Това е историята на клиент, който говори открито за своята зависимост. В момента той е с нас в центъра за ресоциализация в Репежов в продължение на 20 месеца и все още успешно се въздържа.
Роден съм в Западна Бохемия и съм живял живота си в Източна Словакия. На 50 години съм, разведен, баща на три деца и дядо на една красива внучка. Бог ми даде късмета да се родя от двама велики хора като шесто поредно дете.
Баща ми работеше усилено в урановите мини и майка ми се грижеше добре за нас шестимата. Бях най-младият и следователно любимецът на семейството. Това, което братята и сестрите ми не преминаха, ме толерираха от ранна възраст. Баща ми знаеше как да пие и да седи с приятели в кръчма, но въпреки това се увери, че има достатъчно пари за домакинството, затова пиеше разумно. Мама беше икономка, така че цялото домакинство беше на нейните плещи. Никога не е пила.
Първият ми контакт с алкохола беше още много млад. Знам само от разказването на истории. Когато посещението си тръгна и те оставиха нещо в очилата си, аз го довърших. След това преживяване те вече ми обръщаха внимание. Имах първия си истински контакт с алкохола на 13-годишна възраст. Беше Великден и отидохме да облечем момичетата. Когато ми предложиха алкохол, не отказах. Прибрах се да се скитам. Съседите ми също ме видяха и се забавляваха много. Отново го пропуснах. Както и тютюнопушенето или други пакости. Това обаче беше само от време на време и не изглеждаше толкова зле. Играх футбол за нашето село. След мача се стъмва и най-добре е да изпиете бира. Старейшините ме посъветваха, уж нищо по-добро не помага от жаждата. Първата ми бира беше голяма пинта и беше ужасно гореща. Ъъъ.
Дори не знам кога съм го усетил. И аз съм го имал. Когато отидох на училище, малко внимавах за пиенето и се чудех. След урока избухна с пълна сила. Вместо вкъщи отидох направо от работа в нашата селска механа. И въпреки че бях много гладен, след няколко бири и известно време на полуразпад гладът премина. И издръжливостта беше доста голяма. Не се тревожех за пари, в селото все още можех да спечеля нещо чрез приятелите си.
По време на основната ми военна служба бях в мир. Имах строг войник, така че нямаше много възможности за пиене. Дори когато вече бяхме "размазвачи". Ура за цивилни. Бързо да наваксам пропуснатото през двете години на войната. Дори не се стоплих вкъщи и вече ме нямаше. Не за печалба, но за да мога да пия извън контрол. И аз бях добра! Пийте и се забавлявайте през нощта и работете през деня. Издръжливостта беше фантастична. Няма главоболие или болки в стомаха. Работих върху работата си и имах мир. Но след известно време това беше достатъчно, затова започнах работа в близкия град. Родителите ми вече имаха главата ми по-горе. Затова исках да им угадя и да се справя с братята и сестрите, които за разлика от мен „успяха“.
Исках да се оженя и да живея за семейство. Имах красиво момиче и ще съжалявам за последната смъртна присъда, която казах: „Никога няма да се откажа от алкохола, по-скоро бих се отказал от теб“. Сега много съжалявам и все още имам този поглед пред очите й.
За мен гордостта, кръчмите, баровете и всякакви пиянски партита бяха от първостепенно значение. Заплашителните думи на родителите ми също не помогнаха. В паметта на баща ми остана, че той е бил първокласен пияница, преди да умре. Исках да зарадвам майка си, която така или иначе вече беше психически на дъното ми. Омъжих се. Известно време, за около шест години, режа добротата. Въпреки че пиех редовно, също се прибирах вкъщи пиян, но така и не изпих парите, които спечелих. Знаех, че имам голяма отговорност. Но не мислех да подобря парите си. Дадох и на жена си парите, които съм спечелил от домакинска работа. Нямах нужда от тях, пиех много по задължения и с приятели помагах. Така че дори не трябваше да имам и стотинка и бях пиян всеки ден. Жена ми искаше да се разведе и аз не я спрях. Отидох да живея при майка си, отидох да работя там и се напивах всеки ден. Бях наясно, че майка ми така или иначе няма да ме изгони от къщата и да ми даде храна. Затова смело изпих всичко до последната стотинка. След известно време майка ми се разболя и поне за известно време станах човек и се грижех за нея с любов и с всички сили. Но дори и тогава пиех тайно. Тя умря в ръцете ми у дома, така че изпълних последното й желание.
Посещавайки гробовете на родителите си в гробището, не пропуснах да взема поне половин литър твърд алкохол. БЕШ ИСТИНА ВЪВ ВСИЧКО. Това са моите думи, когато ги оставя и отида в механата.
Ставам без дом. Не ме интересува, просто ми дайте да пия нещо. За щастие čučo (плодово вино) струва еврото и е литър и половина. Мда.
Има ни повече тук на улицата и с течение на времето един по един умира. Всичко е виновно за самохвалството. От хората, които са имали предвид нещо, има отломки, по които вече не мога да ходя за подуване и болка. Но главно защото искат да пият. Тогава изведнъж единият на железопътната гара вече не се събужда, другият е намерен мъртъв в канала, друг умира в града на пейка, друг вече не се подпомага от лекари в болницата, някои предозират наркотици, други успешно обесен, други са ударени от влак. И всичко това само за една година. Глупава година
Няма инструкции. Продължавам да пия, докато успея да контролирам краката си. Те не искат да ме хоспитализират вече по неврология или вътрешно. От нормалните си 78 килограма имам 58 и нищо не може да ме спре. Последният опит е да се лекувате и след дълго време да получите възможност да спите в жегата и в леглото.
Семейството ми ми помогна за последен път. Бях на лечение с алкохол. В болницата веднъж след закуската написах в дневника си: „Какаото също има добър вкус“. Дълго ми се смееха. Но се радвах, че ми беше топло, чисто и пълно. Не пиенето не води до видими промени. Менталните, слава Богу, не виждат.
Приключих лечението и не знаех къде да отида по-нататък. За щастие разбрах, че има такова нещо като център за ресоциализация. Социалният работник посредничи за контакта вместо мен. Дойдоха да ме видят, да поговорим и ме взеха. Радвам се, че не мога да се напия отново. Тук съм досега и нямам вкус. Ще видя какво ще стане, когато свърша тук. За мен вече хитро обучени мисли като „защо да не пиеш“ и „виждаш къде си попаднал“ и „започни отначало“ вече не важат.
Това съм само аз и алкохолът.
ПУБЛИКУВАНО в списание Sociálna prevencia 02/2014