МЕЖДУНАРОДНИ РАЗПОРОДНИ ПРАВИЛА F.C.I.
ПРЕАМБУЛА
1. Международният кодекс за разплод на Fédération Cynologique Internationale (FCI) е задължителен за всички страни членки и договорни партньори.
Търговец на търговски кучета и развъдчик на търговски кучета нямат право да се размножават в държава членка на FCI или в страната на договорен партньор.
2. Взаимните права и задължения на собствениците на разплодни кучета и кучки са уредени по принцип от националното законодателство, правилата за разплод на националните сдружения и техните развъдни клубове и сдружения на съответните породи. Когато такива разпоредби липсват, се прилага Международният кодекс за развъждане на FCI.
- На животновъдите и собствениците на кучета за разплод се препоръчва да се договорят писмено помежду си преди всяко планирано чифтосване и по-специално да договарят ясни условия за финансови задължения.
- Собственикът се счита за лицето, което е придобило законно животното, така че той несъмнено е собственик на кучето и може да докаже тази собственост с валидно родословие на кучето.
- Собственикът на разплодното куче е или собственикът на разплодното куче, или лицето, което е упълномощено от собственика да използва развъдното куче за чифтосване на кучки.
ТРАНСПОРТ И ХРАНА НА КУЧА
3. Собственикът на разплодната кучка се препоръчва да я доведе лично при кучето или да повери доверен човек. Ако кучката остане при държателя на кучето за няколко дни, всички разходи, свързани с това, като хранене, настаняване, евентуално ветеринарно лечение, но също и щетите, които кучката би причинила в развъдника или апартамента на собственика на кучето, ще бъдат поети от собственикът на кучката. Транспортът на кучката обратно се заплаща и от нейния собственик.
ЗАДЪЛЖИТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ
4. При спазване на законовите разпоредби в различните държави, лицето, което осигурява на животното настаняване и грижи за животното по време на щетите за вреди, причинени на трети страни за целите на тази разпоредба, е гарант.
Съответният собственик или притежател на разплодното куче се задължава да вземе предвид това обстоятелство при сключване на лична отговорност.
СМЪРТ НА КУЧА
5. В случай на смърт на кучка по време на престоя й при притежателя на разплодно куче, той трябва да определи причината за смъртта от ветеринарния лекар за своя сметка. Собственикът на кучката съобщава за смъртта на кучката възможно най-скоро и посочва причината за смъртта.
Ако собственикът желае да види мъртва кучка, той трябва да получи възможността да го направи.
Ако смъртта очевидно е причинена от собственика на кучето, той е длъжен да обезщети собственика на кучката за щетите.
Ако собственикът на кучето не е причинил смъртта на кучката, собственикът на кучката е длъжен да възстанови на притежателя на кучето всички разходи, направени от смъртта на кучката.
ИЗБЕРЕТЕ КУЧЕ
6. Притежателят на разплодното куче се задължава да не допуска кучката на кучета, различни от предвидените. Ако кучето не се чифтосва, кучето може да бъде разрешено от друго куче само по избор на собственика на кучката. В никакъв случай не е позволено да допускате кучка с две или повече кучета по време на едно преследване.
НЕИЗПРАВНОСТ
7. В случай на непланирано чифтосване от куче, различно от уговореното, притежателят на кучето, което държи кучката, е длъжен да докладва този факт на собственика на кучката и е длъжен да заплати всички разходи, направени през връзка с нежелано чифтосване.
След непланирано чифтосване с неочаквано куче, по-нататъшното чифтосване с уговорено куче не е разрешено.
В такъв случай собственикът на разплодното куче не може да предявява претенции към собственика на кучката.
УДОСТОВЕРЕНИЕ ЗА СЪОБЩЕНИЕ
8. Правилното и напълно извършено чифтосване се потвърждава от притежателя на кучето чрез издаване на сертификат за чифтосване. Той потвърждава в него с подписа си, че е бил очевидец на чифтосването.
Ако родословната книга на страната предписва попълване на определени формуляри, въз основа на които се регистрира носилката, собственикът на кучката трябва да набави тези формуляри, да ги попълни правилно и да ги предаде на собственика на кучето за подпис.
