Плодове в нашата градина, напр. гроздето, ябълките и крушите са златни. Есенното злато също започва да пада от дърветата и ние чакаме бране на плодове след заслужена целогодишна работа в градината и в същото време подготовката на градината за успешната й следваща година. В крайна сметка едната градинарска година приключва през есента, а другата тепърва започва. В допълнение към прибирането на реколтата, основната тема на този период е засаждането на органични растения, богати на витамини и избрани зеленчуци, подправки и билки. Това включва и зелено торене.

хармония

Напоследък е научно потвърдено и значителното превантивно и лечебно значение на консумацията на малки плодове. Тяхната висока антиоксидантна активност и значително съдържание на полифенолни вещества наистина се използват за профилактика и лечение дори на най-тежките болести на цивилизацията, като напр. различни видове рак. Отглеждането им има голямото предимство, че след засаждането раждат много рано (след една, две години) и много богато. Те също са относително устойчиви на вредни фактори и много приспособими към различни климатични условия.

Елагиновата киселина присъства главно в ягоди и малини и предотвратява превръщането на канцерогените в клетката в клетъчни отрови, които по този начин губят способността да реагират с ДНК и по този начин предизвикват мутации, предизвикващи рак. Той също така увеличава собствената защита на клетката срещу тази токсична агресия, като подкрепя нейните естествени противоракови механизми. Елагиновата киселина също е много мощен инхибитор на производството на два протеина, необходими за разпространението на тумора чрез ангиогенеза.

Антоцианините също са полифеноли, които причиняват всички силни цветове на плодовете и зеленчуците, от червено до синьо. Тези активни пигменти се намират в малини и боровинки в големи количества, до 500 mg на 100 g плодове. Те са отговорни за много силната антиоксидантна активност на малките плодове. Боровинките съдържат 13 500 U.I. (международни единици), боровинки 9000, къпини 8000, малини, ягоди и ябълки 6000, но кивито има "само" 700 U.I. Тези вещества спират синтеза на ДНК на раковите клетки, което води до смърт чрез апоптоза. Те имат и противораков ефект, като инхибират (забавят, потискат) ангиогенезата, т.е. образуването на кръвоносни съдове в раковата клетка.

Друго важно вещество, открито в малките плодове, са проантоцианидините, т.е. комплекси от полифеноли, образувани от катехини. Повечето от тях са в канела и кафе, най-използваемите източници в диетата са боровинките, боровинките и ягодите. Проантоцианидините имат изключително силна антиоксидантна активност, която бързо е в състояние да компенсира щетите, причинени от недостиг на витамин С. Затова трябва постоянно да ги приемаме в диетата си. Те също така намаляват синтеза на естроген, като по този начин намаляват риска от рак, като рак на гърдата, жената и простатата.

Всички тези високоефективни вещества се намират в малки плодове, т.е. боровинки, боровинки, малини, къпини, ягоди. Това са полифенолни вещества, които имат една особеност, те се свързват с казеин от млечни продукти, което значително намалява тяхното усвояване в организма. Нека никога не комбинираме мляко, кисело мляко, извара и бита сметана с малки плодове, но също и с кафе, какао, шоколад, зелен чай. В крайна сметка този плод има отличен вкус в естественото си състояние, откъснат направо от храста. Първо трябва да засадим тези храсти и разсад от малки плодове и това е най-доброто време за това точно сега, подобно на размножаването на касис с резници и малини чрез разделяне на туфи и пресаждане.

От органични гори, т.е. такива, които са устойчиви на повечето вредни фактори и които също имат значителен лечебен ефект, вече бихме могли да засадим, напр. черен ярабин (уж еликсир на младостта), черешов миробалан, използваем като жив конфитюр или ураган с високо съдържание на пектини и витамини, понижаващи холестерола в кръвта.

Къпина (Aronia или Sorbus melanocarpa) е храст с височина около 2,5 м с хубав декоративен хабитус. Той е много устойчив на замръзване, дори в разцвет. Харесва слънцето, но може да издържи и на полусянка. Не е взискателен към климата и може да се отглежда, дори когато големите плодове не успеят. Подправки плитки, не е взискателен към почвата, но се отплаща добре за органично торене. Не понася навлажняване на почвата. Размножава се най-лесно чрез изкопаване и резници, както и касис. Започва да ражда на 3 - 4-та година след засаждането и ражда дълго и богато. Синьо-черните плодове узряват през септември и можем да ги приготвим по всякакви начини, да ги изсушим, да ги замразим, да им направим сокове и вино. Те могат да се съхраняват до 2 месеца. Те са по-вкусни за ядене след първите студове. Те съдържат висок процент витамин С, витамини от група В и провитамин А, имат високо съдържание на рутин, който укрепва и разширява кръвоносните съдове. От тях се правят лекарства за артериосклероза, високо кръвно налягане и заболявания на стомаха и жлъчния мехур. Съдържа редки противогъбични и антибактериални средства. Има високо съдържание на минерали като калций, желязо, бор, йод, мед, молибден. Ефектът може да се сравни с пчелния прополис. Плодовете на аронията не се развалят, гният и не плесенясват. Включените антоцианинови багрила могат да се използват за здравословно оцветяване на сокове и вина.

