con inf 10x2 ml/10 mg (ампер стъклено кафяво)
Съдържание на резюмето на характеристиките (SPC)
Приложение № 1 към уведомлението за промяна в регистрацията, ев. не. 2011/08342
КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА
1. ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ
2. КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ
1 ампула (2 ml) съдържа 10 mg винпоцетин.
3. ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА
4. КЛИНИЧНИ ДАННИ
4.1 Терапевтични показания
КАВИНТОН е показан при възрастни и юноши за лечение на последиците от нарушения на кръвообращението на централната нервна система.
Използва се за лечение на психологически и неврологични симптоми на нарушения на кръвообращението на ЦНС (нарушения на паметта, афазия, апраксия, двигателни нарушения, световъртеж, главоболие и др.) Показан е при всички форми на остра и хронична цереброваскуларна недостатъчност, напр. при преходни исхемични събития, преходни исхемични неврологични нарушения, прогресиращ инсулт, пълен инсулт, при постапоплектични състояния, при многоинфарктна деменция, при мозъчна артериосклероза, при посттравматични състояния, хипертонична енцефалопатия, вертебробиална болест.
В офталмологията може да се използва за лечение на съдови нарушения на хориоида и ретината, причинени от артериосклероза или съдов спазъм, за лечение на макулна дегенерация и вторична глаукома, причинени от частична тромбоза и съдови запушвания.
В отологията е показан за лечение на слухови разстройства от съдов или токсичен (ятрогенен) произход, сензоневрална загуба на слуха, световъртеж от лабиринен произход, включително болест на Мениер и шум в ушите.
4.2 Дозировка и начин на приложение
Прилага се инжекция CAVINTON само бавно i.v. инфузия (Скоростта на вливане не трябва да надвишава максимум 80 капки/минута!).
Началната доза е 20 mg дневно (2 ампули се разреждат в 500-1000 ml инфузионен разтвор). При тежки случаи лечението може да започне чрез инфузия три пъти дневно с 10 mg.
Ако е необходимо, дневната доза може постепенно да се увеличи до 1 mg/kg телесно тегло, в зависимост от поносимостта на пациента и да се раздели на три приема с интервал от 5-6 часа.
Съдържанието на 1 ампула инжекция CAVINTON се добавя към 200 до 500 ml инфузионен разтвор без хепарин. Като инфузионен разтвор е подходящ изотоничен 0,9% разтвор на натриев хлорид или 5% разтвор на глюкоза.
Средната продължителност на лечението е 10-14 дни, обичайната дневна доза е 50 mg/ден - изчислена върху телесно тегло от 70 kg. Не се налага корекция на дозата при пациенти с бъбречно или чернодробно заболяване.
След инфузионна терапия, когато медицинското състояние на пациента позволява, таблетките КАВИНТОН се приемат перорално в доза от 3 таблетки КАВИНТОН (3 х 10 mg) 3 пъти дневно или 1 таблетка КАВИНТОН ФОРТЕ (3 х 10 mg) 3 пъти на ден .
Не трябва да се прилага интрамускулно, нито интравенозно без разреждане!
4.3 Противопоказания
Парентералното приложение на винпоцетин е противопоказано в острата фаза на хеморагичен инсулт, при тежки аритмии, състояния на кървене и при тежка исхемична болест на сърцето. Освен това, в случай на свръхчувствителност към винпоцетин или други компоненти на лекарството, по време на бременност и кърмене.
4.4 Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба
В случай на удължаване на QT интервала или едновременна употреба на лекарства, които удължават QT интервала, се препоръчва мониториране на ЕКГ.
Когато се прилага на диабетици, трябва да се вземе предвид съдържанието на сорбитол в продукта (0,16 g на ампула) и да се следи по-често кръвната глюкоза.
Поради липсата на опит, лекарството не се препоръчва за употреба при деца.
4.5 Взаимодействие с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие
Взаимодействията на винпоцетин с други лекарства все още не са известни. Смята се, че рядко може да увеличи ефекта на лекарствата, които разширяват кръвоносните съдове или понижават кръвното налягане.