Сертификатът за чифтосване във всички случаи трябва да съдържа:
а) името и регистрационния номер на родословната книга на разплодното куче
б) името и регистрационния номер на родословната книга на кучките
в) името и адреса на собственика или притежателя на разплодното куче
г) името и адреса на собственика на кучката по време на чифтосването или датата, на която е получена кучката
д) място и дата на чифтосване
е) подписи на собственика на кучето и собственика на кучката
ж) ако администраторът на родословната книга изисква заверено фотокопие или заверен извлечение от родословната книга, свързано с разплодното куче за регистрация на кученца, притежателят на куче трябва да предостави такъв документ на собственика на кучката безплатно.
КОМПЕНСАЦИЯ ЗА СЪОБЩЕНИЕ
9. Собственикът на кучето има право да подпише потвърждение за чифтосване само след изплащане на договореното обезщетение за чифтосване. Задържането на кучка като сигурност е забранено.
10. Ако уговореното куче не се чифтосва по някаква причина или кучката не желае да се чифтосва с кучето, така че да не се извършва чифтосване, собственикът на кучето все още има право на възстановяване на разходите по точка 2, но не и количество, уговорено за чифтосване.
11. Освен договорената сума, собственикът на кучето няма право да изисква от собственика кучка от потомството на кучето. По-конкретно, той няма законно право да напусне кученцето.
Ако обаче изоставянето на кученцето е уговорено като заместител на чифтосването, това споразумение трябва да бъде потвърдено в писмена форма преди чифтосването. В случай на такова споразумение трябва да се вземат предвид следните точки:
а) време на избор на кученцето от собственика на кучето
б) време на предаване на кученцето на собственика на кучето
в) периодът, в който собственикът на кучето трябва да избере кученце (след което изтича правото на избор на кученце)
г) периодът, в който собственикът на кучето трябва да поеме кученцето (след което изтича правото да поеме кученцето)
д) разпоредби, свързани с транспортните разходи
е) специални разпоредби в случай, че кучката хвърля само мъртви кученца или само едно кученце, или ако избраното кученце умре преди събирането му
НЕОПУСКАНЕ ЖЕНСКИ
12. След правилно чифтосване, предоставеното представяне на кучето се счита за пълно и по този начин възниква предпоставка за изпълнението на договореното обезщетение за чифтосване. Това не гарантира оплождането на кучката. По преценка на собственика на кучето е дали в случай, че кучката не бъде оплодена, той ще осигури по-нататъшно чифтосване безплатно или ще върне част от парите за чифтосване. Тези споразумения трябва да бъдат посочени писмено в споразумението за чифтосване преди чифтосване.
Договореното право на чифтосване безплатно изтича по принцип със смъртта на кучето, смяната на собственика му или смъртта на кучката.
Ако се докаже (чрез изследване на сперматозоидите на кучето), че кучето е било безплодно по време на чифтосване, сумата, платена за чифтосване, ще бъде върната на собственика на кучката.
ИЗКУСТВЕНО ОСЕМЕНЯВАНЕ
13. Изкуственото осеменяване не се разрешава при кучета, които преди това не са се размножавали по естествен път. В редки случаи (когато само куче или само кучка не са се размножавали по естествен път), националната организация може да разреши изключения. Когато изкуствено осеменява кучка, ветеринарният лекар, който е събрал спермата на кучето, трябва да потвърди този факт пред администратора на родословната книга, в която кученцата ще запишат, че пресните или замразени сперматозоиди на кучето идват от уговореното куче. Освен това собственикът или притежателят на кучето трябва да предостави безплатно на собственика на кучката информацията, посочена в точка 7, буква а) - ж).
Разходите, свързани със събирането на сперматозоиди и осеменяването, се поемат от собственика на кучката. Ветеринарният лекар, извършил осеменяването, потвърждава в родословната книга, че кучката е била оплодена със спермата на избраното куче. Този сертификат трябва да посочва мястото и часа на изкуственото осеменяване, името и регистрационния номер на родословната книга на кучката и името и адреса на собственика на кучката.
Собственикът на куче, чиято сперма е взета, е длъжен да издаде удостоверение за чифтосване на собственика на кучката като допълнение към ветеринарния сертификат.