Черешовият миробалан (Prunus cerasifera) е древен домашен плодов вид. Заслужава вниманието ни заради своята устойчивост, жизненост и вкусови качества на плодовете. Можем да го намерим често по пътищата и навсякъде в природата, където се изсипва. Въпреки че има относително малки плодове с различни цветове от жълто през червено до синьо, той дава много богати плодове. Ако ги вкусим вече оцветени, но все пак твърди, те вкусват кисело, узряват до омекване, имат страхотен вкус. Плътта обикновено не излиза от костилката и затова те са особено подходящи за конфитюри, желета и сладкиши. Също така можем да подсладим кашата с нейните сладки и сурови плодове. Това са дървета, които харесват слънцето, но също така ще бъдат доволни от полусенка. Добрата градинска почва е подходяща, но не мокра. Има богата коренова система, расте бързо и рано, ражда добре. Размножава се чрез семена, летни резници или млади издънки, растящи от повредени корени.

Естественото почвено торене приема различни форми. Най-просто и естествено е да се използват диви растения, наричани още плевели, за обогатяване на почвата с хумус. По този начин, малко като класическата пасищна система, където отглеждането на културни растения се редуваше с фазата на регенерация в покой, сеитба или дори спонтанен растеж на естествено полезни растения и последващата им оран. Това е друг вид зелено торене. Посяването на избрани растения, които образуват богата биомаса, е по-ефективно. Зеленият тор ни спестява пари, почиства земята, подобрява структурата на почвата и превръща слънчевата енергия в материя, биомаса и хумус, което подобрява свойствата на почвата и захранва отглежданите в последствие растения.

За да обогатим почвата с азот, ние отглеждаме растения, подходящи като зелен фураж за домашни любимци, като напр. фенер, детелина, вика. Като зимно покритие на почвата отглеждаме зимна ръж, която в същото време спомага за потискане на изпаренията върху плевелите земи. Засяваме го на дълбочина 3-5 см и през пролетните месеци го засаждаме в почвата. Горчицата е подходяща за бърз растеж, подходяща за песъчливи и глинести почви, която процъфтява, ако я засеем в края на есента в количество от 80 до 120 г/ар на дълбочина 2-3 см и я заровим в почвата в пролетта. Той произвежда до 120 кг биомаса на декар.

Зимната рапица е подходяща за достатъчно дълбоки и влажни почви. Засяваме семената му в количество около 120 g/ar на дълбочина 2-3 cm и ще създадем до 160 kg биомаса/ar.

След бране на ябълки и круши, ние сеем зимна ръж в купички около дърветата или между редове по-високи овошки, които косим през май и изсипваме с плитки вилици в земята. За леки почви за зелено торене е подходящо: въплътено (детелина) 30 g/ar плюс храстови фий (30 g) плюс рапица (2 g). За средни и тежки почви е подходяща гъста вика (70 g на arar), пшеница или зимна ръж (100 g).

Важно е да не използваме зелеви растения (рапица или горчица) за зелено торене, ако впоследствие ще отглеждаме зелеви растения в почвата. Това избягва популяризирането на коренови тумори, които опасно атакуват този вид растения.

За да имаме с какво да лекуваме раните и неразположенията си през следващата година, но и да вкусим от храната, препоръчително е да засадим разсад от лечебни и пикантни растения сега. Те обаче не трябва да бъдат само насаждения в билата, те могат да се използват и за създаване на красиви цветни лехи, ръбове на пътеки и дори алпинеум.

Събираме постепенно узряващи плодове, които съхраняваме и в същото време изхвърляме повредени. Ако не е изгнило, ние го преработваме на сокове или го готвим, ако е най-лесно да изсъхнем на електрически сушилни. Можем (в зависимост от времето) все още да сеем или да засаждаме салата, спанак, кръг, чесън.

Бяхме създадени, взехме каквото можахме - останалото зависи само от нас. Дали работата и нейните плодове са били използвани ефективно за здраве и жизненост, дали ще използваме плодовете на нашата работа в естествено, сурово състояние и дали ще ги убием в саксия и ще направим потенциала на здравето потенциал на болестите, болка, но и доходи за лекари и за фармацевтични компании. Предпочита да яде директно онова, което предлагат градината и природата, приготвено само от слънцето и заредено с неговата енергия. Тогава ще сме здрави.