Общ преглед Ламблиазата е инфекция на тънките черва, причинена от паразита lamblia intestinalis, която се среща в целия свят. Патогените се поглъщат главно със замърсена питейна вода или храна. Инфекцията с ламблия може от една страна
24. януари 2004 г. в 13:54 Primar.sme.sk
Общ преглед
Ламблиазата е инфекция на тънките черва, причинена от паразита lamblia intestinalis, която се среща в целия свят. Патогените се поглъщат главно със замърсена питейна вода или храна. От една страна, инфекцията с ламблиоза може да остане напълно незабелязана, но от друга страна може да доведе до диария, подуване на корема, гадене и повръщане. При продължителна инфекция могат да се появят признаци на недохранване. Диагнозата се поставя с помощта на причинителя във фекалиите или тънките чревни секрети. За лечение се използват антибиотици. Прогнозата и протичането на заболяването обикновено са благоприятни.
Причинителят на болестта
Причинителят на ламблията, респ. лямблиоза се нарича giardia lamblia. Понякога срещаме и означението lamblia intestinalis.
Lamblies са паразити, които принадлежат към рода Protozoa, а тук към подгрупата flagelata. Протозоите са едноклетъчни клетки, които имат двигателни органели. Тези двигателни органели, като напр мишени (вежди), псевдоподии или бичове (камшици), позволяват активно движение. Ламблиите имат бичури и следователно се класифицират като бичури или бичурчета.
Има два етапа на развитие на ламблията: етап на трофозоита и киста. Трофозоитът е активна форма с сплескано тяло, прибл. 10-30 nm (1 nm = 1/1000 mm) с форма на круша. Четири двойки камшици се използват за движение. Паразитът се прикрепва към повърхността на тънкочревната лигавица през смукателния отвор. Кистата е постоянна форма на ламлия. Има овално тяло с къси камшици.
Поява/честота
Ламблиите се срещат по целия свят и са най-често срещаните паразити в тънките черва.
Появата на ламблии е тясно свързана с хигиенните условия на обществото. Извършителите са особено чести, когато много хора живеят заедно в тесни условия и където санитарните процедури, изхвърлянето на фекалии и пречистването на питейна вода са недостатъчно организирани. Топлият климат допълнително подпомага разпространението на патогена. Смята се, че в градските райони на Латинска Америка, Азия и Африка 8 от 10 деца са заразени с ламблиуми и че всеки трети възрастен може да бъде заразен. За разлика от това в Централна Европа по-малко от 1% от населението е заразено с ламблиуми.
Тук инфекциите с ламблиоза се наблюдават по-често при хора след стомашна операция, както и при лица с известна имунна недостатъчност, IgA дефицит. Lamblies могат да получат достъп до питейна вода чрез дефектни резервоари за питейна вода. Резултатът е инфекции с епидемични размери.
Път на разпространение на болестта
Инфекциозните кисти се отделят с фекалиите. Тогава предаването се осъществява по фекално-орален път, т.е. чрез поглъщане на замърсена питейна вода или храна при деца като контактна инфекция. Инфекциозните кисти също са в състояние да предават мухи.
За да се зарази с ламблиуми, човек трябва да вземе поне десет инфекциозни кисти. Стомашната киселина е значителна бариера срещу ламблиалната инфекция. Ако кистите все още преминават през стомаха, те се образуват в дванадесетопръстника, при първото изпъкване на тънките черва, от кистите след ок. седем дни трофозоити и се размножават. Компонентите на сока на жлъчния мехур са важни растежни фактори за трофозоитите. След ок. След три до четири седмици в долната част на тънките черва могат да бъдат открити първите кисти, които са се образували от трофозоитите и се екскретират с фекалиите.
Инкубационен период
Инкубационният период е от няколко дни до две седмици.
Симптоми
Ламбличната инфекция не води непременно до трудности. Ако се появят трудности, основният симптом е диарията, често съчетана с подуване на корема и гадене, повръщане и загуба на апетит. В зависимост от степента и продължителността на инфекцията, някои вещества, като напр. витамин А, витамин В12 или мазнини. В такива случаи често се наблюдават мазни изпражнения. Освен това при ламблиоза се съобщава за загуба на чревен протеин. Загубата на тегло може да се появи предимно като признак на недохранване, особено в случай на продължителни инфекции.
Ламблиите могат да проникнат в жлъчния мехур през жлъчния канал, който се отваря в дванадесетопръстника, и също може да предизвика там възпаление. След това хората с увреждания се оплакват от спазми в горната част на корема.
Диагноза
Индикациите за съществуването на ламблиоза идват от анамнезата, т.е. от отговорите на пациента на въпросите на лекаря относно неговите трудности. В същото време е необходимо да се обърне внимание на времевата връзка между появата на диария и пътищата към тропическите райони.
След около След това на 90% от засегнатите се поставят диагнози с микроскопски данни за кисти в изпражненията. Ако във фекалиите не се установят доказателства за причинителя и се подозира анамнеза за ламблиаза, секреция или проба от лигавици от дванадесетопръстника.
Терапия
В райони с висока популация инфекция, като напр в тропическите райони се лекуват само хора с трудности.
Пътниците, които се заразят по пътя към тропиците, винаги трябва да бъдат лекувани от ламблии, за да се предотврати по-нататъшното разпространение на ламблиите. Това е вярно дори ако инфекцията е диагностицирана случайно при липса на затруднения. Лечението е с антибиотици от групата на нитрамидазолите, напр. метронидазол, орнидазол или тинидазол. Клорохинът е ефективен и срещу ламблията при по-високи дози.
Усложнения
Усложнения могат да възникнат при детски инфекции с ламблии и се състоят в малабсорбция, т.е. ограничено усвояване на хранителни вещества в червата, което може да доведе до бавен растеж.
Прогноза
Прогнозата на заболяването е благоприятна. Острите проблеми обикновено отшумяват след 1-2 седмици. Впоследствие обаче, месеци по-късно, могат да се появят нередовни меки изпражнения и повишено подуване на корема. Дори и без лечение, повечето инфекции изчезват в рамките на няколко месеца, но инфекциите могат да продължат няколко години.
Профилактика
Профилактиката включва, освен основни хигиенни мерки, отказ от салати, зеленчуци или плодове в райони с особено висока инфекция, като напр. в тропиците. Правилното използване на тоалетните и измиването на ръцете могат да спрат разпространението на инфекцията.
Необходимо е достатъчно хлориране и допълнително пясъчно филтриране на питейната вода, за да се предотвратят епидемичните размери на ламблиазата (кистите на ламблиите могат да преживеят съдържание на хлор от 0,5 mg/l вода за няколко дни). Дори нагряването на вода до над 60 ° C може да унищожи кистите.
Получете преглед на най-важните съобщения по имейл
Обработката на лични данни е предмет на Политиката за поверителност и Правилата за използване на бисквитки. Моля, запознайте се с тези документи, преди да въведете вашия имейл адрес.