Човек, който се препитаваше с бране на плодове, ловувайки животни за препитание, беше пряко част от естествената среда, така че от гледна точка на екологията той имаше статут на хищник. По време на своето развитие човекът се е приспособявал към условията на околната среда като другите животни, но за разлика от тях той започва постепенно да ги променя активно, като ги адаптира към своите нужди.

вещества които

Мащабно обезлесяване, свързано с развитието на селското стопанство, занаятите и по-късно във връзка с началото на индустриалната революция, разпределението на производствените дейности в страната, едностранно обработване на почвата и изсушаване на земята, безразсъден лов на някои животни и случайно разпространение на растителни и животински видове - всички те са нарушили значително природните екосистеми и първоначалния екологичен баланс в големи области на Земята, което е довело до по-нататъшно увеличаване на водната и вятърна ерозия, опустошение на ландшафта, изчезване на много видове растения и животни.

Влиянията на човека върху околната среда вече не са предимно локални, а придобиват глобален, глобален характер. Помпането и използването на природни ресурси, разполагането на различни човешки творения и продукти в околната среда и натрупването на различни отпадъци са се ускорили. Във връзка с цялостната химия на околната среда вещества, които не се вписват в оралните биогеохимични цикли, навлизат в природата.

Докато човешките дейности са били в съответствие с екологичните закони, е създаден културен пейзаж с продуктивни екосистеми, в който е установено ново екологично равновесие.

Човешката среда ние разбираме всичко, с което човек (индивид, социална група или цялото човечество) е или може да бъде в относително непосредствена връзка.

Съвременните проблеми на взаимоотношенията между човека и неговата среда са логична последица от неравномерното развитие на човешката популация и нейния подход към използването и влиянието на природата.

Необходимо е да се различаваме антропогенно влияние лице, което е основно промишлена дейност, и антропогенно влияние, което е влиянието на самия човек като индивид (напр. изсичане на гората и т.н.).

Връзка за проблеми с въздуха

Газообразни, течни и твърди вещества попадат във въздуха; някои от тях също могат да бъдат радиоактивни. Ние им се обаждаме проблем.

Фиксирани емисии има различни частици, които попадат във въздуха, особено от промишлени инсталации, електроцентрали и др .; заедно с прах (от строителство, вятърна ерозия и др.) те образуват твърди частици във въздуха. Те, особено в някои големи градове, ограничават количеството слънчева светлина, падащо на повърхността на Земята.

Газообразното замърсяване на въздуха се причинява главно от следните вещества:

Серен диоксид (SO2) е най-често срещаният примес. Той се измива от въздуха по време на валежи, които след това са киселинни, подкисляват водата и почвата, което е много неблагоприятно явление от гледна точка на екологичното равновесие.

Азотните оксиди, флуор, хлор, въглероден оксид, различни органични съединения, съединения на олово, манган и много други елементи са токсични, някои от тях са канцерогенни.

Взаимните реакции на замърсителите на въздуха създават имисии. Това създава различни видове смог.

Замърсяването на въздуха засяга човешкото здраве, причинява смъртта на животните в дивата природа, намалява производството на добитък и причинява смъртта на пчелите. Примесите във въздуха също имат значителен ефект върху ускоряването на корозията, разпадането на строителните материали и увреждането на боите.

В момента концентрацията във въздуха също постепенно се увеличава въглероден двуокис. Количеството CO2 има голямо влияние върху климата, тъй като действа като слой стъкло в атмосферата. Той предава видима радиация, но абсорбира топлината, излъчена от земната повърхност. Съществува т.нар. парников ефект.

Връзка за замърсяване на водата

Моретата са особено застрашени от замърсяване от петролни продукти в корабоплаването, добив на петрол и аварии с танкери. Големите реки, вливащи се в морето, са предимно силно замърсени канализации, носещи различни, често токсични примеси, като тежки метални съединения, детергенти, пестициди и техните остатъци и т.н.

Замърсяването на моретата заплашва глобалното производство на кислород, намалява риболова, влошава морското крайбрежие за отдих и човешки живот и убива морските животни и растения.

Отпадъчните води от промишлеността, селскостопанското производство и градовете се заустват във водни потоци. Примесите са напр. петролни продукти, детергенти, различни утайки, токсични вещества, но също така и силажни сокове, суспензия и други органични вещества, които често пренасят микробите на инфекции и паразити.

Качеството на водата се наблюдава във водотоците и се определя по-специално кислороден режим, основен химичен състав и съдържание на специални вещества. За всеки от тези показатели се определят стандарти и резултатът е включването на чистотата на водотока в скалата.

Подземните води са замърсени от наторена почва, по време на петролни аварии и поради замърсени водни потоци. Замърсяването на подземните води обикновено е много дългосрочно, от няколко десетки до стотици години.

Връзка за еутрофикация на водата

Водните течения са застрашени и от т.нар. вторично замърсяване. Причинява се от вещества, които сами по себе си не причиняват замърсяване (например въглехидрати), но причиняват голямо размножаване на микроорганизми. Високото съдържание на азот и фосфор във водата води до еутрофикация на водата. В първата фаза на излишните хранителни вещества има свръхрастеж на водни растения (особено водорасли и цианобактерии), водата озеленява, обраства. Обменът на газове между вода и въздух е ограничен и кислородът постепенно се губи от водата. Мъртвите растения потъват на дъното, където се увеличава делът на процесите на гниене, отделя се амоняк, сулфан и т.н.

Връзка за заплаха от почвата

Почвата е тясно свързана с въздуха и водата, с което образува неразделна система. Следователно той е застрашен от всякакво замърсяване на въздуха и водата. Киселинен дъжд подкислява почвата, като по този начин променя нейните свойства, извлича се повече калций, магнезий, калий, почвените организми се унищожават и почвата е по-слабо аерирана.

Някои метали (ванадий, арсен, олово, кадмий) и пестициди и причиняват тяхната токсичност. Почвата също представлява заплаха за нефтопроводите, от които съдържанието им може да изтече в почвата в случай на авария. Може да настъпи обогатяване на почвата с индустриални торове Оплождане. Само индустриалните торове не поддържат плодородието на почвата и причиняват много големи дози засоляване на почвата. Следователно са необходими и органични торове за оборски тор, от които е образуван хумус.

Водната и вятърната ерозия са сериозна заплаха за почвата по целия свят. Ерозия на почвата се ускорява от оран по склона, пътища, отстраняване на кал (част от тревата със слой от почвата), неправилни процедури на засяване и голямо уголемяване на полетата без защита на гори или храсти.

В допълнение към качеството на почвата, степента на почвата също е сериозно застрашена. Изграждането на жилищни комплекси, пътища, промишлени и селскостопански предприятия и добив на полезни изкопаеми често изискват големи площи земя, включително плодородна земя. Почвата е незаменим природен ресурс за храна; загуба на обработваема земя, следователно е необходимо коренно да се намалят и върнат деградиралите земи по различни начини рекултивация за селскостопанска употреба.