Вермес написа книга, в която се смеете на места на глас, но след като я прочетете, няма да заспите дълго

дори

Тимур Вермес се заби за първи път в гнездото на Оста през 2012 г. Неговата сатирична книга „Er ist wieder da“ (И ето я отново, публикувана от Zelený kocúr, преведена от Михал Хворецки, 2014) възкреси един от най-лошите трупове някога, а именно Адолф Хитлер. Адолф се събуди през 2011 г. на мястото, където според все още валидната версия той беше залят с бензин. Без Борман, без Дьониц, за щастие без Ева Браун, без офис сградата, само в миризлива униформа и шапка. В машината на времето колелото на германската история се заби, накратко, отново беше тук и живо. Книгата на Вермес се превърна в тест дали Германия успява да приеме сатиричен възглед за една от най-лошите глави в историята си. Огромният успех на книгата показва, че травмата вече намалява.

Покажи vz. реалност
Шоуто е бомбастичен успех. Квотите на зрителска аудитория нарастват, както и приходите от реклама. Сцените от телевизията са абсолютно безпощадни, жестоко хумористични. Пари, амбиция, признание от по-сериозни медии, всичко това изведнъж е на обсег. Който се радва много по-малко на този успех, е старият опитен министър на вътрешните работи на ХСС, който поразително и със сигурност не случайно напомня на настоящия истински министър Хорст Зеехофер. Една от най-важните фигури в книгата е неговият държавен секретар, толкова обнадежден, че му е простена откритата хомосексуалност в християнската консервативна партия. Двойката е загрижена, че населението гледа програма, в която животът на бежанците е представен отвратително реално. Може да започне да предизвиква нежелано състрадание. Всяко шоу обаче приключва веднъж и ситуацията се успокоява. Но за ужас на МВР ще се случи нещо съвсем различно.

Много трудни въпроси
Книгата трябва да бъде преведена и определено няма нужда да се разказва предварително как ще завърши историята. Той задава много труден въпрос, което е изключително труден отговор. Ако на границата има тълпа от напълно странни гладни и дрипави хора, с които е невъзможно да се говори, трябва ли границата да бъде отворена и пусната или да бъде държана насилствено навън, дори и с цената на много от тях да умрат? Какво ще правят с местното население, ако отворят границата? Дали вътрешните крайнодесни групи няма да се засилят още повече? И ако границата остане затворена, те насилствено ще бутат врагове, тъй като вътрешният факт, че е трябвало да стрелят по невъоръжени хора, ще се промени.?
Всички основни повратни точки започват незабележимо. Техният растеж се подкрепя от всеобщо безразличие, вярата, че „някак ще бъде“. Ще стане, но как? Тимур Вермес се справи с нещо невиждано. Той написа книга, в която се смеете на места на глас, но след като я прочетете, ако беше през нощта, вероятно няма да спите дълго. Авторът се е повишил с едно ниво във второто си произведение. Той премина от една любопитна книга до ниво, сравнимо с прочутата глава XXII на Джоузеф Хелър. Той циклира човешките желания и страхове, създавайки змия, която яде собствената си опашка. Сигурно сами ще се убедим как наистина се получава.