ПРИСЪЕДИНЯВАНЕ НА ПРАВО НА ПЛОДОВЕ
14. Като развъдчик на отпадъци, собственикът на кучката обикновено действа по време на чифтосването.
Правото на отглеждане на кучка или куче за разплод може да бъде прехвърлено по договор на трета страна.
Преотстъпването на правото на разплод във всеки случай трябва да бъде договорено в писмена форма, преди планираното чифтосване.
Писменото възлагане на правото на разплод трябва да бъде докладвано навреме на съответния администратор на родословната книга или също така на развъдния клуб на съответната порода.
Той трябва да бъде приложен и към заявлението за регистрация на котилото. Предаването на правото на отглеждане трябва ясно да описва всички права и задължения на двете страни.
Лицето, което временно поема кучката за използване при разплод, се счита за собственик на кучката по смисъла на тези правила в периода от чифтосването до отбиването на кученцата.
ЗАДЕН ПЛАН
15. Потомството на двама чистокръвни родители от една и съща порода, които притежават родословие, издадено от родословна книга, призната от FCI, без никакви резерви или ограничения, изразени от Националния киноложки клуб, са чистокръвни лица и имат право на родословие, признато от FCI.
Кученцата обикновено се продават или собствеността се прехвърля на частни лица. На тяхно име се издава и сертификат за износ за произход.
16. Сертификатите за произход за кучета, признати от FCI, се считат за валидно доказателство за произход, но не и за сертификат за характеристиките на регистрираното куче.
РЕГИСТРАЦИЯ НА КУЧЕТА В ПЛОДОВАТА КНИГА
17. Освен ако не е уговорено друго, при прехвърляне на собствеността върху бременна кучка, новият собственик автоматично се счита за развъдчик на бъдещото котило.
18. Всяко куче, отгледано и регистрирано в държава членка на FCI или в страната на договорния партньор, трябва да носи постоянна и неподлежаща на грешка марка; тази индикация се вписва в родословието на кучето.
Кученцата се вписват в родословната книга на страната, в която собственикът на кучка има постоянно местожителство (résidence habituelle) и в развъдника си. Ако е невъзможно законно да се определи постоянно пребиваване, собственикът на кучката има право да регистрира котилото в страната, в която пребивава по време на чифтосването, при условие че са изпълнени следните изисквания:
- Собственикът трябва да отговаря на развъдните изисквания на националната кучешка асоциация в страната, в която се намира по време на чифтосването.
- Собственикът трябва да представи сертификат, издаден от компетентния местен орган по местоживеене, удостоверяващ непрекъснатата продължителност на престоя в страната за поне 6 месеца.
След като изпълни горните изисквания, националната кучешка асоциация в страната, в която стопанинът се намира по време на чифтосването, ще влезе в котилото на своята територия в своята родословна книга, ще издаде кученца с родословия с развъдника на собственика и неговия адрес.
Изключения са разрешени за чистопородни развъдчици на кучета, живеещи в държава, която не води призната от FCI родословна книга. Такъв животновъд може да регистрира котилото в държава, която поддържа родословна книга, призната от FCI.
Всички отпадъци се записват пълни; това означава, че всички кученца, които са били отглеждани до момента на кандидатстване за регистрация на котилото, са регистрирани.
Сертификатите за произход, които служат като свидетелства за раждане, се издават само за определен произход. За едно котило кучето е разрешено от едно куче. В случай на съмнения националните кучешки асоциации са длъжни да открият произхода чрез ДНК анализ за сметка на животновъда.
ПРАВИЛА ЗА РАЗПЛОДЯВАНЕ НА ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ
19. Регламентите за разплод на страните-членки и договорните партньори могат да надхвърлят изискванията на FCI в техните изисквания, но те не трябва да съдържат разпоредби, които биха били в противоречие с Международните правила за развъждане на FCI.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
20. Тези международни правила за разплод на FCI от 1979 г. заменят Международните правила за развъждане на Монако от 1934 г. В случай на разногласие относно правната интерпретация на текста, превес има немската версия.
- Одобрена от Общото събрание на FCI на 11 и 12 юни 1979 г. в Берн.
Текстът съдържа изменения, одобрени от президиума на FCI през ноември 2006 г. в Рим. Той се прилага от 1 януари 2007 г.