Имате ли вкъщи торба, пълна с бълхи, или може вашата мръвка, напротив, да бъде по-пъргава? Защо братята и сестрите понякога имат толкова различен темперамент? Темпераментът на детето се влияе от много обстоятелства. Генетични таланти, влиянието на околната среда и по-късно също самообразование.
Детето сангвиник е весело, живо и нестабилно. Той е слабо концентриран, повърхностен е. Той черпи силата, хладнокръвието и подвижността си от всичко, което се извършва ритмично. От сърдечния ритъм, от кръвообращението, вдишване и издишване. Такава редовност се изисква от начина на живот и играта на тези деца. Те са склонни да бъдат много пъргави и удобни. Те са мимолетни като пеперуди, бързо сменящи се идеи и с тях игри, защото лесно се влияят от нещо ново.
Децата сангвиници обикновено са популярни, но се казва, че са „ядосани“. Дете с сангвиничен темперамент по своята същност е хармонично, но за живота си той непременно се нуждае от ритъм, който му помага да поддържа вътрешна хармония. Ако дадем на детето „ритмични насоки“, възпитанието ни ще се справи по-добре. Нека не бързаме, нека му дадем достатъчно време и пространство, за да се отпусне, дори и само в мислите и въображението си. Имаме най-много такива възможности, например, когато играем или правим съвместни дейности в домакинството.
Меланхоличното дете е склонно да бъде тъжно, плачещо, почти уморено, често замислено, често има главоболие и има проблеми с храносмилането. Меланхоличното дете изисква от психическо и духовно хранене. Той обича да слуша и да преживява историите на други хора, които съдържат определена трагедия и съдба на героите. С тези преживявания той се отделя от собственото си възприятие за трагичност. Така че нека му дадем достатъчно такива истории и приказки. Тези деца обичат музиката и особено сантименталните мелодии. Много по-ефективно от развеселяването на дете е да му позволите да изпита тези дълбоки преживявания. Те са глезени, интензивно изпитвайки вниманието на околните. Те се нуждаят от много разбиране и любов!
Меланхоличните деца не понасят добре студената вода и много обичат топлината, така че не бива да ги обливаме със студена вода. Те предпочитат сладките храни и се нуждаят от тях за живота си, но ние трябва да обърнем внимание на тяхното балансирано и доста леко меню. Нашата образователна работа трябва да бъде насочена към облекчаване на тяхната „съдба“. Движението помага много, най-добре във връзка с ритмичната музика.
Децата на холериците са много остри и дразнещи, мълния излиза от очите им. Те са склонни да бъдат жестоки само за да наложат волята си и чак тогава си сътрудничат и са кротки. Малкият холерик харесва драматични истории и ги преживява дълбоко. Той запълва нуждата от приключения с дръзки парчета, въпреки че знае, че това не трябва да бъде. Обикновено няма нужда да спи дълго и не е придирчив в храната си. Предимствата на холеричния темперамент са решителност, способност за действие, динамичност и силна воля. Опасността обаче се крие в бързите решения, които не винаги могат да бъдат добре обмислени.
Когато отглеждаме холерично дете, се нуждаем от огромна доза търпение и самоконтрол. Трябва да ни се покаже, че дори по време на най-яростната му реч сме напълно спокойни и нежни. Детето се нуждае от спокойно и интелигентно ръководство от възрастния, защото не е в състояние да държи речите си под контрол.
Трябва да наемем холерично дете, за да може да използва огромната си сила и воля. Нека го оставим физически да се побърка и да използва онова, което е правилно. Такова дете се нуждае от пространство, където да може да тича, да се търкаля по земята, т.е. да излиза възможно най-много. Добре е да установите, че това не е достатъчно за нещо и да признаете, че не би посмяло или направило нещо. Но детето трябва да го разбере за себе си! Често изразява любовта си към заобикалящата го среда чрез физически прояви, като например удряне или пляскане. Пазете се от ирония и подигравки! Дете на холерика (и накрая всяко дете) е много чувствително към тях. Когато му дадем достатъчно любещи напътствия и подкрепа, той ще ни възнагради с отдаденост и любов.
Флегматичното дете е спокойно към бавно, не особено вълнуващо, пасивно. На околните изглежда сънливо и уморено, сякаш е разсеяно. Малкият флегматик следва правилен и неизменен ритъм. Той знае кога е време за храна или сън, педантичен е в изискванията и спазването на реда. Поради това е и много надежден. Така се проявява във всички дейности, както при учене, така и при игра, и ги повтаря безкрайно. Той не е в състояние да мисли бързо и да реагира разумно логично, разбира и се учи бавно и поради това често има затруднения в ученето.
Явно предимство за флегматиците е отличната памет и следователно те ще овладеят всичко, което може да се научи чрез повторение и практика. Обикновено няма приятели, защото е скучен за тях. Въпреки че живее в любящо и любящо семейство, той не е в състояние да се изразява емоционално. Той компенсира недостатъците си с храна. Детето-флегматик обича сладки и тежки мазни храни, но и всякаква храна като цяло. Тя обича топлината, спи добре, дълго и трудно.
Целта на образованието трябва да бъде да се преодолеят негативните прояви на флегматичния темперамент (напр. Безразличие, сънливост, скованост или преяждане) и да се събудят най-добрите качества (напр. Надеждност, постоянство, правдивост, вярност или подреденост). Ако създадем силни емоционални връзки с него, ще затвърдим, че любовта към флегматиците е трайна и вярна.
Личността на всеки човек е по-сложна от бокса в четири типа. Дори едно дете не може да бъде класифицирано като един от четирите темперамента. Сангвинизмът е типичен детски темперамент и по този начин се пресича с всички останали темпераменти (сангвинично-флегматичен темперамент, сангвинично-холеричен темперамент и др.).