кариес м.: k. дефектни стоки, дефектни
Kaz achstan, -u man. r. пейзаж в СССР, Казахска съветска социалистическа република;
Казахски, -а, мн. не. -Човек. r. жител на Казахстан, член на казахстанския народ;
kaz ajka, -y, -jok жени. r. палто с къса талия: кожа к.;
Беше с къси панталонки и яке. (Хор.);
животно к. костюм, който предотвратява движенията на ръцете (обикновено психично болни хора или престъпници);
прен. което не позволява свобода, обвързва: k. зима (Hviezd.);
Светът се сблъсква с животинско яке на дисциплина. (Броя);
случай на животни в австралийската политика (Вадж.)
kaz ár 1, -човек. r. поддръжник на поръчки;
строг мъж: Работниците знаеха, че над тях стои проповедник. (Кук.) Съпругата има проповедник. (Хек.) Искате ли да имате проповедник отгоре си? (Заб.) Ако Ил не е, в къщата няма да има анализатор. (Отбор.);
-
kaz ár 2, -a, 6. п. -Е човек. r. народни. строг ред, дисциплина: обичай. само във връзки за задържане на някой на к-е да изисква ред, дисциплина от някого;
вземете някой на к. предупреждавай, укори: Тя те научи на по-добрите нрави и държеше проповедниците рязко. (Хор.) Човек без к-а като кон без канарче. (аксесоар)1. (на кого, какво, неопределено и безусловно) да поръчате, да покажете, да поръчате, да поискате нещо от някого: к. да направи нещо на някого, да направи;
Направете това, което ви казва задължението за майчинство. (Тим.) Живееше на тавана, както учи традицията в рисуването. (Граф) Той искаше да направи така, както умът проповядваше. (Солт.) Скромността, присъща на тишината, ми проповядваше. (Карв.) Той стреля, когато никой не му каза. (Ondr.) Произволно. Той просто ти каза да си заваряваш дробовете. (Тадж.) Той също проповядваше бира (Тат.) Той заповяда да донесе. Това, което мъжът проповядваше, тя го направи. (Тадж.)2. (какво, за какво, срещу какво и незабавно) да учим вярващите в църквата, да имаме дисциплина, да бъдем проповедник;
да покани някого на някаква акция под формата на тържествена реч, да проповядва, да провъзгласява, да съобщава, да препоръчва нещо: Той е преминал от ректорат до ректорат и проповядвал навсякъде. (Заб.);
к. евангелие;
Той проповядва срещу пиене. (Тадж.) Те проповядваха за морала. (Jes.);
обществен к.;
Нито свещеникът (Тим.) Не проповядва с усърдие. Той проповядвал на ушите на глухите (Вълк) никой не слуша неговите учения, съвети.● Той проповядва вода и пие вино според това, което съветва другите;
телефонно обаждане. шега. пасторът два пъти проповядва отговора на невнимателен слушател, на когото не искаме да повтаряме казаното;обратното. да проповядвам, -а, -аджі;
док. до 1 заразяване, команда, команда
kaz ateľ, -a, mn. не. -ли човек. r. който проповядва, развява проповедите си в църквата (обикновен свещеник);
прен. който публично прокламира каквато и да е истина, доктрина и т.н.: Вие сте проповедници на всички принципи, на които почива благосъстоянието на хората. (Кук.);
проповеднически адвент. м.: k-á активност;
к. тон (Ал.) преподаване, увещаване;разпад женски, -е, -нищо и амвон, -не, -не жени. r. издигнато място в църквата, от което се проповядва: (Пастор) от амвона развълнуван. (Джил.) (Жрец) се изкачва до амвона. (Ал.);
1. възникващи, появяващи се всеки ден, редовни: k. хляб, k-á работа;
к. борба за живот;
к. гост, k-á нужда, опит;както се оказва, новините. във всеки случай
пристигане всяка година. м. случващи се, повтарящи се всяка година: k-é празненства;
годишно: k. среща, дървета к-е цъфтят
всяка вечер идвайте. м. повтаряща се всяка вечер: k-á среща
всяка скъпа и всяка цел. м. израз всички без изключение: Светещите лица гледаха всяко малко нещо. (Плав.) Грозните голи голи държаха концерта си всяка вечер. (Заб.)
