се премества обратно в Ню Хемпшир, където се жени за овдовялата си любов от гимназията. Умира в родния Манчестър през 1998 г. на 89-годишна възраст.