В статиите си се занимавам с различни теми, но всички те имат общ знаменател - деца. Наскоро имах възможността да наблюдавам една ситуация, която ме доведе до друга тема - братя и сестри.
За много хора съм на мнение, че е идеално да имам поне две деца. Да, добре е, ако детето има брат или сестра, но според моя опит често се случва, въпреки желаната двойка, децата да не измерват един и същ метър. Какво означава това на практика? Естествено е, че по-малкото дете изисква повече грижи, отколкото по-голямото. Вниманието на родителя трябва внезапно да бъде разделено на две и по-големият брат или сестра ще започнат да се чувстват обидени. Нарича се още „синдром на детрониране“. Тогава е много подходящо да включите по-големия брат или сестра в грижите за по-малкия брат или сестра и особено да поговорите с него за тази ситуация и да му го обясните. Естествено е още едно дете да се присъедини към семейството. Децата обаче растат, развиват се и възприемат все повече и повече. Нито едно дете не е същото. Единият е по-жив, другият покорен, единият брат е интроверт, другият е екстроверт, по-малката сестра е като ангел, по-голямата е бунтар и т.н. Но и двете деца все още са наши.
Много пъти срещам факта, че един, само безпроблемният, е предпочитан, а по-оживеният е просто проблем с ходенето. Разбира се, по-лесно е да отгледате дете, което слуша думата, учи се добре и никога не е направило нищо. Но замисляли ли сте се защо другият брат или сестра е проблем? Не е ли само отсъстващото внимание и различия, които детето изпитва? Казваме, че обичаме еднакво и двете деца, но предвид нашия подход това може да не им се струва вярно. Склонни сме да ги сравняваме. Вижте Катка, не е нужно да говоря два пъти с нея, тя може сама да отложи нещата. Излизаш мръсен от това училище всеки ден, чистата фланелка на Томаш издържа три дни. Как е възможно Лора да научи това, а вие все още да сте с лоши оценки? Андрейка е едно златно дете и пак имаш проблеми в училище, само забележки, стига ми, имаш домашен арест! Подобни изявления изглеждат ли ви познати? Родителството не е разходка в розовата градина, но сравнявайки децата, ние ги изправяме един срещу друг и причиняваме болка на собственото си дете, защото то се чувства като вина. Животът не трае вечно и трябва да имаме предвид, че когато родителите оставят децата си завинаги, те все още имат един друг. Затова трябва да имаме предвид, че добрите им отношения между братя и сестри са много важни.
Детето е подарък и затова трябва да го възприемаме, защото докато детето е малко, то има нужда от нас, но ще дойде време, когато ще имаме нужда от децата си. Нека им дадем същото съотношение на любов, внимание и да не ги караме да се чувстват нежелани. Нека да говорим с тях по един и същи начин, да ги ангажираме в дейности по един и същи начин, нека решаваме проблеми на едно и също ниво, така че те да могат да видят и почувстват, че и двамата ги обичаме еднакво.
Автор: Mgr. Вероника Полакова, д-р.
