почти

Филмът се развива в малко пропадащо селскостопанско селище, обитавано от само шепа хора.

Братислава, 16 септември (TASR) - Монументалната творба на унгарския режисьор Бела Тара Сатанске танго (1994) ще бъде представена в събота, 19 септември, от братиславското кино Lumiére. Филмът е реставриран цифрово миналата година по случай 25-годишнината си. Ще го прожектирам във филмотеката като част от цикъла на Карт бланш, този път естетикът Петер Михалович избра любимите си филми. "Почти осемчасовият филм ще бъде прожектиран с две почивки от 11 часа сутринта, като същевременно се осигури и спази епидемиологичните разпоредби. " информира TASR Симона Нотова, прессекретар на Словашкия филмов институт (SFI).

"Тар може да композира изображения за големия филмов екран по-добре от всеки друг, като ги прави да изглеждат монументални и в същото време да не са жалки. С други думи, техният създател има усещане за мир и следователно може да ни въведе дискретно в царството на благороден. " Михалович каза за сатанинското танго. „Цикълът„ Карт бланш “е посветен на него по случай 60-ия му рожден ден, който той празнува през януари тази година, а киното ще го представи през септември след превода му от март поради пандемичната ситуация.“ Уточни Нотова.

Филмът се развива в малко пропадащо селскостопанско селище, обитавано от само шепа хора. По цял ден пият алкохол, дрънкат глупости и чакат някой от задния им двор да ги заведе някъде, за да започне нов живот. Фалшивият пророк Иримий и неговият адлат Петрин трябва да ги въведат в нов свят. Иримия възлага у тях големи надежди и хвърля вярващите в него в още по-голяма мизерия и разочарование. Филмът показва историята на материалния и духовен упадък на една общност, но може да се разбере като универсална метафора за пълзящия апокалипсис, който се случва в различни части на нашия свят. Бела Тар засне филма по едноименния роман на Ласло Краснахоркаи.

В септемврийския цикъл Carte blanche, в селекцията на Михалович, ще прожектирам и западните професионалисти на Ричард Брукс (1966), драмата на Крематориумът на Юрай Херц (1968) и филма на Вернер Херцог „Фицкаралдо“ (1982).