Зад фасадата на полиран екшън се криеше твърдата истина за нашето ежедневие по онова време.

14 февруари 2013 г. в 11:16 часа Душан Тарагел

Настъпва 1987 г. и перестройката на Горбачов най-накрая пристигна в Чехословашката социалистическа република. Пиша „накрая“, защото като спомен от онези времена помня много добре напрегнатите и нервни очаквания на повечето съдебни хора - Михаил Горбачов е на власт от 1985 г. и няма т.нар. те не получиха гласност, което означаваше освобождаване на цензура в средствата за масова информация и перестройка, което се преведе като „реконструкция“ на цялата система. И това беше Съветският съюз наш модел!

Шокът на лейтенанта

Чехословашките комунисти възприеха тактиката на мъртвия бръмбар и изчакаха да проверят дали Съветите наистина са сериозни по отношение на възстановяването. Оказа се, че да, така че от 1987 г. те трябваше леко да позволят юздите и у нас.

С илюзията, че ако се наложи, юздите отново ще се стегнат и всичко ще се върне. Е, сега ще бъда малко личен и си спомням.

От 1987 до 1988 г. завърших университет в едногодишната военна основна служба в Прахатице, Чехия. В началото на 1988 г. получих т.нар разходка и с колега, подполковник Мирослав Ч. Отидох в кино „Прахатице“ за новия чешки филм „Кости и спокойствие“.

Лейтенантът беше член на Комунистическата партия (Комунистическата партия на Чехословакия), образец на войник и командир на взвод. След завръщането си от войната той твърди, че е имал длъжността директор на колективна ферма в село. Филмът започваше, течеше и свършваше, а лейтенантът, който си прекара страхотно в началото, някак си мълчеше.

Когато светлините светнаха в залата, той седеше и се взираше в киното с отворена уста. Той беше в шок. Измъкнах го за бира и той се тресеше. „Душане - каза ми той, - още един такъв филм и целият ни социализъм ще се разпадне!“

един

Актьорите Вероника Йеникова и Ян Потмешил, главните герои на филма "Кости и спокойствие". Вероника отказа да играе еротични сцени съблечена, запазвайки фланелката си, което в крайна сметка послужи като забавна точка в края на филма.
Снимка: pressdata.cz

Студен душ

Предчувствието на лейтенанта се сбъдна и социализмът падна през 1989 г. Това е една от причините, поради които все още харесвам филма „Кости и мир“ - той предизвика шок не само за ортодоксалния другар, но и за хиляди обикновени граждани.

Зад фасадата на полиран екшън се криеше суровата истина за нашето ежедневие по онова време, когато някои „социалистически“ идеали отдавна бяха заменили потреблението и бизнеса, когато да си комунист означаваше да получиш по-добре платена работа и да направиш кариера.

Ако никой не знаеше, но Бони и мирът бяха като студен душ, който завладя дори и най-изтощения комунист.

Радек и Вит

Най-голямата заслуга за създаването и успеха на филма "Бони и спокойствие" несъмнено има сценаристът Радек Джон (1954). Днес го познаваме като неуспешен политик, но през осемдесетте години той беше водещ журналист и сценарист, звездата на седмичника Mladý svět.

Той се занимаваше с горещи теми в момент, когато това не беше на мода или дори просто - пране на пари, проституция, наркотици.

Докладите му бяха сред най-четените, романът Memento (1986) за млад наркоман се превърна в бестселър, както и филмите, за които пише сценариите: Кокичета и комари (1984), Защо? (1987) или танков батальон (1991).

Никой не би могъл да бъде по-професионален в писането на сценарий за житейска история, която ще дойде направо от живота, отколкото Радек Джон. Друг важен герой е режисьорът Vít Olmer (1942). Първоначално харизматичен актьор, той започва да прави един филм след друг през 80-те години на миналия век като режисьор, а когато се докопа до сценария на Джон, той вече знаеше, че ще откаже цензурата и ще направи филма така, както той иска.

Заглавието на филма "Бони и спокойствие" е перифраза на известния американски филм за гангстери "Бони и Клайд" (1967).
Снимка: pressdata.cz

История

Скелетът на историята е прост - млад автомеханик Мартин (Ян Потмешил) идва в Прага, за да размени чехословашките пари за германски марки. Както беше по това време, официалните пари не можеха да бъдат закупени официално, но неофициалните обменни бюра бяха т.нар обменници на пари (от немския wechsel - борса), т.е. търговци, които са стояли в близост до магазините с чуждестранни стоки Tuzex и са предлагали предимно ваучери, които са ваучери за закупуване на стоки в тези магазини.

Мартин, разбира се, е измамен и решава да си върне парите. Той има стръмна кариера, а също така става обменник на пари, влюбва се и накрая попада в затвора с цялата партия.

Режисьорът Олмър украси историята с персонажи и фигури, сред които актьорът Роман Скамене се откроява в образа на злодей, който излива едно послание след друго.

Монтажът и камерата също са впечатляващи - почти документалният стил допринася за достоверността на историята и силното използване на музиката кара зрителя да се чувства като гледане на дълъг видеоклип.

Музика

Музиката е най-голямата слабост на филма - особено ако го гледате днес. Създателите се обърнаха към британската поп група Frankie Goes в Холивуд и получиха одобрение за символичния един долар, за да използват своите хитове Relax и The Power of Love.

Е, когато се съгласиха, натъпкаха и двете песни в почти всяка сцена, така че след известно време тя започва да ви разкъсва ушите.

Преди двадесет и пет години обаче това беше иновативен подход и не пречеше на никого. Всички те бяха възмутени от озвучаването на най-суровите вулгарности в диалозите, подигравките на комунистическия режим и насърчаването на църковния морал - да крадат и да се наслаждават.

Дори морализиращият край, когато осъдената страна беше отведена в затвора, прозвуча като подигравка - прокурорите не влизат в затвора заради престъпленията си, а заради неспособността си да намерят високопоставени защитници. Публиката определено е прикована от последния кадър на филма, в който различни проскуюкери пред Tuzex в Прага предлагат ваучери, а последният директно пита: "Какво всъщност искате?"

През 1988 г. това беше кардинален въпрос, на който всички зрители в себе си отговориха по свой начин. Най-вече по дух - ние не искаме политически режим, който управлява Tuzexi и произвежда прогермански същества. Те го казаха на глас едва в края на 1989 година.

Група обменници на пари се натъкна на по-мощна мафия, благодарение на която се оказаха без дрехи. Популярният чешки актьор Томаш Ханак (първи отляво) също изигра една от първите си големи филмови роли във филма.
Снимка: pressdata.cz

Черният пазар печели

В документалния филм за филма: Бони и спокойствие, Радек Джон споменава, че филмът е одобрен от комисия след завършването му, която, разбира се, веднага го забранява. Какво друго може да се очаква?

Но по онова време видеорекордерите вече бяха широко достъпни и имаше черен пазар за видеокасети. Някой хитро е записал копие от филма на betacam и оттам той се е разпространил неудържимо (разбира се за пари) из Чехословашката социалистическа република.

След няколко месеца комунистите осъзнаха, че няма да спечелят битката срещу черния пазар и пуснаха филма за разпространение. Ако знаеха какво ще направи с комунистическите вярвания на възпитаника на възпитаника Мирослав Ч., вероятно никога нямаше да го направят.

И така, един малък урок в заключение: промените в културните парадигми са причина за появата на нови медии на пазара. През 70-те години това бяха аудиокасети, в края на 80-те години VHS касети, в края на 90-те години Интернет и в края на 90-те години социални медии. Познайте какво следва?