Лексикографията (гр. Lexicon/речник + графика/запис) се занимава с обработката на речника на даден език в речници от различен тип. Пионерска работа в областта на лексикографията е шесттомният словашки словашки чешко-латино-немско-унгарски, съставен от Антон Бернолак и публикуван през 1825 - 1827 г. в Буда.
Най-използваният речник на словашкия език е краткият речник на словашкия език. Това е едноезичен речник в един том. Обхваща най-използваната лексика от съвременния стандартен словашки/основна лексика/и включва около 50 000 думи.
Видове речници
Тълкувателно - обяснява значението на думите, предоставя кратко и кратко описание на характеристиките и свойствата на посочения обект, концепция, свойства, история.
Превод - се сблъсква с речника на два или повече езика.
Чужди думи - тип обяснителен речник, обяснява значенията на думите и термините от чужд произход, взети в родния речник.
Етимологични - посочва произхода на думата (от която думата е еволюирала, откъде идва) и нейните значения.
Диалектологичен - диалектен речник.
Фразеологични - обяснява значението на фразеологичните единици.
Правопис - обработва думи, които са проблематични от правописна гледна точка.
Орфоепична - речник на литературното произношение.
Синоним - съдържа синонимични подсказки или двойки синоними.
Честота - списък с думи според това колко често се появяват в съгласувани текстове.
Пароним - съдържа думи, които са звукови и граматически сходни, но различни по значение.
Ретрограден критерият за обработка е честотата на думите според граматическите суфикси.