Можем също да укрепим имунитета с храна например. Не трябва да разчитаме изключително на имунната си система, за да предотвратим зимните „вулкани“, но и от по-сериозни заболявания.
През зимата тялото ни явно е подложено на най-голямо натоварване. В превенцията на т.нар „Вулкани“ или дори по-сериозни заболявания, не трябва да разчитаме единствено на нашите
Имунната система. Можем да си помогнем с по-силна защита, например чрез нашата диета. Ето как трябва да си помагаме през цялата година.
В тясна връзка с имунитета са естествените имуномодулатори, които са вещества, способни да възпрепятстват имунния отговор на нашето тяло. В зависимост от това дали те засилват (стимулират) или потискат този имунен отговор, ние ги разделяме на стимулатори и супресори. Ето най-важните:
1. Бетаглюкани
Те са сред най-известните имуномодулатори. Това са полизахариди, които се срещат естествено в клетъчните стени на растенията, бактериите и гъбите. В същото време той принадлежи към разтворими фибри, за които е известно, че подобряват храносмилането, подпомагат дейността на пробиотиците, произвеждат късоверижни мастни киселини и влияят върху усвояването на въглехидратите или холестерола.
Укрепва имунитета ни чрез активиране на макрофагите и NK клетките на имунната система. Многобройни проучвания дори описват обещаващите противоракови ефекти на бетаглюканите, които трябва да бъдат допълнително проучени.
Това е наистина ефективна форма за укрепване на имунитета. От по-често срещаните и целогодишни храни определено препоръчвам да се консумират овесени ядки и овесени ядки, в по-малки количества бихме открили и бета-глюкани в ечемика.
2. Прополис
Прополисът е смолист материал, събран от пчелите от растения и трансформиран в присъствието на пчелни ензими. Той има богата история на употреба, която датира от 300 п. н. л. Древните египтяни, гърци и римляни вече са разпознали неговия противовъзпалителен и лечебен ефект. Предимството на прополиса е, че употребата му не е свързана с никакви странични ефекти при безопасна доза от 70 mg/ден (1,4 mg/kg телесно тегло). Съвременните проучвания са фокусирани върху изследването на неговите антибиотични, антивирусни, противогъбични и антипаразитни ефекти. Въпреки че не всички негови търговски декларирани положителни ефекти са потвърдени (т.е. няма суперохлаждания), той показа обещаващи резултати при лечение на стоматит и язви в устната кухина, при предотвратяване на кариес и при насърчаване на антибиотично лечение чрез намаляване на устойчивостта към някои видове антибиотици. Може да се използва и за профилактика и лечение на гъбични инфекции и за заздравяване на рани, но отново са необходими повече изследвания.
3. Джинджифил
Известно е, че джинджифилът е богат на фитохимикалите гингерол и зингерон, които имат силни антиоксидантни ефекти, подобни на тези на витамин С. Възможните му противоракови ефекти също се изследват усилено. Предимството е, че е многофункционален и в домашната кухня, където можете да приготвите чай от джинджифил или лимонада от пресен джинджифил. Популярни форми са също сушен джинджифил, захаросан джинджифил и маринован джинджифил (гари).
Можете да го използвате и за ароматизиране на морски дарове, по-тежки месни ястия или при печене на меденки. Популярно домашно лекарство е джинджифилът в мед, който е добре позната природна рецепта за укрепване на имунитета. Състои се от нарязан джинджифил и лимон в съотношение 1: 1, поляти с мед. Но внимавай. Максималната дневна доза джинджифил за възрастни е около 1 см корен (или 4 г).
4. Коластра
Характеризира се с по-висока концентрация на мазнини, протеини, антитела и други компоненти на имунната система (лактоферин, лизозим, лактопероксидаза, цитокини и др.). Ето защо се използва широко като хранителна добавка за укрепване на имунитета, най-често под формата на коластра от крава или коза. Въпреки това потенциалните му положителни ефекти върху здравето все още са засенчени от много въпроси без отговор. Не е ясно например степента на усвояване на веществата на коластрата при възрастен, използваемостта на компонентите на имунната система между различни животински видове (крава срещу човек), но също така дали коластрата в таблетки е еквивалентна на прясна коластра, получена чрез малките от майка му по време на кърмене.
Възможните употреби на коластра от възрастни включват, по-специално, регенерация на храносмилателния тракт след антибиотично лечение, а също и при лечение на диария. За съжаление, всички други твърдения, направени от продавачите на коластра, все още не са подкрепени с достатъчен брой проучвания.
5. Омега-3 мастни киселини
Много добър и относително евтин имуномодулатор са омега-3 мастните киселини, които могат да бъдат намерени в обикновените храни, особено в рибите и морските дарове, но също и в растителните храни като орехи, ленени семена и масло, рапично масло и семена от чиа. Освен това техният силен противовъзпалителен ефект също е много добре описан в литературата, за разлика от други храни и добавки, описани по-горе.
Въпреки това, когато съставяте диета, за да включите колкото се може повече от тези противовъзпалителни мастни киселини, не само тяхното абсолютно количество, но и съотношението на омега-6 и омега-3 мастни киселини, които трябва да бъдат в в полза на омега-3, доколкото е възможно. Храните, които отговарят на това условие, включват например вече споменатите семена от лен и чиа, риба тон, сьомга и костур. Напротив, въпреки съдържанието на омега-3 мастни киселини, твърде много омега-6 рибни консерви в масло (особено слънчогледово) съдържат орехи. Ядките, които съдържат най-много омега-6 мастни киселини и почти не съдържат омега-3 мастни киселини (и следователно не трябва да се консумират прекомерно дълго време), включват бадеми и ядки кашу.
Определено трябва да обърнем внимание на твърде високия прием на омега-3 мастни киселини, който може да възникне особено при прекомерна и продължителна употреба на различни хранителни добавки. Укрепването на имунитета трябва да върви ръка за ръка с мотото, че много боли. Това е така, защото може да има отрицателен ефект върху имунната система, което също е потвърдено от проучвания. Обогатяването, т.е. обогатяването на храни с омега-3 (напр. Яйца, маргарини и др.) В комбинация с употребата на хранителни добавки, изглежда най-проблематично. Ето защо ние считаме, че най-добрият начин за консумация на омега-3 мастни киселини е естествената консумация в диетата или спазването на препоръчаните дози по време на добавките.