Много храна стимулира импулсите на тялото, а силните напитки намаляват чувството за отговорност.
4. май 2018 г. в 14:48 Mário Šmýkal
„Ако погалиш лъв, понякога го опитомиш, но тялото колкото повече му се отдадеш, толкова по-диво е животното“, мислеше св. Йоан Климак още през 6-ти век, когато умът му беше гладен да обясни защо хората са инат.
Той говори за невъздържаността като лицемерие на стомаха, който, макар и пълен, все още се оплаква, че има малко и трябва да се храни. Затова той призова за контрол на невъздържаността, преди тя да ни контролира. Но откъде дойде цялата тази спешност?
Лакомията няма зад себе си библейска история, която да сочи пръст към някого. Библията казва само, че ако човек извърши сериозни грехове, той няма да бъде спасен.
Папа Григорий I Велики, вдъхновен от списък с осем минерала от монаха Евагрий Понтийски, включи лакомия сред седемте смъртни греха.
Грегор I. Велики определи пет начина да съгреши със своята невъздържаност и да влезе в изповедта.