живота

Книгите ни помагат да израстваме! Те ни учат, представляват бягство от реалността, показват какъв трябва да бъде светът и героите от книгата стават най-добрите ни приятели. Истории като Хари Потър, Властелинът на пръстените, Малкият принц и много други ни водеха от детството до зряла възраст. Те ни показаха как трябва да изглежда приятелството, което означава любов, състрадание, смелост и че нито една ситуация не се губи предварително.

Говорихме за книгите и тяхното значение в живота ни с клиничен психолог, психотерапевт и сертифициран дула Mgr. Хана Селушакова.

Какво е въздействието на четенето на книги в детството върху по-нататъшното развитие?

Четенето на детски книги развива лексика, подобрява способността да се чете цялостно и нелитературно - фактически текстове, развива способността да формулират мислите си в писмен вид, учи на критично мислене и всичко това има положителен ефект върху бъдещото образование. В същото време развива въображението и способността да се ментализира - тоест да се разбират вярванията, желанията и емоциите на другите хора. Повишава съпричастността към другите и може да бъде източник на социално обучение - напр. чрез идентифициране с герой, който е носител на морални нагласи или като пример за справяне с важни етапи на юношеството и справяне със стресови ситуации. Според мен разказването на истории, било то устно или като книга в момента, е същността на образованието.

Има разлика в това какъв жанр четем или можем да обобщим, че четенето на всякакви книги има положително въздействие върху развитието на лексиката, въображението ...?

Вероятно не е толкова важен жанр, колкото качеството на книгата, нейният език, сложността на героите. Дори сред книгите, по мое мнение, има нещо като "нездравословна храна", т.е. отчаяно недобре обработена история, плоски герои, лош език, нулева добавена стойност от четенето или, което считам за по-лошо, главният герой действа пакостно и книга е поведението му, представено като правилно. Някои книги, от друга страна, са прекрасен мисловен експеримент, който ако бяха. Те преподават история и закономерности на социалните събития или са подходящо психологическо изследване на характера. Например Оруел, Шкворецки, Толкин помагат да се разбере злото на тоталитаризма и войната много по-естествено, отколкото ако е преподавано от учител, и не е важно те да са от различни литературни жанрове. Като родител считам за важно да бъда пътеводител за децата си в света на литературата, да знам какво четат и да говоря за техните възгледи за прочетените книги.

Какъв ефект може да има така наречената „книгомания“? Каква според вас е разликата между пристрастяването към четенето на книги при деца и пристрастяването към играта на смартфони?

Отначало се поколебах дали има пристрастяване към книгите, но не, няма. Четенето на книги е умствена работа, която се развива, няма признаци на „жажда“ и не предоставя съкращение за незабавно удовлетворение от други зависимости. Нека не диагностицираме несъществуващи заболявания. За разлика от играта на игри, които вече могат да имат характер на не-веществена зависимост. Така че определено бих ограничил престоя си зад екрана, за разлика от главата, заровена в книгата. Не вярвам, че ако децата имат достъп до качествени книги и говорят с тях за прочетеното, това може да им навреди.

Какви книги сте чели? По време на юношеството/зрелостта?

Майка ми казваше, че и аз ще чета тоалетна хартия, когато върху нея има писма:). Така четох и четох основно всичко, до което стигна. Първата голяма любов беше Верн, по-късно исторически романи напр. от Дюма, Остин, Стоун, Ремарк, по-късно научна фантастика и фентъзи, като Херберт, Толкин, Сапковски, Роулинг, но също и класики, като Шкворецки, Кохут, Алиенде, Виан, Саганова, Бах, Маткин, през последния период напр Лукяненко, Ялом ... има толкова много невероятни книги по света.

Някои книги са ви оказали значително влияние?

Различни във всеки период от живота. Правилната книга идва, когато имате нужда от нея, за да ви придвижи напред.

Карина Чаклошова, специалист по маркетингови проекти Панта Рей