Кръвни тестове
Един от най-честите и най-прости прегледи в медицината е утаяване на еритроцитите - FW . Същността му е, че ако се предотврати съсирването на кръвта (натриевият цитрат се използва като „средство против съсирване“), неговите компоненти се разделят на тегло. Еритроцитите потъват на дъното и скоростта, с която се утаяват, зависи от състава на плазмата, която се отделя, когато червените кръвни клетки потъват на дъното. Стойностите се отчитат за един час и два, като седиментационната стойност е височината на отделената плазмена колона в милиметри. Нормалните стойности при жените през първия час са 2-5 mm, след втория час през 10 (2-5/10), при мъжете 5-8/12. Самите стойности не определят точната диагноза, а по-скоро подсказват, че нещо се случва някъде в тялото. Повишените стойности са при различни заболявания, напр. възпалено гърло, но също така и при рак или ревматоиден артрит. Двуцифрените стойности са по-показателни за възпаление, трицифрени, напр. 111/333 за злокачествени заболявания, но това може да не е правило. Обратно, намалените стойности се намират в полиглобулията, т.е. висок брой на червените кръвни клетки (сгъстяване на кръвта).
Изследване на утаяване на червените кръвни клетки
Други основни изследвания на кръв и хемопоетични органи включват изследване кръвна картина, цитонамазка, пункция и биопсия на костен мозък . Преглед кръвна картина се състои в анализа на кръвните клетки - определят се техният брой, обем, процент и размер. Това е основен преглед за откриване на аномалии в клетъчния компонент на кръвта. В миналото кръвните тестове се правеха „на ръка“ - с помощта на микроскопи, а днес се използват автоматични анализатори. Преглед кръвна намазка означава пряко наблюдение на кръв под микроскоп. Тя позволява по-надеждна оценка на броя, формата и размера на отделните клетки и техните аномалии. Разлика между пункция и биопсия костен мозък се състои в това, че по време на пункция се получава само малка проба от костен мозък с помощта на специална игла и пробата се оценява - анализира в микроскоп като т.нар. миелограма, (диференциален брой на отделните типове клетки от костен мозък), а биопсията дава „валяк“ от костен мозък, за да позволи по-подробен анализ.
Кръвни заболявания
Призовава се разграждането на червените кръвни клетки, при което хемоглобинът се освобождава в кръвта хемолиза . Често се среща в новородени, когато е свързано с лека неонатална жълтеница (тежката има друга причина).
Причината за неонаталната жълтеница е разграждането на „излишните“ червени кръвни клетки, проявяващо се с пожълтяване на кожата
Най-сериозното кръвно заболяване е левкемия, когато броят на белите кръвни клетки се увеличи с 50-60 пъти. Това е злокачествено заболяване на хемопоетичните органи, понякога наричано "рак на кръвта", но по същество това е погрешно наименование. При левкемия има неконтролируема пролиферация на хематопоетични стволови клетки на различни етапи от развитието. Получените бели кръвни клетки са необичайни, незрели и не могат да изпълняват нормална функция. Тежестта на левкемията е резултат от значителната степен на злокачественост, особено нейните остри форми. Благодарение на напредъка в медицината много пациенти могат да бъдат спасени.
Пациент с левкемия може да бъде лекуван с три основни лечения: химиотерапия, лъчетерапия и трансплантация на хемопоетични стволови клетки .
Причината за левкемия не е известна, счита се напр. за вирусна инфекция. Някои фактори увеличават риска от левкемия - напр. йонизиращо лъчение, генетични промени в хемопоетичните стволови клетки, химикали (напр. бензен) или дори пушене.
Ако обаче имаме повишен брой на белите кръвни клетки, не трябва да мислим за левкемия веднага. Това е така, защото левкоцитите се размножават безвредно по време на повишени реакции на имунната система. Повишеният брой на левкоцитите в комбинация със силна коремна болка може да сигнализира за апендицит.
Друго сериозно заболяване на кръвта е хемофилия . Липсва способността да се съсирва или съсирва много бавно. В резултат на това пациентът може да кърви дори при нормално нараняване. Генът, който причинява хемофилия, е включен в генетичния състав на жените (Х хромозома), но обикновено се среща само при мъжете. Жената е превозвач.
Ако поради различни причини броят на червените кръвни клетки и концентрацията на хемоглобина намаляват, това се случва анемия, респ. анемия (или анемичен синдром). Намаляването на броя на еритроцитите и хемоглобина намалява способността на кръвта да пренася кислород. Според Световната здравна организация една трета от населението на света е засегната от т.нар. хранителна анемия - т.е. анемия поради липса на основни градивни елементи на молекулата на хема. Анемия при хронични заболявания те придружават рак и хронични възпалителни процеси. Тези видове анемия са широко разпространени в по-развитите икономически страни по света. Симптомите на анемия включват неспецифични симптоми (могат да се появят при различни заболявания) - неразположение, слабост, по-ниска способност за концентрация, умора, нарушения на съня, шум в ушите, загуба на апетит или повишена концентрация на студ. Обективните симптоми са бледа кожа и лигавици и са специфични за определен тип анемия, напр. жълтеница при хемолитична анемия.
Тежка инфекция на кръвта е т.нар. сепсис (септично състояние, септицемия, отравяне на кръвта), което е придружено от системни прояви на възпаление и прекомерно активиране на възпалителните механизми. Това се случва, когато патогените многократно се изхвърлят от инфекциозно място в тялото и тялото не е в състояние да локализира инфекцията и правилно да интегрира имунната система в нея. Сепсисът се проявява с висока температура, гадене, органна недостатъчност и може да прогресира до септичен шок и смърт.
Кръвопреливане
Повторете:
1. Обяснете естеството на утаяването.
2. Какво означава "изследване на кръвна мазка"?
3. Какво причинява неонатална жълтеница?
4. При преливане на кръв достатъчно ли е да се знае кръвната група на реципиента и донора? Обяснете.