Солта, т.е. хлорът и натрият, са биогенни елементи, които са изключително важни за организма. Въпреки това, в обикновената диета, в питейната вода, минералните води има не само достатъчно тези елементи, но и прекомерно количество. Теоретично тогава човек изобщо няма да има нужда от сол. Това заяви за TASR Яна Юрковичова от Института по хигиена в Братислава. "Нашата цивилизация е свикнала да използва сол под формата на бял прах. Дори днес обаче има общности, които не познават солта, не я използват и не се нуждаят от нея", каза Юрковичова и добави, че солената храна е по-вкусна за хората и щом някой започне да осолява, е много трудно да се върне към несолените храни. Според експерта обаче разликата е дали солим много или малко. "Солта не ни вреди в малки количества. Нашата компания обаче е свикнала да консумира много голяма доза сол", предупреди тя. Максималната доза, която можем да консумираме ежедневно, е пет грама, количество, което съответства на съдържанието на чаена лъжичка. „Нямаме нужда от него, но все пак това е разумна сума“, каза експертът. Тя обаче напомни, че този обем включва и солта, с която не само изсмукваме храната, но и солта, съдържаща се в храните, които консумираме.
Най-голям процент сол се получава от нашето тяло от промишлено преработени храни, от пушени меса, сирена, консерви и други подобни, към които солта се добавя не за вкус, а за съхранение. „Солта е консервант и се добавя към продуктите, за да удължи срока им на годност“, каза тя. Анализите на ежедневната консумирана диета показват, че средният потребител консумира средно 15-20 грама сол всеки ден, което е три до четири чаени лъжички сол. "Потребителите трябва да предпочитат прясна храна или домашно приготвени ястия в диетата си, а не индустриални продукти с голям източник", посочи Юрковичова. Натрият е един от основните елементи, който поддържа стабилността на вътрешната среда и тялото е много чувствително към концентрацията му в телесната течност. „Прекомерното осоляване, особено при недостатъчен режим на пиене, непропорционално натоварва бъбреците, които играят съществена роля за осигуряване стабилността на телесната течност“, обясни експертът и добави, че бъбреците трябва да отделят сол, но да я задържат в тялото, когато има е липсата на вода.
Солта е сериозен рисков фактор за хипертония. Популациите с висока консумация на сол също имат висока честота на хипертония. „Първото нещо, което съветва пациент с хипертония, е да намали приема на натрий и да увеличи приема на калий, което от своя страна работи за профилактика на хипертония“, добави тя. Според нея вкусът на човек към соленото е култивиран навик. "Ако никой не предложи сол на човек от раждането си, той нямаше да пропусне солта в живота си. Осоляването е навик, както и съдържанието на сол, което се изисква в храната. За един храната може да бъде осолена, за други малко солено ", каза Юрковичова. Най-добре е да започнете да намалявате съдържанието на сол в диетата си като дете. Основната грешка на родителите е да приучат детето си да яде солена храна от най-ранна възраст. „Ако детето свикне със соления вкус, то все още го изисква и този навик е трудно да се промени“, посочи Юрковичова. В същото време тя препоръча да се избягват консервирани храни, студени разфасовки, осолени ядки, чипс и други солени храни, както и осоляване на бебешки храни. „Има соли с намалено съдържание на натрий, който частично се заменя с калий, които са подходящи за хора в риск от високо кръвно налягане, но и за обикновени здрави хора“, заключи експертът.