Не са наблюдавани взаимодействия на винпоцетин със следните едновременно прилагани лекарствени продукти: бета-блокери (напр. Хлоранолол, пиндолол), дигоксин, аценокумарол, глибенкламид, имипрамин, клопамид, алфа-метилдопа, хидрохлоротиазид. Само в изключителни и редки случаи се съобщава за усилване на хипотензивния ефект на алфа-метилдопа от винпоцетин.
4.6 Бременност и кърмене
Употребата на винпоцетин по време на бременност и кърмене е противопоказана.
Бременност: Винпоцетин преминава през плацентарната бариера; той обаче достига по-ниски концентрации в плацентата и плода, отколкото в кръвта на майката. Не са наблюдавани тератогенни ефекти. След високи дози при животни, плацентарният кръвоизлив и аборт са настъпили в няколко случая, вероятно в резултат на увеличен плацентарен кръвен поток.
Кърмене: При хората винпоцетин се екскретира в кърмата. Концентрацията на радиомаркиран винпоцетин е 10 пъти по-висока в майчиното мляко, отколкото в майчината кръв. 0,25% от дозата, приложена на майката, се екскретира в млякото в рамките на 1 час. Тъй като се екскретира в кърмата и няма налични надеждни данни за ефектите му върху кърмачетата, кърмещите майки не трябва да получават.
4.7 Влияние върху способността за шофиране и работа с машини
Ефектът на винпоцетин върху тези способности не е проучен.
4.8 Нежелани лекарствени реакции
Сърдечни (0,9%): депресия на ST интервал, удължаване на QT интервала, тахикардия и екстрасистоли. Тяхната връзка с лечението с винпоцетин е несигурна поради спонтанната им поява.
Съдови (2,5%): промени, главно намаляване на кръвното налягане, зачервяване, флебит.
ЦНС (0,9%): нарушения на съня (безсъние, сънливост), замаяност, главоболие, слабост и изпотяване - може да се появят, но може да са и симптом на основното заболяване.
Храносмилателни (0,6%): гадене, киселини, сухота в устата.
Могат да се появят алергични кожни реакции.
4.9 Предозиране
Въз основа на литературни данни, приложението на 1 mg/kg телесно тегло е безопасно. Тъй като нямаме достатъчен опит с прилагането на по-високи дози, те трябва да се избягват.
5. ФАРМАКОЛОГИЧНИ СВОЙСТВА
5.1 Фармакодинамични свойства
ATC група: N06BX18
Фармакотерапевтична група: психостимулант, ноотропен
Винпоцетин подобрява мозъчния метаболизъм, увеличава консумацията и усвояването на глюкоза и кислород от мозъчната тъкан, подобрява транспорта на глюкоза през кръвно-мозъчната бариера, подобрява толерантността на мозъчните клетки към хипоксия и измества метаболизма на глюкозата към по-енергийно ефективен аеробен процес. Той повишава концентрацията на ATP и съотношението ATP/AMP в мозъка, увеличава концентрациите на cAMP и cGMP чрез инхибиране на фосфодиестеразните изоензими в различни тъкани. Винпоцетин инхибира Ca ++ калмодулин-зависимия изоензим cGMP-фосфодиестераза, който може да бъде отговорен за неговия селективен ефект. Той има зависим от концентрацията инхибиращ ефект върху съдържанието на Na +. Ясната блокада на Na + каналите може да участва в невропротективните и антиконвулсантни ефекти на лекарството. Винпоцетин увеличава мозъчния метаболизъм на норепинефрин и серотонин; стимулира възходящата норадренергична система, показва антиоксидантна активност; показващ винпоцетин като церебропротективно съединение.
Винпоцетин значително подобрява церебралната микроциркулация; инхибира агрегацията на тромбоцитите, намалява патологично повишения вискозитет на кръвта, повишава деформацията на еритроцитите и инхибира усвояването на аденозин в еритроцитите (това вещество е един от най-важните регулатори на кръвния поток); увеличава транспорта на кислород до мозъчната тъкан чрез намаляване на кислородния афинитет на еритроцитите.