1. определянето изразява обобщеност в определена категория неща ал. индивиди, всичко, всички, всичко без изключение: Всеки човек е смъртен. - Всяка добра работа заслужава награда. - Работим по всеки раздел. - Всяка лисица хвали своята опашка (аксесоар) стр. да хваля;
хора от всички възрасти, работни места, вярвания всички;
гледане к. движението му се взира в него;
к. седмица, k. месец редовно;
к. вторият ден (седмица, месец, година) последователно;
к. пети, десети, петнадесети и т.н .;
в к-ом време винаги;
в този случай, каквото и да се случи;
k-ú още известно време, много често;
телефонно обаждане. той може да дойде, той ще бъде тук за момент, за момент засега;
иска нещо полезно за каквото и да струва, безусловно;
жалко за думата да каже нещо ненужно;
на k-стъпка навсякъде;
от сайта k-ej изцяло;
к. веднъж всеки път, винаги;сподст. всеки човек, всички хора: всеки според способностите си, всеки според работата си. - Всеки има право да работи. - Всеки е двигателят на своето щастие. (аксесоари);
остаряла. един по един, наистина всеки (подчертан);2. неуточнени всеки, каквото и да било, който и да е, който и да е, който и да е;
всякакви, всякакви: добре е с всички. - Всички останали биха могли по-добре да вършат тази работа за всеки друг. - Той ще повярва на всяка глупостkaz eín, -u човек. r. хим. вид протеин;
казеинова добавка м.: k-é лепило
кариес ematy, -съпруги жени. r. помн. подземни коридори в замъците на ал. крепости, използвани като затвори: Това са разпадането на емати, подземните дупки, където хората са били затворени. (Ванове.)
1. религиозна, морална и поучителна реч, изнесена по обичай. на амвона по време на богослужения: неделен к., церемониален к.;
погребение k.;
(Отбор.);
огнена к. (Ал.);
имат к., слушат к., ходят по к-е;
остаряла. под дисциплина чрез дисциплина;2. (без множествено число) предупреждение, изобличение: да държиш някого k.;
Получава дисциплина от баща си. (Шолт.) Той се чудеше как може да избегне дисциплината на жената. (Кук.) Жената му четеше проповедта. (Тадж.)3. се използва неправилно вместо административен ред, дисциплина;
1. декоративна кутия за скъпоценни камъни, ценности, цигари, листа и др.: K. от слонова кост (фиг.);
касета, пълна с най-добрите пури (Ráz.);2. фот. шкаф за фото плочи ал. светлоустойчиви филми;
3. став. рамкирано и вдлъбнато поле на свода ал. таванско помещение: Плувка, украсена с масивни дъбови касети. (Вадж.);
касета, -у, -тек жени. r. zdrob.
kaz imír, -човек. r. израз който разваля всичко, не оставя нищо на мира, разваляйки се (обикновено за неспокойно дете): Сто куршума ще изпарят в спойлера. (Звезда)
kaz isvet, -човек. r. израз Който разваля всички неща, няма да остави нищо сам, Казимир: Вие вдигате спойлери. (Вадж.)
1. (какво) да повреди, разгради, унищожи: дете разваля играчки;
к. вие стомах, очи, здраве;
Само дробовете ви се развалят. (Кук.);
к. замърсяване на въздуха;
к. деактивиране (Kuk.);2. (какво) да смущава, нарушава, неблагоприятно, неблагоприятно: k. нечий живот;
к. нечия радост, вкус, добро настроение;
к. добро име на някого;
к. нечии планове, кариера;
Не искаше да разваля впечатлението. (Jes.);
к. вкусът на хората (Vlč.);
к. някой илюзия (Stod.);
Няма да погинеш работата ми. (Вадж.) Те развалят песните на майка си. (Ondr.);
к. настроение (Šolt.);
разваля щастието на дъщерята (Tomašč.) прави добрия проблем невъзможен;3. (кого, какво) да влошиш, да съблазниш злото: к. младост;
Лошата компания разваля добрите нрави. (Лед);
к. трудова етика (о. Кинг);
к. глези детето;
Думите ми съсипват армията ми. (Стод.) Лош пример разваля дори добрите. (Gab.);обратното. развалям, -а, -аджи;
док. да разваля, да разваля
1. да станат зли, безполезни, да се хабят: плодове, месо бързо загиват;
стоките са развалени;
пътят се влошава (Ráz.) става непроходим;2. кавга, нарушаване: плановете са разрушени, развлеченията са разрушени;
3. да станат морално по-лоши, зли: добрите нрави са покварени;
младите хора се развалят;
Аз се развалям от теб. (Jégé) Синът ти те разваля. (Кралят.);обратното. развалят;
док. да разваля, да разваля
kaz iteľ, -a, mn. не. -ли човек. r. разреден. онзи, който корумпира, чупи, унищожава нещо;
kaz ivec, -vca мъжки. r. мин. вид кристал, флуорит;
добавка на флуороспат м.: k. прах
разлагащ се м. разреден. причиняващи разрушения, щети, разрушителни
kaz uár, -a, mn. не. -Е човек. r. голяма нелетяща птица, подобна на щраус