В партията на Народната партия бившият президент и председател на партията се сбогува с политическата си кариера и остави политическото си дете на съдбата си.

коментари

Политическата стратегия на Андрей Киск в началото беше добра. Като финансов магнат на Татри той основава благотворителната организация Dobrý anjel. Той спечели вниманието на медиите и стана известен на обществеността. Името му придоби положителни конотации. След това той обяви кандидатурата си за президент и изгради предизборното турне върху житейската си история. Получи се, той стана президент. Но защо? Само за да разберете, аз го направих.

Киска лесно можеше да спечели втори президентски мандат. Той обаче реши да се бие със Smer-SD, за да заеме поста министър-председател. Но той нямаше представа какво го очаква. Изведнъж прославеният президент стана един от многото в ожесточената опозиционна конкуренция за всеки вот. Президентската харизма постепенно изчезна. Кампанията беше много слаба.

Ако причината беше по-лошо здравословно състояние, защо той се впусна в трудна борба? Дали дори не сте били наясно с грешните стъпки от миналото? Как може човек с печат на президента наивно да бъде хванат в съмнителни срещи с противоречивия бизнесмен Михал Шулиг? Независимо от това, което е вярно, остава фактът, че със своята аматьорство той отвори вратата на премиерния стол за театралния Игор Матович. И ако той стана премиер след изборите, сякаш всъщност ръководеше над средното работно заседание по време на коронационната криза?

Не много отдавна Андрей Киска се изсмя на Робърт Фицо, че е обикновен депутат. Днес Киска е извън политиката, Фицо задържа втория си дъх в опозиция, а „двуглавата посока“ все още расте. Както се очакваше, Вероника Ремишова победи претендента Мирослав Колара в битката за председателството на партията „За хората“. Подкрепи го и самият Андрей Киска.

Тя обеща да продължи партито му. Народната партия ще продължи да бъде центристка партия без идеологически ограничения, привличаща избиратели с различни предпочитания. Но все още не знаем какво всъщност иска партията, какво я отличава от другите партии, какъв трябва да бъде нейният дух. Досега това беше само Андрей Киска. Партията е в опасност, както каза по-рано Мирослав Колер, че ще умре от красота. Той имаше предвид, че те ще прокарат няколко точки в управляващата коалиция, които считат за важни в словашкото общество, като по този начин изпълняват целта си и впоследствие партията ще изчезне.

Първото заседание на ръководството с новия председател показа, че партията може да се разпадне по-рано, отколкото предполагахме. Ремишова отказа да номинира Колара за президент и промени мнението си само след остра размяна на мнения и под заплахите на важни представители на партията, като напусна ръководството.

Много по-лошо е, че според устава председателят има единственото право да номинира членове на президентството, останалите могат просто да одобрят. Не за разлика от маниерите на Фицо и Матович.

Това няма нищо общо с демокрацията. Разбира се, и други политически партии работят по подобен начин. Поне трябва да отидат в Чехия за демократично обучение. Но нашите партийни президенти са склонни да се възхищават на Орбан и Качински, които са критикувани от целия ЕС. Това е демократичното наследство на Андрей Киск?

© ЗАПАЗЕНО АВТОРСКО ПРАВО

Целта на всекидневника „Правда” и неговата интернет версия е да ви предоставя актуални новини всеки ден. За да можем да работим за вас постоянно и дори по-добре, ние също се нуждаем от вашата подкрепа. Благодарим за всяко финансово участие.