Тези, които имат деца, които са все още малки или нямат такива, кимат с разбиране, защото са чували нещо за пубертета или си спомнят своите. Тези, които вече имат възрастни деца, ще се усмихнат експертно и могат да добавят: „За щастие вече сме го направили.“ Ние, които в момента преживяваме пубертета на децата си, поемаме дълбоко въздух и вероятно хвърляме същата гримаса, която ни дават тийнейджърите ни всеки ден.

Какво е пубертет и кога започва? Пубертетът е периодът на съзряване на хормоналната система. Границата на настъпване на пубертета е намалена, така че често не можем да не се чудим, когато видим деветгодишно момче с цигара в ръка, маркиращо тротоара с плюнка, както видя при по-възрастните си приятели. Въпреки че преждевременният пубертет при момичетата може да се появи още на осмата година, той най-често започва между 10 и 14 години. За момчета две години по-късно.

дома

Този етап от живота се проявява чрез физически и психически промени и детето може да бъде объркано от тези промени, както и родителите му. Колкото повече знаем за проявите на юношеството, толкова по-добре ще разберем неочаквани промени в поведението на детето.

Подрастващите са много чувствителни през пубертета и напротив, могат да се отнасят към нас, възрастните, безчувствено. Те обичат да критикуват, преподават и понякога унижават, но в същото време отхвърлят критиката, преподаването и унижението, що се отнася до техния човек.

Те започват да се фокусират върху себе си и своите чувства. Те се заключват в собствения си свят, в който не искат да пуснат възрастни, може би от страх, че няма да одобрят този свят или биха искали да му се намесят. Те изпитват радост много по-интензивно, но същото важи и за разочарованието.

Юношите копнеят за независимост и трябва да им се даде възможност да засилят самочувствието си. Те искат да бъдат като нас възрастните, копират ни, участват в разговори и искат да разговаряме с тях като възрастни. Ако уважаваме юношата с всичките му възгледи, каквито и да са те, и говорим с него като връстник, имаме добри шансове да изживеем този труден период без особени турбуленции.

Детето трябва да бъде до известна степен наш равноправен партньор на всяка възраст, но трябва да се помни, че то няма всички необходими вътрешни ресурси или достатъчно житейски опит, така че не можем да оставим цялата отговорност в неговите ръце. За да се почувства тийнейджърът независим, той или тя трябва да знае, че може да вземе свои собствени решения. Точно в този момент често възникват конфликти между родителя и юношата. Някои родители не искат да позволят юздите, които държат здраво в ръцете си. Те решават кога детето им ще се научи и по какъв начин, кога може да излезе и дали изобщо, кога може да играе и колко дълго може да играе. Детето, което не може да реши нищо, тогава разбираемо се размири. Всяко дете обаче трябва да знае, че носи отговорност за своите решения и следователно процентът на вземане на решения трябва да е съобразен с възрастта.

Не е лесно да гледаме как нашите тийнейджъри повтарят непрекъснато едни и същи грешки, а не и да не се учат от тях. Вярвайте обаче, че имаме по-голям шанс да повлияем на поведението им, ако поддържаме приятелски отношения с тях, основани на доверие. Повярвайте ми, времето, което отделяхме на децата си, преди да пораснат, нито беше загубено, нито загубено. Ценностите, мненията и нагласите, които децата са усвоили от нас през детството, са в тях. Сега те са скрити някъде дълбоко в променящия се човек. Често виждаме само това, което излиза на повърхността и това разбираемо ни притеснява. Несигурността, страхът от неприемане, от неуспех, от малоценност се крие зад импулсивното и нагло поведение.

Ако искаме да се настроим на нашия тийнейджър, оставете го да слуша музиката, която слуша, нека се поинтересуваме от филмите, които гледа, да уважим стила му на обличане и да разберем нуждата му да притежава модерна електроника. Разбирането на нуждата на детето не означава да отидете и да купите. Разбирането означава да признаете чувството и да намерите решение, което е приемливо за всички.

Детето в юношеска възраст иска да принадлежи някъде, трябва да знае, че има неговата стойност и може да изразява мнението си без страх. Ако обаче никой не се вслушва в нагласите му у дома или дори му се подиграва за тях, той ще започне да търси приятелства, които да отговарят на неговите нужди.

Ако родителят на тийнейджър има търпение и разбиране и в същото време знае докъде излизат границите, които той вече не желае, това е голямо предимство за него и неговия юноша. Да се ​​научим да преговаряме и да сключваме споразумения е полезно за всеки от нас, особено когато общуването протича в приятелска атмосфера. Децата трябва да знаят, че нашите ограничения не само създават препятствия, за да се опитаме да заобиколим, но също така създават пространство, където те могат да се чувстват в безопасност и където имаме достъп, за да можем да им помогнем, когато е необходимо.