създава

Детските рисунки често ни казват какво родителите нямат представа и детето е трудно да се обясни с думи.

Най-малката дъщеря е приятелка с пастели. Понякога просто драска, друг път рисува цялото си семейство. Родителите й не обръщат почти никакво внимание на нейните произведения на изкуството. Детските рисунки обаче често ни казват това, което родителите дори не знаят и е трудно за едно дете да обясни с думи.

Родителите обичат да наемат децата си, като им позволяват да нарисуват нещо. При децата рисуването първо се нарича игра за манипулация. Детето обича да играе безцелно с предмети и когато разбере, че един от тези предмети може да остави следа върху маса, това се превръща в интересна дейност за него. С рисунката си детето обича да разказва какво го мъчи, но и какво е преживяло през деня. Чрез рисуване детето общува със заобикалящата го среда. По отношение на рисуването детето преминава през няколко периода:

1. Doodle без съдържание
Детето започва да рисува след около двегодишна възраст. Творенията му са т.нар драскулки, които са резултат от несъзнателно движение на ръката. Намираме ги в снега, в пясъка, но понякога и на стената в хола. Детето не иска да им каже нищо, това е просто интересно занимание, игра. Следователно, никакво значение не е придадено на това творение. Ако подарите на детето си малка рисунка през този период, не е чудно, че то ще продължи да рисува на масата. Движението на ръцете през този период контролира раменната става и затова се препоръчва на децата да се предоставят възможно най-големи хартии или рисунки. Те трябва да почувстват свободата, която им позволява да се изразят напълно.

2. Съдържание драскулка (случаен реализъм)
Характерно за този период е, че детето постепенно преминава от драскулка без съдържание към драскулка със съдържание. Виждаме, че детето вече може да контролира линиите, които чертае. Тук преобладават кръгли драскулки, в които вече може да се появи някакъв реален елемент. Детето вече започва да ангажира въображението и може да назове това, което е нарисувало. Не е необходимо да се вдига шум, ако детето назове една и съща картина повече от веднъж. Все още не е в състояние да различи какво може и какво не може да се показва. Движенията на ръцете все още са конвулсивни. Едва на третата година детето се научава да държи молива правилно.

3. Преход към рисуване на съдържание
Този период понякога може да продължи много дълго. Детето вече не контролира ръката си и линиите не се припокриват често. Тук започват да се комбинират хоризонтални и вертикални линии, може да възникнат прави ъгли и овали. Детето свиква да назовава своята рисунка по време на създаването. Той често променя намерението си. Той развива въображението си, така че се случва случайната му рисунка да получи интересно име.

Какво може или не може да означава детската рисунка:
- детето привлича хора толкова велики, колкото се привързва към тях
- една забележително голяма фигура може да предизвика или голямо значение, или страх и ревност
- разглезените деца се наричат ​​най-големите
- много малка фигура може да е най-малко важна за детето
- когато детето се рисува като най-малкото, то се чувства отхвърлено, изолирано, нечуто
- ако се държат за ръка на снимка, това означава хармонична връзка
- ако детето показва идеална ситуация, напр. в семейството това може да не е въпрос на факт, а на желание
- ако на снимката се вижда член на семейството (брат или сестра), детето му ревнува или е тормозено от него
- ако детето пропусне член на семейството, това може да означава и неговото отхвърляне, отвращение
- честото отсъствие на пропуснат член в семейството ще попречи на детето да го покаже
- ако майката на снимката е по-голяма от бащата, това показва нейното господстващо положение в семейството
- хората с гръб към детето са непознати за него или не ги харесват
- ако детето не разбира или общува с някого, то ще пропусне устата или ушите си
- ако човек е изобразен в детайли, детето го възприема като авторитет или фаворит

Анализът на детското рисуване се извършва от психолози, но и от учители, които го използват като добър източник за опознаване на ученика. Следователно родителите не трябва да правят заключения въз основа на една рисунка, а да се обръщат към експерти, които анализират детската рисунка според различни стандартизирани тестове, както и нестандартизирани методически процедури.

5. Криза в художествения израз на децата
Типичен за тази криза е периодът на пубертета, когато детето губи интерес към художествената изява. Не се нуждае от рисунка, за да се изрази, защото вече има достатъчно лексика. Въображението се прилага по-малко в художествения израз. Детето е по-наясно със своите недостатъци, не може да се справи с перспективата и анатомията на човека. Често се срамува от своите творения и ги крие. Случва се някои хора да спрат да рисуват напълно през този период или интересът им се увеличава и те се занимават с тази дейност заедно с училището. Ако родителите установят, че детето им има талант, е добре да започнете да го развивате по подходящ начин.

И накрая, Съветът: Добре е, ако направите табло за обяви за децата си на много видимо място в началото на неговия художествен израз. Можете също да прикачите чертежи към хладилника. Детето ще почувства, че неговото творение е важно за вас и вашата похвала ще повиши самочувствието му. Той няма да се срамува и ще започне да твори свободно и в други области.