Нашите предци вече са знаели, че киселото мляко има благотворно въздействие и са го използвали.
Kumys от Монголия или кавказки кефир бяха не само част от ежедневната диета, но и лекарство и цената им може да се компенсира със злато. Ферментационните култури се предават от поколение на поколение и се считат за семейно богатство. От времето на Пастьор, който за първи път описва вида Lactobacillus, много се е променило в изследванията на пробиотиците и техните ефекти върху човешкото тяло. В r. През 1974 г. терминът пробиотици е използван за първи път в смисъла, в който го познаваме днес. Произхожда от гръцките думи за = pre и bio = живот.
Живи организми
Това, което нашите предци са знаели, е потвърдено, особено през последните 20 години, от научни експерименти и клинични проучвания - пробиотичните бактерии имат благоприятно въздействие върху човешкото тяло. Пробиотиците се определят като живи организми, които, когато се прилагат в достатъчни количества, причиняват подобрение в здравето на пациента. Непастьоризираните млечни продукти (bryndza, žinčica) са добър източник на пробиотици в нашата естествена диета.
За да изпълнят пробиотиците своята мисия в човешкото тяло, трябва да бъдат изпълнени няколко критерия. Количеството присъстващи "добри" бактерии е само една от тях. Поради това е по-изгодно да се използват терапевтичните и превантивни способности на млечнокиселите бактерии под формата на хранителни добавки. Те използват безопасни и ефективни пробиотични щамове, които могат да се комбинират, за да умножат своите положителни ефекти. Предимството е и възможността да се използват при непоносимост към млечни продукти.
Съществено условие за ефективността на пробиотичния препарат е дали наличните пробиотични бактерии могат да оцелеят при преминаването през храносмилателния тракт и да достигнат дебелото черво, което е мястото им на действие, в което те трябва да са живи, способни да се размножават и временно да се колонизират . Те са защитени от стомашните киселини и жлъчката в пробиотичните препарати или чрез ентерична капсула (те не трябва да се изпразват от нея), полизахаридна матрица или от бактерии, устойчиви на киселинно стомашно рН, поради факта, че са под формата на спори.
Ако пробиотичните бактерии попаднат непокътнати в дебелото черво и се прилепят към повърхността му, те могат временно да колонизират червата и по този начин значително да повлияят на имунната система на човешкото тяло. Те могат да повлияят положително на хода на атопичен дерматит или хранителни алергии, да намалят честотата на диария на пътниците и диария, свързани с антибиотично лечение.
Включването на пробиотиците в ежедневната диета е необходима стъпка не само за рисковите пациенти, но и за здравите хора. Ако обаче искаме да сме сигурни, че пробиотиците влизат в дебелото черво функционално и в достатъчни количества, по-добре е да посегнем към фармацевтични препарати под формата на капсули или таблетки. Трябва също така да се забрави, че „приятелските“ бактерии могат да бъдат лекувани временно в червата ни, така че се препоръчва многократно и редовно използване като превенция.
Пробиотични бактерии
- бифидобактерии
- лактобацили
- захаромици
- стрептококи термофилус
- ентерокок
- bacillus coagulans