Винпоцетин селективно и интензивно увеличава притока на кръв към мозъка и церебралната фракция на сърдечния дебит; намалява церебралното съдово съпротивление, без да влияе на системното кръвообращение (кръвно налягане, сърдечен обем, сърдечен ритъм, периферно съпротивление); не причинява „кражба-ефект“, а напротив, за предпочитане подобрява кръвоснабдяването на увредената зона, докато циркулацията в непокътнатата област остава непроменена (обратен „ефект на открадване“); допълнително увеличава индуцираната от хипоксия вазодилатация.
5.2 Фармакокинетични свойства
Абсорбцията, разпределението и елиминирането на винпоцетин и неговия основен метаболит, аповинкамова киселина, са изследвани с многобройни методи при плъхове, кучета и хора.
При плъхове винпоцетин се абсорбира добре след интраперитонеално или перорално приложение и се елиминира от циркулацията относително бързо (в рамките на 48 часа). Пиковата концентрация се достига 1 час след перорално приложение. Абсорбцията на винпоцетин е последвана от бързо разпространение в тъканите, като откриваеми количества маркиран с тритий винпоцетин се откриват само в бъбреците и черния дроб в края на първия 48-часов период. В рамките на 24 часа след перорално и интраперитонеално приложение се наблюдава значително по-ниска радиоактивност след перорално приложение (4% спрямо 20%) поради различната скорост на абсорбция. Радиоактивността е почти изключително свързана с плазмените протеини. При плъховете винпоцетинът се метаболизира добре и напълно се метаболизира преди екскрецията, като само малко количество непроменено вещество се екскретира с урината. Основният метаболит, екскретиран с урината, е аповинкамиевата киселина, която се произвежда от плазмените естерази и представлява около 75% от общата радиоактивност, измерена в урината.
Няколко други метаболити могат да бъдат открити в жлъчката (хидроксивинпоцетин, хидроксипоповкаминова киселина, дихидроксивинпоцетин глицинат и техните конюгати с глюкурониди и/или сулфати).
Аповинкаминовата киселина, основният метаболит както при плъхове, така и при хора, има известна фармакологична активност (периферна вазодилатация). Винпоцетин се метаболизира главно в черния дроб, но естерната хидролиза е възможна и в плазмата на плъхове.
При плъховете екскрецията на винпоцетин е относително бавна, като винпоцетин се екскретира главно с фекалиите. Установено е, че по-голямата част от фекалната радиоактивност произхожда от жлъчката и е доказано наличието на ентерохепатална циркулация при плъхове с фистула на жлъчните пътища. Установено е, че винпоцетин се екскретира много по-бързо при хората, отколкото при плъховете, и особено с урината. При кучета бионаличността на винпоцетин е 21,5 ± 19,3%, а елиминационният полуживот след интравенозно приложение е 8,9 ± 2,87 часа.
Винпоцетин преминава през плацентата и се екскретира в млякото на кърмещи плъхове. Различията между публикуваните данни относно дела на прехвърленото или отделеното количество може да се дължат на различна чувствителност на използваните тестове или на различни времена на измерване.
5.3 Предклинични данни за безопасност
Повечето проучвания за токсичност на винпоцетин са проведени в началото на 70-те години. Обикновено тези проучвания имат някои недостатъци по отношение на настоящите токсикологични изисквания и ДЛП, но все пак предоставят достатъчно информация за оценка на риска и безопасността при хората, тъй като записите за токсикологичните свойства на винпоцетин са верни и точни.
Проведени са проучвания за остра токсичност при мишки, плъхове и кучета. Орално LD50 не може да бъде определено при кучета, тъй като повръщането се появява след доза от 400 mg/kg.
Токсичните симптоми (атаксия, тремор, повишен мускулен тонус с последващи тонично-клонични припадъци, строгост, повърхностно дишане и прогресивно влошаваща се кома) се проявяват по дозозависим начин.